Сервантес толкова разчита, стават причина определеният откуп да бъде като за високопоставено лице. Тъй започва петгодишният пленнически период от живота на големия писател. Пет пъти се опитва да избяга, пет пъти плановете му претърпяват провал. През тези пет години той нито за миг не се примирява със съдбата си, непрекъснато съзаклятничи, не унива и след най-големи беди, С много от своите действия той напомня Рицаря на печалния образ, който черпи нови сили от всяко поражение и превъзмогва с по-укрепнал дух всяко премеждие. Сервантес не само действува, но мечтае и пише. Цяла поредица от драми, написани в най-тежките часове на пленничеството, са се изгубили за потомството, но трябва да се предполага, че най-важните автобиографични данни са запазени благодарение на „Разказът на алжирския пленник“, вмъкнат в първата част на „Дон Кихот“, на повестта „Щедрият любовник“ (една от „Поучителните повести“), а също и драмите „Алжирските тюрми“, „Животът в Алжир“, и „Великата султанка доня Каталина Овиедска“, чиято[417] главна стойност, ако не и единствената, е автобиографичният им характер.
На 19 септември 1580 година Сервантес е най-после откупен и освободен. След седем години престой в Италия и пет години плен Сервантес се завръща в отечеството си. Няма нито почести, нито охолство. Военните подвизи са забравени, препоръчителните писма изгубени, самите покровители са изпаднали в немилост и вече без всякакво влияние. Семейството му е потънало в дългове, бащата е вече грохнал и едва работи. Притиснат от нуждата, Сервантес заминава за Португалия. Макар и ветеран, той е отново прост войник. Участвува в една експедиция в Азорските острови.
Идиличният пейзаж край река Тахо кара Сервантес да мечтае. Санадзаро, авторът на прочутия пастирски роман „Аркадия“, не е ли бил вдъхновен от подобен пейзаж в Италия? Ето че Сервантес, който не е имал високо мнение за този вид романи, се увлича от модата на времето и написва пастирски роман. И така през 1585 година вижда бял свят „Галатея“ под точното заглавие: „Първа част на Галатея, състояща се от шест книги“. Втората част на „Галатея“ не е издавана изобщо, защото ръкописът за жалост се е загубил скоро след смъртта на автора.
Една година преди това, на 12 декември 1585 г., писателят се оженва за Каталина де Саласар Паласиос и Восмедиано.
Недоволен от относителния неуспех на „Галатея“, Сервантес опитва щастието си в драматургията. Сам той казва, че в онези години бил написал двадесет или тридесет пиеси. Знаят се заглавията само на някои от тях. Текстовете са загубени, макар за някои пиеси да се споменава цял век след това. Интересно е да се отбележи, че самочувствието му като драматург е неизменно високо. По-късно той много по-малко вярва в успеха на „Дон Кихот“.
Две пиеси от тази епоха са отпечатани едва през 1784 година — „Животът в Алжир“ и „Нумансия“.
„Нумансия“ е най-добрата от драмите на Сервантес. За сюжет служи епическата защита на иберийската крепост Нумансия срещу пристъпите на римския завоевател. След четиринадесетгодишна обсада великият Сципион Африкански превзема града, в който не намира нито един жив жител. Последният, Вириато, се самоубива пред очите на римския пълководец, за да няма кой да предаде ключовете на града на победителя. Редом със сцените на безпримерен героизъм се развива трагичната любов на двама млади.
Не намерила отклик в сърцата на съвременниците, „Нумансия“ на два пъти в историята на Испания е показала силата на своето[418] въздействие и вечната значимост на възпетите в нея добродетели. През 1808 година, по време на обсадата на Сарагоса от войските на Наполеон, е била играна „Нумансия“ и френските нашественици са имали нееднократно възможността да почувствуват в боя възпламеняващото въздействие на драмата. В обсадения от франкистите Мадрид през 1936 година драмата отново придобива съвременна сила и острота и примерът на древна Нумансия е поддържал жив патриотизма на защитниците на Републиката.
Към края на живота си Сервантес пише отново драми и комедии, но пред отказа на театрите да ги играят той се вижда принуден да ги публикува в отделния сборник „Осем нови комедии и интермедии“ (1615 г.). В тези пиеси той полага усилие да се съобрази с вкусовете на времето, но не издържа на изкушението да подражава на Лопе де Вега, без да достига неговата висота. Сервантес, който е гениален в диалога между рицаря и неговия оръженосец, както и в разговорите на кучетата Сципион и Берганса („Поучителни повести“), е слаб и неубедителен в изкуството на театралната реплика. От друга страна, неуспехът се дължи също на известна интроспективност, на безсилието на Сервантес да се отърси от автобиографичното (вълната на героични спомени залива писанията му). Драматургът Сервантес е засенчен от все по-голямата слава на „чудото на природата“ — Лопе де Вега (така самият Сервантес го е нарекъл), чиито комедии завладяват публиката с неговото голямо майсторство при заплитане и разплитане на интригата, с вроденото му чувство за сценичност, с богатото му и разнообразно въображение.
Започват за Сервантес много трудни години — често следите му се губят изцяло, — непосилни и неспокойни години, които предшествуват появата на безсмъртните му творби.
След като се е убедил, че поезията не храни, той се убеждава, че и драматургията не може да бъде постоянен източник дори и на скромни доходи. Търси работа и скоро е назначен в Севиля комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада. Службата му налага да обикаля различни селища на Андалусия. На бедняка Сервантес се е паднала тежката задача да изтръгва залъка от устата на осиромашелите селяни. През 1587 г. в Есиха, добросъвестен и наивен, той накърнява с действията си интересите на Църквата и е временно отлъчен. Въпреки непрекъснатите неприятности не престава да пише. Съчинява патриотична ода, с която пожелава успех на Великата армада(1588 г.) и към края на същата година в друга ода оплаква поражението. За превишаване[419] на права влиза в затвора, защищава се енергично, извоюва свободата си и заживява в Севиля. Много малко се знае за него през годините 1590– 1591.
През 1592 година събира отново храни в провинция Хаен. Попада за объркани сметки отново в затвора. През 1593 г. е в Севиля, през следващата година — в Гранада. При най-големи неудобства той продължава да твори. През тези години се появяват по различни поводи негови стихове.
На 5 септември 1592 година се задължава с договор да напише комедии за трупата на Родриго Осорио, но не се знае дали е изпълнил договорните си задължения.
През 1595 г. Сервантес услужва с държавни пари на един португалски банкер, който малко след това е обявен в несъстоятелност. Не може да възстанови сумата и попада отново в затвора през 1597 г. Оправдан е и е пуснат на свобода. В съдебните книжа се говори само за прекалена доверчивост, непредпазливост, лекомислие, немарливост, никъде не се поставя под съмнение честността и не се петни доброто име на писателя.
Почти няма сведения за периода 1598 — 1601. Лежи в затвора и през 1602 г.
Нека се опитаме да влезем в положението на Сервантес. Той върши в течение на години работа, която не е по вкуса му, която му е дори противна. Тя го кара да измъчва народа, който обича. А в същото време Сервантес е погълнат изцяло от бъдещите творби, които зреят в него. Счетоводната му работа е осъдена неминуемо да страда от всеобхватно настъпващия творчески процес.
През 1603 г. е повикан за обяснения от финансовите органи във Валядолид. Въпросът остава неуреден, но — и това е много по-важно — той намира издател за едно ново свое произведение — „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“ (първа част). Разрешението за издаване на новата книга е от 26 септември 1604 година, а през януари 1605 г. романът е вече в ръцете на читателя.
Тези петнадесет години (1590–1605) са може би най-слабо проучени от изследователите-сервантисти, въпреки че е направено всичко възможно в тази насока. Кога точно е започнал да пише „Дон Кихот“? Знае се с положителност само, че не преди 1591 г., тъй като в първата част се споменава произведение на друг автор, издадено след тази дата. Къде е писал „Дон Кихот“? На този въпрос може да се отговори само с догадки и предположения. Самият автор загатва в предговора към първата част, сякаш за да се извини за някои неблагополучия, че съчинението е писано отчасти[420] в затвора. Съществува дори много странно съревнование между няколко затвори в Испания — два или три в Севиля и затвора „Медрано“ в Аргамасиля де Алба — кой от тях да бъде обявен за „вдъхновител“ на Сервантес.
Новото произведение се посреща с небивал интерес, то е истински триумф за автора, който едва пред прага на старостта получава признание. Въпреки прибързаната преценка на Лопе де Вега, че няма по-слаб поет от Сервантес и по-глупава творба от „Дон Кихот“, романът — първият модерен роман във всемирната литература — бързо се разпространява. Още същата година се изчерпват шест издания, публикувани в Мадрид, Лисабон и Валенсия и около 1500 екземпляра се продават и в Новия свят.
Произведението се превежда на английски от Томас Шелтън през 1612 година, но още преди това за
