дори не се записва в юридическия факултет, а слуша лекции по немска история и литература. През януари 1821 г., обаче, поради едно негово предизвикателство за дуел, той бива изключен от университета за половина година.
Сега поетът направя може би най-решителната крачка в живота си — през февруари с.г. заминава за Берлин. „Съдбата едва ли би могла да се окаже някога по-благосклонна към духовното развитие на Хайнрих Хайне“, пише с пълно право неговият биограф Адолф Щродтман. По онова време Берлин е малък град, пропит от душния въздух на политическа назадничавост, обществено завладян от вкостенените форми на чиновническото съсловие, в научните си институти ненадвишаващ скромното средно равнище, и все пак вълнуван от един духовен живот, какъвто Хайне едва ли би могъл да намери другаде. Романтизмът, за който Берлин никога не е бил благодатна почва, е в упадък, и образрваните люде — доколкото не са увлечени от демонично-фантастичните приумици на Е.Т.А. Хофман — не откъсват благоговейния си взор от стареещия Гьоте във Ваймар. Музиката и театърът, обаче, са в пълен разцвет. Юношата за една нощ става мъж, и както първата любовна страст някога пробужда поета в него, така сега първият досег с обществения живот разтърсва родения писател на всекидневието. Едва двайсетгодишният дюселдорфски момък се движи спокойно в повече остроумничещите, отколкото остроумни, берлински салони, на равна нога с тогавашните духовни величия: Фарнхаген му става приятел до края на живота си, а прочутата Рахел се задиря понякога с „невъзпитания любимец на грациите“, както тя самата го нарича.
През втората година от престоя в Берлин излиза от печат томче „Стихове“. Макар тази сбирка да съдържа само 58 стихотворения, тя показва на обществото, че се е явил един нов немски поет със забележителна самобитност; стиховете разкриват такова благозвучие на словото и дълбочина на чувството, с каквито дотогава се отличават само творбите на Гьоте, а редом с тях кипи една нечувана дързост, която изсред най-нежно настроение на душата връща читателя с ядовит разсъдък и горчива ирония към действителността на живота. „Никога досега в нашата литература“, казва се в една статия от 1822 год., „един поет не е разкривал с такава дързост и ненадейна безогледност цялата своя субективност, индивидуалност и вътрешен мир. Тъй като строго обективното изображение на тая необикновена, грандиозна субективност носи открито печата на истината, и тъй като истината притежава дивна всепобедна сила, ние намираме още една причина, защо Хайневите стихове упражняват такова неотразимо очарование върху читателите“.
Обаче принудата да завърши образованието си се вестява все по-често и по-осезателно. Положението на родителите се влошава; бащата е болен, ликвидира с търговията и продава къщата в Дюселдорф — остава му един малък капитал, от който семейството би могло да се препитава съвсем скромно. Към края на 1821 г. родителите заминават за Олденслое в Холщайн, а оттам, през пролетта на следната година, за Люнебург. В началото на май 1823 г. Хайнрих Хайне потегля за Люнебург, за да се подготви в родителския дом за докторския си изпит. Но макар в едно писмо от месец ноември с.г. да пише, че е „затънал до гуша в тинята на римските закони“, изглежда че, поезията го е привличала повече от правото. Кратък престой в Хамбург го потиква да напише цикъла „Завръщане“.
Но времето напира; той се отписва от Берлинския университет и през януари 1824 г. заминава за Гьотинген. Тук той учи по-сериозно, но неспокойният , му дух търси развлечение. Една обиколка пеша из Тюрингия през септември става причина за създаването на „Пътуване по Харц“, — едно несравнимо забавно описание, в което поетът увековечава впечатленията си от Гьотинген. Най-сетне, на 3 май 1825 г., полага докторски изпит, покръства се на 28 юни в Хайлигенщадт, а на 20 юли се извършва промоцията му.
Преди да потегли за Хамбург, за да се установи там на адвокатска практика, Хайне прекарва известно време на остров Нордерней, гдето гледката на морето го вдъхновява да напише два цикла „Северно море“. Месеците септември и октомври прекарва при родителите си в Люнебург и в —началото на ноември пристига в Хамбург; не минава обаче дълго време и той стига до съзнаннето, че напусто е принесъл тая жертва на своето убежденне: адвокатската му практика не върви и поетът скоро се отказва от нея. Все таки Хайне остава в Хамбург, с намерение да утвърди съществуването си чрез писателска деятелност. Умният и предприемчив хамбургски книжар Юлиус Кампе приема предложението му и през май 1826 г. издава първия том на „Пътни картини“ („3авръщане“, „Пътуване по Харц“, и първия цикъл от „Северно море“), а през април 1827 г. И втория том (втория цикъл от „Северно море“, „Идеи“ и „Писма от Берлин“). Успехът е много голям.
Хайне прекарва няколко месеца в Англия, връща се и запитва Кампе, дали би се съгласил да издаде сбирка стихове. Отначало Кампе отклонява предложението, след дълги увещания обаче се съгласява, като поставя за условие да добие правото над всички следващи издания. Като хонорар бива уговорено еднократно заплащане на петдесет луидора, които обаче не били броени на ръка, а прихванати срещу по- рано даден заем, възлизащ на същата сума. В средата на октомври 1827 г. „Книга на песните“ излиза от печат, покорява в безбройни издания света и донася огромно състояние на издателя. По-късно, като минава покрай разкошната нова къща на Кампе в Хамбург, Хайне забелязва със сатирична усмивка, че този великолепен паметник му е издигнат от признателност за безбройните издания на „Книга на песните“.
Макар че стиховете, събрани в тая малка книжка, били печатани по отделно по-рано, публиката едва сега добива ясна представа за същността на поета. Успехът на песните върви успоредно с успеха на втория том от „Пътни картини“. Сега Хайне се озовава на кръстопът — трябва да избира между поезия и политика. Щродтман пише: „Възторженото посрещане на острите думи, отправени от Хайне срещу дворянството, духовенството и лицемерно-добродетелната тълпа от реставрацията, смелостта, с която смъкна християнски-благочестивата маска от старчески набръчканото лице на лъжливото общество и му даде да се види в огледалото на собственото си нищожество — това превърна по вълшебен начин поета в народен трибун, в херолд на общественото мнение, и той изведнъж се видя избран за една служба, която, наместо да му донесе лавров венец, му по-сочи трънливия път на публицист — борец за свободата“. Една след друга отделните държавнци на Германския съюз запрещават разпространението на „Пътни картини“. Това обаче само засилва славата на младия народен трибун. „Съвсем не беше потребно“, забелязва остроумно един негов приятел, „правителствата да запрещават книгата — тя и без това щеше да бъде четена.“
В края на октомври 1827 г. Хайне приема предложението на просветения издател Кота и заминава за Мюнхен като редактор на „Allgemeine politische Annalen“. Той обаче се измамва горчиво, като се мисли призван за политически деец и дори бленува за ролята на политически водач. Поетът в него винаги е бил и ще остане по-силен; той остава до смъртта си честен борец за свободата, обаче оръжията, с които води борбата за своите идеали, му се дават всеки път от неговия поетичен дух и интуитивен поетичен взор, а не от хладно-пресметливия политически разум. След половина година вестникът спира, Хайне заминава за Италия, но още преди да стигне в Рим получава съобщение, че баща му е на смъртно легло в Хамбург. Хайне потегля веднага назад, но не му е писано да завари баща си жив.
След кратък престой у дома, в началото на 1829 г. Хайне заминава за Берлин, но през есента отново се връща в Хамбург, гдето написва третия том от „Пътни картини“. Книгата има успех, но далече не успеха на първия и втори томове. Хайневата проза рядко е стояла на такава висота, както в тая книга; той развива мисли, пълни с острота и дълбочина, и прилага бляскаво хумора и сатирата редом със сериозността; той обаче подстъпва прекалено субективно и замества индивидуалното — което у един поет трябва да бъде първоизточник на поезията — с личното.
Повече от всичко друго му наврежда начинът, по който разрешава спора си с Платена относно лошите порядки в немската литература. Борбата между двамата се изостря силно и Хайне си позволява твърде лоши, непристойни закачки, поради което загубва подкрепата дори на своите приятели.
Заболял сериозно в края на зимата, Хайне прекарва лятото на 1830 г. на остров Хелголанд, гдето го изненадва вестта за избухналата в Париж Юлска революция. Въодушевен, Хайне би заминал веднага, ако известни обстоятелства от личен характер не осуетяват намерението му. Все пак на 3 май 1831 г. той пристига в Париж. През 1832 г. в „Revue des deux mondes“ излизат във френски превод откъси от „Пътни картини“; в същото списание и в „L’Europe litteraire“ Хайне пише многобройни статии върху немската литература, религия и философия. Излязлата през 1840 г., написана в безмерно ожесточение книга срещу немския писател Бьорне довежда до тежки сетнини — всички немски приятели се отвръщат от него и целият немски печат се произнася унищожително върху тая книга.
През есента на 1843 и лятото на 1844 г. Хайне се връща в Германия, за да навести престарялата си майка. Плод на тези пътувания е поемата „Германия — една зимна приказка“, най-горчивата, но и най- гениална сатира, която някога е била публикувана на немски език.
