— Чувстваш ли се все още бременна?
Рейвън се намръщи, но не посмя да излъже.
— Да. Имам такова усещане, но…
— И така трябва да бъде, Рейвън — засмя се доктор Рокуел. — Тестът тази сутрин показва, че в сравнение с миналата седмица нивото на хормоните се е повишило значително. Доколкото мога да преценя както по лабораторния тест, така и по прегледа, ти все още си бременна.
— Аз съм? Но… — Тя не можа да довърши изречението си, защото нямаше никакво желание да подлага на съмнение безспорния триумф на своето бебе, бебето, заченато в любов.
— Това, което си помислила за тъкан, вероятно са били съсиреци от кръв. Каза ми, че менструацията ти винаги е била изключително кратка, поради което и нямаш представа от подобно течение.
— Какво означава това, докторе? — запита с нотки на надежда Ник.
— Че Рейвън е била заплашена от спонтанен аборт. Но фактът, че кървенето и спазмите са спрели напълно, са доказателство за преминалата опасност. А и през първото тримесечие кървенето е често срещано явление. Опасно е само ако се стигне до аборт, иначе не оказва никакво влияние върху по- нататъшната бременност. Получава се най-вече по време на приспособяването на матката към плацентата. В случая кризата без съмнение е преминала и сега бременността изглежда напълно нормална. Предполагам, че в бъдеще всичко ще протича нормално — усмихна се тя отново и загледана в стиснатите им ръце, добави: — Защо не обсъдим с вас бъдещите посещения в този кабинет?
Ник я прегърна, неспособен да пророни и дума. Рейвън едва успя да се отдръпне от задушаващата я прегръдка.
— Бебето ще бъде добре, Ник — увери го тя. — От самото начало почувствах неговата сила, желанието му да живее и нетърпението му да срещне баща си, сестрите си и родителите ти.
— Чудя се — вметна той нежно — дали да не съобщим новината на момичетата малко по-късно?
— Разбира се — съгласи се Рейвън, макар и сигурна, че от подобна предпазливост повече нямаше нужда. — Мисля обаче, че засега им стига и новината за сватбата и за тяхната нова майка.
— Ще свикнат веднага с нея и ще бъдат щастливи. Но ти няма да бъдеш тяхната нова майка, Рейвън. Ти ще бъдеш единствената майка, която някога са имали.
— Дано да успея да се справя, Ник.
— Та ти вече го направи.
Ник отново я придърпа към себе си и тя усети силните удари на неговото сърце.
— Обичам те, Рейвън — прошепна той нежно. — Обичам те…
Тя слушаше повтарянето на тези думи и ненадейно си спомни, че ги бе чувала и преди, но изречени със съвсем друго чувство. Спомни си обидата и подигравките в тях:
И ето че сега в ушите й за пръв път звучеше истинско обяснение в любов. То я обливаше с топли вълни и топеше леда в нея, то я люлееше сякаш в слънчева люлка, изтъкана от нежност и грижи.
— Обичам те, Рейвън. Обичам те.
Информация за текста
© 1994 Катрин Стоун
© 1996 Яна Макасчиева, превод от английски
Katherine Stone
Happy Endings, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Катрин Стоун. Дарове на любовта
„Бард“, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10579]
Последна редакция: 2009-03-08 19:37:22
1
1 инч = 2,54 см. — Б.пр.
2
1 миля = 1,61 км. — Б.пр.
3
Never more (англ.) — Никога повече. Откъс от поемата „Гарванът“ (1845 г.). — Б.ред.
4
Уилоу (от англ.) — плачеща върба. — Б.пр.
5
Популярно списание и вестник за бизнес и политика в САЩ. — Б.пр.
6
От Mellow (англ.) — мек, добродушен, любезен, добър. — Б.пр.
7
Нежен танц за двама. — Б.пр.
