4 ноември. Настоящата записка е предназначена за моя стар и верен приятел Джон Сюърд, лекар от Пърфлийт. Лондон, в случай, че не се видим повече с него.

Сутрин е и пиша седнал до огъня, който съм поддържал цяла нощ с помощта на мисис Мина. Студът стяга все повече и всеки момент ще започне да пада сняг. Времето, изглежда, оказва въздействие и върху нея, защото вече не е същата. По цял ден спи и спи и й липсва всякакъв апетит. Подозирам, че нещо не е наред. Снощи на залез-слънце се опитах да я хипнотизирам, но без никакъв резултат; като че ли способността ми за това намалява от ден на ден.

Пристигнахме при прохода Борго вчера призори. Когато видях първите признаци на зазоряването, се приготвих да я хипнотизирам и с тази цел спрях колата, за да бъде по-удобно. Настаних я върху едни кожи и единственото, което успях да изтръгна от устата й, бе: „мрак и шум от вода“. След това продължихме пътя си. Стигайки до прохода, в нея се прояви неочаквана способност за ориентация посочи едно от разклоненията и каза.

— Трябва да вървим натам.

— Как знаете това? — попитах я.

— Нормално е да го зная. Забравихте ли колко съм чела, и преписвала описанията в дневника на Джонатан?

Така и поехме по въпросния път и малко по малко пред погледа ми се разкриваха нещата, които Джонатан бе описал във възхитителния и едновременно страшния си дневник. Мисис Мина спа часове наред през цялото време, докато едно подозрение не се появи у мен, в резултат на което се опитах да я събудя, но не успях. Продължих с колата по стръмния и каменист път и привечер най-сетне можах да я събудя. Изглеждаше отлично, нещо, което ме удиви, и едва бях подпалил първите съчки, се зае да готви. Започвайки да се храня, понечих да й сервирам, но тя с усмивка ми каза, че вече била похапнала, докато аз съм се занимавал с конете. Тези й думи не ми се понравиха и събудиха у мен големи подозрения, но си замълчах. По-късно се увихме с кожени наметки и легнахме край огъня. Решен да не заспивам, останах буден и забелязах, че ако и да лежеше неподвижно, тя ме наблюдаваше със странно блеснали очи. Издържах така известно време, докато не потънах в дълбок сън, който продължи до сутринта. След като се събудих, се опитах да я хипнотизирам, но въпреки че тя като че ли проявяваше добра воля в това, не успях. Слънцето се вдигаше все по-високо, когато тя най-сетне заспа и то така дълбоко, че трябваше да я вдигна и положа в колата. Докато пиша тези редове, спи още, с поруменели бузи и по свежа от всякога. Това не ми харесва и опасенията ми се засилват.

5 ноември. Искам да бъда точен във всичко, защото, въпреки че ти и аз видяхме престранни неща, можеш да си помислиш, че Ван Хелсинг е полудял и че изживяното и нервното напрежение най-накрая са си казали своето.

Целия вчерашен ден пътувахме през диви и пусти местности, приближавайки се все повече към планините. Мисис Мина продължи да спи цялото време и не успях да я събудя дори за храна. Когато слънцето се спусна ниско, гледката се бе променила и се намирахме в подножието на високо възвишение, на чийто връх се издигаше един замък, отговарящ по вид на онзи, който Джонатан бе описал в дневника си. Веднага бях обхванат от смесено чувство на радостна треска и страх, защото за добро или лошо развръзката наближаваше.

Събудих мисис Мина и отново направих опит да я хипнотизирам, но и този път безрезултатно. Така че разпрегнах конете, запалих огън и настаних мисис Мина до него. Сега тя бе съвсем бодра и седеше с жив поглед сред наметките. Приготвих храна, но тя я отказа, твърдейки, че не е гладна. Аз самият обаче се нахраних добре, предчувствайки, че ще имам нужда от сили. После, предвиждайки какво би могло да се случи, начертах около нея една голяма окръжност и я посипах с нафора на прах. През това време мисис Мина остана смъртно неподвижна, побледнявайки все повече, но не каза нито дума. Ала когато се доближих до нея, се вкопчи в мен и усетих, че трепери по болезнен начин от главата до петите. След като се поуспокои, я помолих да се приближи още към огъня. Тя стана покорно, но едва направила и една крачка, се спря като вкаменена.

— Хайде още малко! — подканих я аз.

Тя поклати глава, върна се и седна на предишното си място. После ме погледна с широко отворени очи и изрече кратко:

— Не мога!

Зарадвах се, защото сега знаех, че щом тя не може да направи това, не ще могат да го сторят и онези, от които се опасявах.

По едно време конете започнаха да цвилят и да рият земята с копита. Отидох при тях и ги успокоих. Това се повтори няколко пъти; те като че ли искаха да бъда близо до тях. В мрака снегът падаше на гъсти вълма и в мъртвата тишина се чуваше само приглушеното пръхтене на тревожните животни. Отначало и аз бях завладян от страха, но постепенно започнах да се чувствам все по-спокоен във вътрешността на очертания от мен кръг. Тогава сред снежните завихряния различих очертанията на три женски фигури, стоящи недалеч. Не ми бе трудно да се досетя кои са те. Виждайки, че се приближават, погледнах към мисис Мина, но тя бе спокойна и дори ми се усмихна. Обаче, когато видя, че се каня да отида до огъня, за да го съживя, ме хвана здраво за ръката и ми каза с едва доловим шепот:

— Не, не! Не излизайте от кръга. Тук сте на сигурно място.

— Страхувам се повече за вас, отколкото за себе си — казах й спонтанно.

Тя се засмя някак си гърлено и непривично и отвърна:

— Абсурдно е да се страхувате за мен. Никой на света не е защитен от тях, така, както съм аз.

Замислих се трескаво над смисъла на думите й, докато не забелязах, че трите жени съвсем са наближили и стоят полуосветени от огъня досами кръга. И разпознах тъй добре описаните от Джонатан блестящи и остро гледащи очи, перленобелите зъби, сладострастните устни. Смеейки се, протегнах ръце към мисис Мина и с изкусителни бархетногърлени гласове зашептяха:

— Ела, мила… Ела при нас…

Уплашено се обърнах към нея, но голяма бе радостта ми, когато в красивите й очи видях ужас и отвращение. Това означаваше, че тя още не бе загубена, че все още не бе тяхна! Грабнах една горяща главня и размахвайки парче нафора, тръгнах към тях. Те бързо отстъпиха с ужасяващ смях и се стопиха сред мрака и снежната завеса.

Не след дълго започна да се съмва и аз понечих да подложа мисис Мина на хипноза, но тя се оказа толкова дълбоко заспала, че въобще не можах да я събудя. Отидох да видя конете и ги намерих всички до един мъртви. Днес ми предстоят много неща. Ще изчакам слънцето да се вдигне високо, защото ще ходя на такива места, че неговата светлина ще ми е нужна, за да ми вдъхва повече смелост.

Ще се подкрепя с една здрава закуска и след това ще се впусна в страшното си начинание. Мисис Мина продължава да спи…

Дневникът на Джонатан Харкър

4 ноември. Произшествието с лодката ни бе удар за нас. Ако то не беше се случило, щяхме да сме настигнали тежко натоварената и тромава лодка на графа и сега Мина щеше да е спасена. Тръпки ме побиват, като си помисля, че се намира из онези злокобни места. Снабдихме се с коне и продължаваме. Държим оръжията си в постоянна готовност за стрелба. Как бихме искали Морис и Сюърд да са с нас.

Дневникът на доктор Сюърд

5 ноември. На зазоряване видяхме група цигани, които бяха подкарали една каруца откъм посока на реката. Тихият, но безспирен снеговалеж продължава и във въздуха витае някаква странна натегнатост. От далечината се дочува вой на вълци; снегът ги е накарал да слязат от планината. От всички страни сме заобиколени от опасности. Ала ние ще продължим напред в неотклонно преследване на целта си. Яздим към смъртта, ако и да не знаем кога и къде ще ни връхлети тя…

Вы читаете Дракула
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×