Костанда (блажена). Ех, господи, че как да кажа, господин Павли, към края на този месец вече, ако рекъл бог… (На госпожа Керекова.) Само дано ни е момиченце, сватя, дано ми е внучка: мед се топи в сърцето ми, като се размисля! Черна съм изгоряла за женска рожба! (Бърше си сълзите.) А Дечка се бои. Нали й е първо, та се бои. Но защо да се бои, господин Павли? От бога е така наредено. Само виж какво: ти да я поучиш, че си й батю! Ей ни слугиня сега, ей ме и мене тука, ще работим… Дечка нека си почива, да не е припряна на работа. Думам й, но не взема. Къде аз да се наведа, да похвана нещо! „Недей, майко!“ — зине и мед й капе от устата. „Майко“ като ми каже, господин Павли, мед й капе от устата. (Обърсва си сълзите.) Нали вие на майка не се порадвахте, горките!
Кереков. По-добре я кажи ти колко месо купувате на ден…
Костанда. Как тъй, господин Павли… какво месо?
Кереков. Какво месо, зер… Трябва да я храните добре сега. Позаборчляхте с къщата, но пари се лесно печелят, здраве да е! А сега да не стискаш много.
Костанда. Ка’ щяло, свате, нали имаме вече и, кираджии долу — 150 гроша, се вика, на месец. И добри са хората: майката бабува, момичето е учено, има си парици в касата, било учителка в Шумен и годено било за офицерин там…
Госпожа Керекова. В Шумен ли била учителка? (Към мъжа си.) Годена била… да не е?…
Кереков. Истина!
Госпожа Керекова (на Костанда). Имаме братовчед офицерин в Шумен; забъркал нещо с една учителка, та тя избягала сега тук.
Костанда. А-а, не-е, сватя! Хрисимо е момичето и парици си има.
Отляво отърчава Свилен, съвсем смутен.
Предишните и Свилен
Свилен. Мамо! (Шепне нещо и си търси шапката.) Прощавайте всички… Аз ще отърча! (Излиза по стълбите.)
Костанда. Боже! Че рано е бре, чедо! Ох, света Богородице, аз смятах, че имаме още месец време!
Госпожа Керекова. Не сте я пазили, бедната! (Излиза наляво.)
Костанда. Ма, сватя! Да повикаме баба Неделя отдолу!
Кереков. Не сте я пазили, стара! Ха, не викай сега баби. Велчо знае какво трябва. Върви там с жена ми и кротко се носи! Кротко, стара, че Дечка ми е мен една-едничка!
Костанда. Свате!
Кереков. Ст! Не ме гледай посивял, за една бълха черга изгарям: от теб ще искам сестра си! (Потръгва да излиза.)
Костанда (просълзява се). Ами че аз я жаля повече от майка, господин Павли.
Кереков. Знам аз, знам как я ти жалиш. Но помни: баща ни из балкана е турци клал и човешка кожа на гвоздей окачвал — толкоз! (Излиза.)
Костанда (сама). Нима аз не я жаля повече от всички. (Бърза към вратата отляво.) Защо да ми хвърля той такива приказки. (Връща се бързо и вика към стълбите.) И сватята влезе тук — като че й е майка и като че ли аз съм не знам какво! Како Недельо, како Недельо ма!
Костанда и баба Неделя
Баба Неделя (отдолу). Ей, ме, сегинка. (В антрето.) Какво? Да нямате?!
Костанда. Ох, како Недельо! А аз смятах, че имаме още месец време.
Баба Неделя. Смятала си — няма за това мярка, Костандо! И не трепери такава — утре ще си го имаш на ръце: бабанка ще е, пет оки най-малко ще тежи, ти мене гледай! (Бърза наляво.)
Костанда. Виж… Оная, сватята, ни се вмъкна…
Баба Неделя. Че да не й е майка да се увира!
Костанда. Мене ми не приляга, а то…
Баба Неделя. Сегичка ще я изпъдя, върви ти тука! (Излизат наляво.)
Дафинка, после Костанда
Дафинка (сама надниква през антрето и влиза на пръсти). И-и! (Подслушва на вратата.) Не ми трябва! Не ми трябва! (Търси си яката, подслушва пак и после бърше пара в пръстите си.) Чакай, турата на княза — момче, цифрата — момиченце: ела, боже, помози! (Наслюнчва монетата, хвърля я, тича по нея и плясва с ръце.) Момчано е: турата на княза!
Костанда (гневно, из вратата отляво). Виж ти, не иска…
Дафинка. Ах!
Костанда. Дафинке, не иска да излезе!
Дафинка. Кое… не иска да излезе?
Костанда. Не иска ма, Дафинке! Сватята не иска да излезе! Изгълча я и майка ти, а тя като да си е в къщата. Пъдят я и не излиза!
По стълбите тичат Свилен и Бранкова.
Предишните, Свилен и Бранкова
Свилен. Побързайте, моля ви се!
Бранкова. Не се безпокойте, господин Свилен, през колко години още ще идвам! (Разпъхтяна на Костанда.) Успокой си сина, бабо: насмал да ме изтегли по фуста от къщи!
Свилен (отвежда я по коридора наляво). Тука, госпожице!
Костанда (дърпа Свилена). Коя е тази бре?
