Певец

        Музиканти със кларнета —
        ще се веселиме ний!
Пейте твари, вий злочести,
пейте, плюскайте без срам,
забравете, че сте люди,
надарени с чувство, с ум!
        Забравете, че народа
        е потънал в сълзи, кръв,
        че от глад и болест пада,
        кат трева под остър сърп!
Забравете тез нечути
зверски, демонски дела,
на които жертва стана
злочестата таз земя!
        Забравете свободата
        и жаждата зарад меъсть,
        и потъпканата вяра,
        и почернената чест.
И молбите на народа —
помощ чака той от вас.
Но вий сте люди глухи,
не чувате тоя глас.
        Ех, вий камъни бездушни,
        искате да пея аз!
        Не! Ще строша мойта гусла,
        да онемей моят глас!
Кога няма кой да чуе,
зов свещен да разбере,
кога никой неще вече
за свобода да умре!“
        И млъкна той, по лице му
        сякаш молния мина,
        настръхнаха му космите,
        погелда му див стана.
Погледна ни и гуслата
на частици той разби.
И замина си певеца,
с никого не се прости.
        Оттогава никой вече
        във града не го видя.
        Де той ходи, що той прави,
        никой от нас не узна.

IV.

Доде деня свети Петър,
всички хора на разход.
Но по пътя кат на пазар
трупа се народ.
        Гледам турци-кръвопийци
        нося три глави,
        едната е белобрада,
        другите — руси.
Белобрадата прилича
да е Стойнова глава.
Убили го! Бог да прости!
Добра беше той душа.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мирослава Фъндъкова, Мартин Митов и Вера Бучкова

Публикация: Стефан Стамболов, „Запомни ме, Живот! Поезия и публицистика“, „Абагар“, С. 1993, Съставителство, предговор и приложение проф. д-р И. Радев.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/4042)

Последна редакция: 2007-11-14 08:00:00