отношение егото му е силно, скромността в подходящи моменти бе една от силните му страни, а това бе повече от необичайно в неговия бизнес.

— Мисля, че ще се справиш блестящо с това, Мередит — каза Пол и двамата се разделиха да вземат багажа от стаите си, след което отново се срещнаха във фоайето половин час по-късно. Тя опита да се свърже със Стив, но както обикновено, не го намери и остави съобщение на гласовата поща. След половин час двамата с Пол пътуваха към летището.

Самолетът излетя по разписание, тя поработи малко, а Пол заспа на седалката до нея. Накрая и тя угаси светлината, остави документите настрани и затвори очи, а следващото нещо, което разбра, бе, че са се приземили на летище „Кенеди“ и часът е шест. Точно както Стивън бе предвидил, тя отиде с такси до вкъщи, взе душ и се преоблече, а в осем и половина вече бе зад бюрото в кабинета си и си водеше бележки от срещата си с Калан Дау, по-късно поработи с адвокатите, за да дооформи окончателно проспекта.

По обяд Стив се обади в работата й, беше излязъл от една операция, предстоеше му друга и със задоволство установи, че тя се е завърнала благополучно.

— Обичам да знам, че отново си в града — в тона му се усети облекчение. — Когато знам, че си далеч, наистина ми липсваш.

Тя се запита какво значение има в действителност, след като двамата все едно не могат да се видят. Понякога имаше чувството, че двамата със Стив живеят на различни планети. Неговият свят изглеждаше толкова далеч от нейния и когато тя се сетеше за това, се чувстваше самотна. Ала сега мислите й я водеха другаде. Имаше твърде много работа, докато превърне „Дау тек“ в акционерна компания. По-късно следобед разговаря с Калан Дау и той й се стори много ентусиазиран от срещата им предния ден. Беше развълнуван от предстоящите събития.

— Не остава много време — окуражи го тя.

Чувстваше се като квачка, която чака пиленцето й да се измъти. Дали не бе истина, че нейните клиенти и техните компании са децата, които никога не бе имала? Нейните бебета, единствените, които искаше в момента? Никога не би го казала на Стив, но подозираше, че не е необходимо да го прави. Той сигурно го знаеше, както и всичко останало за нея.

Късно вечерта все още седеше на бюрото си и довършваше работата си върху „Дау тек“. Погледна през прозореца към нюйоркската нощ и се замисли за съпруга си. По това време той бе някъде в травматологичното отделение, спасяваше нечий живот или успокояваше дете, а може би утешаваше нечия майка. Професията му й изглеждаше много благородна. Ала дълбоко в сърцето си тя продължаваше да мисли, че нейното занимание е по-вълнуващо. Тя обичаше всяка частица от работата си. Мина й през ум да се обади на Стив, но си даде сметка, че все едно няма да го намери, затова не си направи труда.

Остана зад бюрото си до два часа след полунощ, а после с усмивка на удовлетворение си тръгна от кабинета, заключи вратата и слезе долу да вземе такси с куфарчето в ръка. Това бе единственият начин на живот, който познаваше, единственото, което обичаше и желаеше.

Глава 4

През следващите две седмици Стив и Мередит почти не се видяха. Тя оставаше на работа почти до полунощ всяка вечер, работеше с партньорите си за организиране на обединение от фирми за инвестиционна банкова дейност, които да гарантират предлагането на акции с цел превръщането на „Дау тек“ в акционерна компания. Осигури гаранцията на близо трийсет такива фирми. Прекарваше часове в разговори с анализаторите, за да се увери, че всички ще подкрепят предлагането в началото. Точно толкова време изразходваше в разговори със специалистите по продажбите, за да й потвърдят, че са установили контакт с ключовите институции в градовете, включени в обиколката им, и че ще изпратят инвеститори, които да присъстват на гастролната презентация. Сред тях бяха застрахователни компании, големи университети, всички, които имаха значителни средства за инвестиране. И те трябваше да бъдат привлечени. Разбира се, тя се срещаше с адвокатите на фирмата постоянно, за да подготвят документите за Комисията по ценните книжа и фондовите борси, за да е сигурна, че на всичките им въпроси за „Дау тек“ има отговор. Освен това мислеше за обема на акциите, които ще бъдат продадени, за окончателната им цена, макар че в проспекта, който вече доста надхвърляше сто страници, щяха да бъдат посочени приблизителни числа. Това бе невероятно количество работа, което изискваше постоянното й внимание, и тя имаше чувството, че си тръгва прекалено рано от офиса, а всъщност всяка вечер се прибираше у дома след полунощ.

Калан Дау бе невероятно впечатлен от сведенията, които му даваше, когато разговаряха, особено от факта, че тя бе превърнала секцията за рисковия фактор в проспекта в най-позитивната разработка за компанията, изкусно творение, създадено грижливо. Всъщност той бе доволен от всичко, което тя бе свършила, не можеше да повярва на късмета си да работи с такъв специалист.

Седмицата, преди да започне гастролната презентация адвокатите, чиито услуги използваха, изпратиха последния проспект в Комисията по ценните книжа и фондовите борси за одобрение, а Калан бе разбираемо притеснен за резултатите, макар Мередит да го успокояваше. Убеждаваше го, че това е едно от най-добрите първични предлагания на акции, по които е работила, и че той няма никакви основания за безпокойство.

В края на последната седмица всички не доизяснени подробности бяха изгладени и тя се чувстваше уверена, че са обмислили всичко. Обединението бе учредено, анализаторите бяха доволни, специалистите по продажбите бяха ентусиазирани за „Дау тек“, както и те двамата с Калан, дори Комисията по ценните книжа и фондовите борси не им създаваше проблеми.

Единственото, което я притесняваше в края на седмицата преди почивните дни за Деня на труда, беше малкото време, което прекарваше със Стивън, а от телефонните си разговори с него съдеше, че той вече е разстроен от създалото се положение. Ала тя не можеше да промени хода на събитията през последните две седмици. Трябваше да уточни твърде много важни подробности и не бе в състояние да отдели време за съпруга си.

— Имам чувството, че съм женен за имагинерна приятелка — оплака се той в четвъртък вечерта, когато й се обади. Тя все още бе в офиса в един часа след полунощ, а той самият току-що бе излязъл от операция и бе дежурен до петък на обяд. Беше в болницата с малки прекъсвания от вторник сутринта. Бяха му се обаждали четири пъти за спешни случаи, а през почивните дни бе на разположение, затова нямаше основание да се оплаква много-много от нейната заетост.

— Съжалявам — отвърна тя, тонът й бе на уморен, но доволен човек. Радваше се, че всичко върви гладко. Това бе необичайно успешна сделка за фирмата, една от редките, при които неочаквани обстоятелства не причиняваха изненадващи сривове в последната минута. — Изминаха две напрегнати седмици. Направо бе лудница, но си струваше. Не мисля, че някога сме били толкова добре подготвени за предлагане на акции, както сега. — Тя се чувстваше добре не само заради юридическата обоснованост за компанията, но и заради качеството на нейните продукти. Дори Стивън й каза, че инструментите, които прави „Дау тек“, са изключително добри. Мередит разговаряше с него на тази тема от самото начало и той я бе уверил в качеството им.

— Ако трябва да работиш през почивните дни, Мери, ще те убия. — Отново думите му прозвучаха сериозно.

— Кълна се, че ще се опитам да подготвя всичко до утре на обяд и ще съм твоя до понеделник. — Обеща си твърдо, че ще запази почивните дни за Деня на благодарността за съпруга си. Той го заслужаваше. — Ти няма да си на повикване, нали, скъпи?

— В никакъв случай. Не ме интересува дали на половин Ню Йорк няма да му изтече кръвта до смърт, нито дори ако в Сентрал парк изригне вулкан. Не съм на повикване и утре по обяд ще хвърля проклетия пейджър на боклука. Възнамерявам да прекарам почивните дни в леглото с теб, дори да трябва да те прикова с белезници към него.

— Звучи доста ексцентрично — тя се изкикоти при тези негови думи, но в същото време си даваше сметка, че той е много уморен.

А когато най-сетне Стив се прибра вкъщи по обяд на следващия ден, тя вече го чакаше. Беше един от

Вы читаете Неустоима сила
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×