бунашкият ми мозък ще повтаря, че на прага е застанала смъртта. Добре, предпочитам рекламата!
Ли седна във всекидневната и се загледа в плика на скута си. Неочаквано се изплю.
— Добре! — каза си той. — Каквото ще да става, по дяволите! — Разкъса плика, но в следващия момент остави листа на масата с текста надолу. Погледът му се отмести между коленете към пода. — Не — рече той, — нямам право. Никой няма право да отнема и най-малкото чуждо изпитание. Всекиму е обещан по един живот и по една смърт. И всеки има право на своята мъка. — Стомахът му се сви. — Но аз не притежавам и капка смелост. Бъзлив жълт търбух! Не мога да се понасям!
В банята отмери три чаени лъжички бромов еликсир в една чаша, добави вода и червеното лекарство порозовя. Върна чашата във всекидневната и я остави на масата. Телеграмата сгъна и я напъха в джоба си. А гласно изрече: — Ах, как мразя страхливците! Боже, как ги мразя! — Ръцете му трепереха, челото му се покри с капчици студена пот.
В четири часа чу Адам да завърта дръжката на вратата. Накваси устни, изправи се и бавно пристъпи към хола. Чашата с розовата течност бе в ръката му, вече уверена.
Глава 55
1
В дома на Траск светеха всички лампи. Вратата зееше полуоткрехната и къщата бе изстинала. Свит и сгърчен като лист, на стола до лампата във всекидневната седеше Ли. От стаята на Адам, също с отворена врата, долитаха гласове.
— Какво става тук? — попита Кейл, влизайки отвън.
Ли го погледна и му направи знак с глава към масата, където лежеше разтворената телеграма.
— Брат ти е убит — каза той, — а баща ти получи удар.
— Кейл се втурна към вестибюла. — Върни се! — спря го Ли.
— При него са доктор Едуардс и доктор Мърфи, не им пречи!
Кейл се изправи пред него.
— Много ли е страшно, Ли? Кажи, Ли, много ли е страшно?
— Не зная — продума Ли, сякаш си припомняше нещо отколешно. — Прибра се капнал, но аз бях длъжен да му прочета телеграмата. Това бе негово право. Пет минути си я преповтаряше на глас и тогава като че достигна до съзнанието му и там избухна.
— В съзнание ли е?
— Седни и чакай, Кейл — изнемощял каза Ли. — Седни и чакай. Свиквай. Ето, аз се старая.
Кейл грабна телеграмата и прочете нейното безлично и достойно съдържание. Доктор Едуардс се приближи с чанта в ръка. Кимна любезно, излезе и внимателно затвори вратата. Доктор Мърфи остави чантата си на масата и седна.
— Доктор Едуардс — въздъхна той — ме помоли да ви кажа.
— Как е той? — попита Кейл.
— Ще ви кажа всичко, което знаем. Кейл, ти сега си глава на семейството. Знаеш ли какво значи мозъчен удар? — Не изчака отговора на Кейл. — В този случай имаме кръвоизлив в мозъка. Засегнати са значителни части. Имало е и по-раншни малки кръвоизливи. Ли знае.
— Да — потвърди Ли.
Доктор Мърфи го изгледа и отново спря очи на Кейл.
— Лявата му страна е парализирана. Дясната — частично. По всяка вероятност е нарушено зрението на лявото око, но ние не можем да го установим. С други думи, баща ти е почти безпомощен.
— Може ли да говори?
— Малко и… много трудно. Не го безпокой.
Кейл се помъчи да намери точните думи:
— А може ли… да се оправи?
— Чувал съм за случаи на разнасяне на кръвта, но никога не съм виждал такива.
— Значи според вас ще умре?
— Не знаем. Може да живее още седмица, месец, година, дори още две години. А може и тази нощ да умре.
— Дали ще ме познае?
— Това сам ще трябва да установиш. За тази вечер ще ви изпратя болногледачка, а занапред ще трябва да си осигурите редовни сестри. — Докторът се изправи. — Съжалявам, Кейл. Трябва да го понесеш. Длъжен си да издържиш. — И добави:
— Вечно съм се удивлявал как хората понасят, винаги всичко понасят. Едуардс ще мине утре сутринта. Лека нощ. — И протегна ръка да докосне раменете на Кейл, но Кейл се отмести и тръгна към стаята на баща си.
Главата на Адам се поддържаше от високи възглавници. Лицето му беше спокойно и бледо, устата изопната — нито в усмивка, нито в укор. В отворените му очи, необикновено дълбоки и ясни, можеше сякаш да надникне всеки, а като че и те проникваха дълбоко в околния свят. Спокойни и разбиращи, в тях обаче не се четеше никакъв интерес. Когато Кейл влезе в стаята, те бавно се извъртяха към него, забелязаха първом гърдите му, сетне се вдигнаха към лицето и останаха приковани там.
Кейл приседна на стола до леглото.
— Прости ми, татко — рече той. Очите примигнаха бавно като жабешки. — Чуваш ли ме, татко? Можеш ли да ме разбереш? — Очите стояха неподвижни и непроменени. — Аз съм виновен! — извика Кейл. — Аз съм виновен за смъртта на Арон и за твоята болест! Аз го заведох при Кейт. Аз му показах майка му. Затова избяга. Не искам да бъда злодей, но все злочестини причинявам! — Опря глава в завивките на леглото, да избегне тези ужасни очи, но продължаваше да ги вижда. Разбираше, че те ще останат да го гледат, ще се превърнат до края на живота му в негова неделима част.
Гонгът звънна и след миг Ли се появи в стаята, следван от болногледачката — яка, едра жена с гъсти черни вежди. Отваряйки чантата си, тя като че пусна всички ветрове в стаята.
— Къде е моят пациент? Аха, ето го! Ами че ти изглеждаш великолепно! Какво търся аз тук? Я най-добре да станеш и да си сменим местата! Леле, колко добре изглеждаш! Не искаш ли да ме понаглеждаш малко, какъвто си ми грамаден и хубавец? — Провря мускулеста ръка под раменете на Адам и без никакво усилие го премести по-нагоре, със свободната ръка оправи възглавниците, потупа ги и отново го остави отгоре им. — Студени възглавници — продължи тя, — не обичаш ли студени възглавници? А сега, къде е банята? Имате ли уринатор и подлога? Не може ли да ми опънете тук едно походно легло?
— Дайте ми списък — каза Ли. — Ако имате нужда от помощ… с него…
— Как да имам нужда? Ние отлично ще се погодим, нали, сладкият?
Ли и Кейл се оттеглиха в кухнята.
— Преди тя да пристигне — почна Ли, — мислех да те убеждавам да хапнеш нещо за вечеря. Нали знаеш, има хора, които плюскат при всякакви обстоятелства, и добри, и лоши. Обзалагам се, че и тя е от тях. А ти, ако искаш, яж, твоя работа.
Кейл му се ухили.
— Щом си искал да ме убеждаваш, значи съм изпитвал отвращение към храната. Но след като поставяш въпроса така, мога да си направя един сандвич.
— Никакви сандвичи!
— Искам.
— Всичко си върви по реда. Възмутително! Обидно е, всеки постъпва по един и същ начин.
— Тогава не искам сандвич — рече Кейл. — Останаха ли пасти?
— Сандъчето за хляб е пълно. Но може да са поразтопени.
— Аз ги обичам разтопени — каза Кейл, донесе цялата тава и я сложи на масата пред себе си.
В този момент влезе болногледачката.
— Изглеждат ми хубави — заяви тя, грабна една паста, захапа я и дъвчейки, продължи: — Къде ви е телефонът? Мога ли да се обадя в дрогерията на Кръф за някои неща, които ще ми трябват? Къде държите
