— И ти й липсваше. — Ана реши да захвърли предпазливостта и да му каже истината. — Както и на мен, макар да си негодник.
Стив успя да фокусира погледа си право в очите й.
— Развеждам се и заминавам за Кентъки.
Лицето на Ана се сгърчи при тези негови думи.
— Мисля, че халюцинира — обърна се тя към една от сестрите.
— Така е. Вярно е… развеждам се… Отивам в Кентъки… — настоя Стив със слаб глас.
— Не говори много… ще поговорим по-късно. Защо не поспиш малко? — нежно му препоръча тя.
Просто умираше от притеснение за него.
— Боли ме гръдния кош.
— Престани да се оплакваш. Оперира те страхотен хирург.
— И кой беше?
— Аз. Имаше куршум с размера на яйце в гръдния си кош. Сега млъквай и заспивай, преди да съм те ударила.
— Обичам те, Ана — прошепна нежно той.
Наведе се близо до лицето му, за да я чува по-добре, а другите да не разберат.
— И аз те обичам.
— Омъжи се за мен. — Бе замаян, но тя бе сигурна, че знае какво говори.
— Никога — отвърна. — Алергична съм.
— Това е… добро за Фелиша… добро за Фелиша… за мен… за теб… ще имаме още деца…
— Не искам други деца, ако аз ще трябва да се грижа за тях. Освен това създаваш повече грижи от десет бебета наведнъж…
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Не. Освен това си натъпкан с лекарства. Не знаеш какво приказваш.
— Знам… и не съм женен… — Гласът му укрепна и той допълни все по-силно: — И не съм гей.
— Какво говори той? — Харви Лукас бе наминал да го види и хвана края на разговора. — Кой е казал, че е гей? Наистина не е.
— Не е, но е негодник — отвърна Ана твърдо и погледна Стив.
Той излизаше от упойката добре, Лукас също намери състоянието му за задоволително, после ги остави да продължат разговора си.
— Мислех, че си си отишъл завинаги — с обич промълви тя.
— И аз мислех така… върнах се…
— Виждам. Защо не останеш тук? По-късно ще трябва да ми обясниш за Кентъки.
Ала дори в отнесеното си състояние, той си спомни, че не е подписал документите. Спомни си много неща — как напусна Мередит… отиде да види Ана… а после не си спомняше кой знае колко… докато не я видя в реанимацията и не усети болката в гръдния си кош.
— Обичам те — повтори, твърдо решен да я убеди.
— И аз те обичам, но сега си почини. Ще бъда тук. Няма да мръдна, Стив. — Никога не бе изпитвала такова щастие да види нечие лице, както неговото сега, особено сега, когато знаеше, че той ще оцелее. През последните три месеца бе плакала за него всяка нощ. Но сега той бе тук, каквато и да бе причината.
— Защо не искаш да се омъжиш за мен?
— Не трябва. Освен това ти казах, че мразя богатите момчета.
— Върнах й всичко… сега съм беден…
— По-скоро си луд — усмихна му се тя.
— Ти също — рече той, после се унесе в дрямка.
— Как е? Добре ли е? — попита Харви, когато дойде да провери какво става.
— Всичко е наред, ще се оправи — отговори Ана.
Стив бе в добри ръце. Имал бе късмет този следобед. Бе извадил късмета, който заслужаваше. Харви хвърли поглед през рамо, докато излизаше от реанимацията, и видя Ана да държи ръката на Стив и да се усмихва.
— Това Стив Уитман ли е там? — попита го една от сестрите.
Вече се бе разчуло в травматологичното отделение.
— Несъмнено.
— Какво прави тук? — Всички бяха объркани. Мислеха, че е още в Калифорния.
— Възстановява се, надявам се — отвърна Харви Лукас.
— Връща ли се? — попитаха го и сестрите на рецепцията.
— Сигурно — усмихна се Харви.
Дали? Кой знае? Случват се странни неща.
А докато седеше до него и го гледаше как спи, Ана държеше ръката му и не откъсваше поглед от лицето му. Винаги бе искала да бъде с него. Нямаше потребност от обещания, сватбени пръстени или пари. Просто искаше да бъдат заедно. И той се бе върнал. И за двамата кошмарът и самотата бяха свършили.
Информация за текста
© 1999 Даниел Стийл
Irresistible Forces, 1999
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Даниел Стийл. Неустоима сила
ИК „Бард“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16894]
Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45
