изключително успешно.
— Но кои са хората, организирали тази конспирация?
— Виждате ли, съществува много отдавнашна битка за влияние между група хора, наричащи себе си „Пасьори“, и друга, назоваваща се „Сива конгрегация“.
— Човек би помислил, че пак сме в контекста на „Шифърът на Леонардо“! И тази ли конгрегация принадлежи към църквата, както Опус Деи в книгата на Браун?
— Сивата конгрегация всъщност представлява определена фракция от църквата. Исторически погледнато, нейните членове са били ударната сила на кръстоносния поход срещу катарите, а също и инициатори на инквизицията. Днес те са просто пазители на Храма.
— Не разбирам защо трябва да се организира подобна конспирация сега?
— Защото Пасьорите проявяват голяма активност. Появи се заплаха от разкриването най-сетне на една голяма тайна, която Сивата конгрегация отказва да приеме. Както вече ви казах, „Шифърът на Леонардо“ е примамка, начин за неутрализиране на Пасьорите. Всъщност ръкописът на Джорджо Вазари, който търсите, е тясно свързан с тази тайна и именно по тази причина е бил откраднат от Лаврентинската библиотека, както и третият екземпляр, който е изчезнал от тайния архив на Ватикана.
— Значи последният екземпляр се е намирал във Ватикана! Трябваше да се досетя. Както и да е, това вече няма никакво значение, след като казвате, че той също е изчезнал. И все пак — добавих след известно колебание — това, което ми казвате, не означава ли, че съществува връзка между „Леонардо и алхимията“ и „Шифърът на Леонардо“?
— Именно.
— Доста неща остават обаче неясни за мен! След като написаното от Вазари за Леонардо да Винчи разкрива сведения, които Сивата конгрегация желае да останат в тайна, защо на Дан Браун се дава възможност да говори за тях? Не е ли това малко рисковано за тях?
— Рискът е пресметнат и резултатът е налице. Много често най-добрият начин за прикриване на дадена информация е да се поддържа курс, възможно най-близък до истината. „Шифърът на Леонардо“ разкрива важни елементи, тъй като и насочването в погрешна посока дава известна информация. „Шифърът на Леонардо“ се фокусира върху неподходящата фигура от шахматната дъска. Но и важната фигура не е много далече.
— Изразявате се метафорично, нали?
— Не съвсем. Трябва например да се знае, че Париж е световната столица на алхимията. Не случайно Дан Браун е развил интригата си във връзка с Париж. Всъщност Великото дело и търсенето на Граала покриват една и съща тайна, една и съща способност за трансмутация. Той е абсолютно прав да свързва присъствието на Граала с Розовата линия. Линията на меридиана действително разкрива един от ключовете, свързани с Граала. Но Браун не може да бъде взиман на сериозно, когато помества Граала под обърнатата пирамида на Лувъра. Под тази пирамида всъщност се намира триетажен подземен паркинг, който бе построен пред очите на всички. Франсоа Митеран беше пожелал да се изградят площадки, за да може хората да проследяват напредъка на строителството на Големия Лувър. А днес служителите на музея паркират колите си в пространството под тази пирамида. За сметка на това от сигурен източник се знае, че сведенията за Граала се намират на място, свързано с Розовата линия — парижкия меридиан.
— Каква общо има между конспирацията „Да Винчи“ и алхимията?
— Сивата конгрегация винаги се е стремяла да изкорени алхимията. Тя е представяла алхимиците за шарлатани, магьосници или фалшификатори на пари. Голяма част от Пасьорите са привърженици на Великото дело. От векове те си предават тайната от един на друг, „подават“ факела на познанието на всички, които желаят и които са достойни.
— Признавам, че съм почти абсолютен невежа в областта на алхимията.
— Алхимията е изкуство старо колкото света; откриваме я както в Индия и Китай, така и на Запад. На запад дори съществуват няколко традиции, най-старата от които е херметическата. Тя произлиза от Александрия и съчетава едновременно древногръцки и древноегипетски елементи. Известно е на Запад благодарение на арабските учени, които са разпространили това благородно изкуство до Испания. Основа на алхимията е преобразяването. Става въпрос за трансформиране, преобразяване на онова, което по природа е корозивно, в нещо, което по природа е некорозивно. А това се извършва на всички нива на съзнанието. Във веществения свят съществува този общоизвестен пример на преобразяване на метала олово в злато, в което много хора виждаха възможност за безкрайно богатство.
— Но истинският смисъл на алхимията не е в това, нали?
— Точно така. Това преобразяване на металите е само пример за вътрешното преобразяване, за това как живият човек от обикновено състояние преминава в състояние на величие, на недосегаемост. Това преобразяване се изразява и чрез символиката на половия съюз, при който се ражда ново тяло — живот, който не съществува като такъв у нито един от двамата родители, от които произхожда. Но в тази полова практика няма само символика, а също реално използване на сексуалността като метод за преобразяване. „Шифърът на Леонардо“ намеква за тона, но по доста прозаичен начин. Тази алхимическа традиция присъства изцяло в това, което наричаме западна традиция, тоест във всички езотерични теории, които са се разпространявали на Запад успоредно с християнството, а също са намирали убежище и вътре в самите християнски институции. Няколко папи, като първият папа от Авиньон4, както и някои папи от Възраждането, са били страстни алхимици или херметици, както ги наричали навремето, по аналогия с корпус скриптурал, приписван на „Тот“5 или Хермес Трисмегист — гръко-египетския бог, за когото се твърди, че е предал това познание на хората. На Запад, по заповед на Козимо де Медичи — основател на флорентинската Неоплатоническа академия, „Корпус Херметикум“ е преведен с предимство, преди основната част от творбите на Платон, макар че последните заемат в тайната традиция онова централно място, което им се полага и в официалната философия.
— Но защо алхимическите трактати са толкова неразбираеми? Опитах се да прочета някои от тях, без да успея да схвана и най-малкия логичен смисъл. Само отделни пасажи имат някакъв смисъл.
— Защото разбирането на даден алхимически ръкопис съответства на достигнатата степен лична трансформация. Новопосветеният трябва да дешифрира неуморно, докато воалът на невежеството се скъса. „За да посетиш градините на спомена, се казва в учението, трябва да чукаш на същата врата до износване на пръстите.“
— Значи според вас Граалът действително съществува и има същия смисъл като Философския камък. Това ме изумява, мислех, че става дума за легенда. Можете ли да ми кажете нещо повече? Имате вид на човек, който знае всичко.
— Уверявам ви, че не знам нищо. Аз съм точно като вас.
— След като Граалът според вас не е Мария Магдалина, както твърди Дан Браун, кажете ми какво представлява.
— Граалът символизира под материална форма безкрайния потенциал на човешката природа. По много свои признаци той е дълбоко свързан с алхимичния процес.
Люсиен се спря и се обърна към мен.
— За нещастие не мога да ви кажа повече. Важно е сам да откриете остатъка от тази история.
След това ме погледна въпросително и очевидно беше любопитен да получи моя отговор.
— Проявявате ли интерес?
— Да, без съмнение. Цялата тази история е изумителна.
— Посветените по традиция поставят загадки, кодирани съобщения, за да ви ориентират. Не се учудвайте, ако срещнете известни трудности.
Люсиен Совал изчезна от живота ми толкова бързо, колкото се беше появил. Цялата му личност беше не по-малко загадъчна, отколкото подадената информация, но във всеки случай твърде далеч от представата, която имах за един алхимик.
Люсиен удържа на думата си. Тази сутрин получих писмо, написано със същия закръглен почерк. Съдържанието му беше не по-дълго от първото, но далеч по-загадъчно:
