разбираше нищо от това.
Мередит постави чиниите в съдомиялната машина. Стив отиде да вземе душ и няколко минути по-късно тя угаси светлините и се прибра да го чака в спалнята. Полунощ отдавна минаваше и двамата бяха уморени, когато се плъзна в леглото до нея. Тя се усмихна при допира на ръцете му, които я притиснаха към тялото му. Мередит усети колко я желае, чувството бе взаимно. Целуна го и после простена тихо под ласките му. След няколко минути болницата и презентацията бяха забравени. Единственото, което имаше значение, беше интимният свят, който споделяха и в който се чувстваха божествено.
Глава 2
Когато Стив се събуди в събота сутринта, Мередит вече бе тръгнала за офиса си. Смяташе, че може да отиде до центъра и да се върне, преди съпругът й да се е събудил. Ала когато се прибра в апартамента, облечена с широк бял панталон и бяла тениска, с куфарче в ръка, Стив вече седеше в хавлиен халат, след като бе взел душ, и четеше „Ню Йорк таймс“.
— Не изглеждаш достатъчно възрастна за инвестиционен банкер — усмихна й се, когато я видя.
Мередит остави куфарчето на пода до дивана. Изглеждаше щастлива и отпочинала; миналата нощ бе прекрасна, както винаги, дори повече от друг път. Сексуалният им живот бе изключително пълноценен и двамата му се наслаждаваха, когато бяха заедно, а това се случваше твърде рядко. Понякога тя се питаше дали натовареният им график е това, което запазва романтичните чувства помежду им и ги кара да жадуват един за друг повече, отколкото други двойки след четиринайсетгодишен съвместен живот.
— Какво ще кажеш да обядваме навън? — Все още беше горещо, но той копнееше да излезе на въздух и да отиде някъде с нея. — Предлагам ти „Тавърнон д’грийн“.
— Ще бъде забавно — отвърна тя, чувстваше се малко виновна. Трябваше да довърши четенето на материалите, но знаеше, че може да го стори и по-късно. Разбираше, че той се нуждае от отпускане и разсейване, след като е бил дежурен в продължение на три дни. Имаше нужда, от малко облъхнато с любов щастие срещу страданията, на които ставаше свидетел в болницата. Знаеше, че трябва да го придружи. Не й даваше сърце да му каже, че има работа.
Той бе направил резервация и по обяд хванати за ръце, те излязоха и с изненада установиха колко горещо е станало. Лятната жега в Ню Йорк беше задушаваща, беше толкова влажно, че когато стъпиха на улицата, едва дишаха.
Взеха такси до ресторанта и по време на обяда взаимно се наслаждаваха на компанията си. Тя му разказа повече подробности за офертата, върху която работеше, а той я слушаше с интерес. Харесваше му да се информира за дейността й. За момента това бе единствената й страст, но тази нейна черта му допадаше. Тя бе удивително целеустремена и напълно съсредоточена, когато работеше върху нещо. Донякъде това обясняваше професионалния й успех и факта, че тя даваше изключително точни оценки. Във фирмата я уважаваха за това, въпреки че Мередит понякога имаше усещането, че не й предоставят същите възможности, както на мъжете. Беше партньор във фирмата през последните четири години, но в повечето случаи вършеше основната част от работата, най-творческите постижения бяха нейни, а славата обираха мъжете партньори. Това я дразнеше от години, но такова бе положението в повечето фирми на Уолстрийт. Мередит работеше за фирма от групата на големите корпорации от висока класа, където мъжете държаха контрола върху своя бляскав малък свят. Това беше старомоден начин на ръководене на бизнеса и тя знаеше, че той издига ограничения пред нея. Беше избрала да работи в света на мъжете и да покорява техните върхове, и далеч невинаги й изказваха благодарност за постиженията й. Всъщност, на следващия ден щеше да пътува до Западното крайбрежие с един от старшите партньори мъже и се ядосваше, че той настоя да отиде с нея. Отначало никой друг не искаше да работи върху тази сделка, а сега, след като усетиха колко ще е важна, всички се опитваха да получат дял от триумфа. Поне Калан Дау беше наясно, че тя защитаваше неговата кауза от самото начало.
Докато пиеха кафе, Мередит и Стив разговаряха за някои от неговите проблеми в болницата. Той беше номер две в травматологичното отделение през последните пет години и се стремеше да поеме управлението му. Харви Лукас, ръководителят на травматологията, редовно заплашваше, че ще напусне, но изглежда нямаше да го стори. От няколко години говореше за преместване в Бостън, но просто не можеше да се откъсне от оперативната работа, а ръцете на Стив бяха вързани, докато той не напуснеше. Като помощник-ръководител на отделението той не изпитваше удовлетворение. Това обаче беше най-доброто травматологично отделение в града и Стив нямаше желание да го напуска. А Лукас му беше добър приятел.
След като обядваха, Стив и Мередит се разходиха в парка, слушаха улични оркестри и джаз музиканти, а докато минаваха край изкуственото езеро за лодки, погледаха децата как играят. От време на време все още споменаваха, че трябва да имат деца, но с всяка изминала година перспективата изглеждаше все по- далечна. Напоследък Стив говореше доста често по въпроса, но Мередит все още не бе готова да го слуша. А и не беше сигурна, че някога ще може. Трийсет и седем годишна, тя започваше да мисли, че в техния живот никога няма да има място за деца. И двамата бяха отдадени на кариерата си. Мередит се опасяваше, че по някакъв начин детето по-скоро ще застане между тях, отколкото да ги сближи, както смяташе Стив. Самата мисъл за бебе караше Мередит да се чувства застрашена. Не желаеше да бъде разкъсвана между бебето и работата си.
Жегата все още бе убийствена и когато се върнаха в апартамента, и двамата бяха уморени и се изтегнаха един до друг на дивана.
— Какво ще кажеш за един приятен филм в добре охладен салон с климатична инсталация, след като приготвя нещо за вечеря? — Стив изглеждаше щастлив и отпочинал и бе твърде различен от мъжа, който буквално едва се довлече до апартамента предната вечер. Единственото, от което се нуждаеше, за да се ободри, бе да прекара известно време с Мередит и да поспи през нощта. Вече се чувстваше по-добре, жизнеността му се завръщаше.
— Не мога да отида на кино, Стив. — В погледа й се четеше съжаление. — Трябва да приготвя багажа си, а още дори не съм започнала да чета материалите. — Целия следобед бе прекарала с него.
— Жалко. — Той изглеждаше разочарован, но бе свикнал. Тя винаги донасяше работа вкъщи от офиса. — Кога тръгваш? — попита, изтегнат на дивана. Беше облечен в панталон цвят каки и синя риза, обул бе мокасини на бос крак и Мередит си помисли, че изглежда невероятно хубав. Би изглеждал още по- добре с тен, но никога нямаше време за това. Тъй като лицето му бе бледо и костеливо, тъмната му коса и очи изглеждаха още по-тъмни и наситени.
— Полетът ми е утре по обяд — обясни тя. — Ще трябва да тръгна оттук около десет.
— Чудна неделя, няма що — отбеляза той, но и двамата бяха безпомощни да променят нещата. Бизнесът си е бизнес и тя трябваше да се срещне с Калан Дау в Калифорния. Стив го разбираше.
Вечерта той гледа телевизия, а тя работи в малкото помещение, което използваше като работен кабинет. Беше препълнено с неговата медицинска литература и с брошури за най-новите разпоредби на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, както и с подбрани медицински статии, книги по финанси и романи. Компютърът й също бе инсталиран там. Стив имаше свой, но го използваше рядко. В известно отношение интересите им бяха съвсем различни и така бе било винаги, но всеки се интересуваше от професията на другия. Ала Стив не преставаше да се забавлява с факта, че той на практика не разбираше нищо от финанси. Тя имаше по-добра представа от неговите занимания и проявяваше значително по-голям интерес. В същото време обаче той зачиташе факта, че тя печели повече от него. Имаше висока заплата, каквато той си даваше сметка, че никога не ще може да получи в болницата. Мередит се дразнеше от факта, че той не печели повече, знаеше, че би трябвало. Но парите им бяха предостатъчни, за да поддържат приличен стил на живот. Живееха в този апартамент през последните пет години, беше част от кооперация, но Мередит го изплати напълно, когато стана партньор във фирмата. Стив с удоволствие също би се включил, но просто нямаше с какво. Разликата в доходите им никога не бе представлявала проблем за тях, и двамата го разбираха и приемаха. Никога не се караха за пари, спореха само дали трябва да имат деца.
Същата вечер тя чете почти до полунощ, а когато свърши, Стив бе заспал пред телевизора. Беше изпил половин бутилка вино и бе задрямал отпуснат и доволен. Мередит приготви багажа си, преди да го събуди. Вече бе един часът и той спеше дълбоко, когато тя го целуна. Стив се размърда.
