Улф да даде на Лон сочния материал за парчето от джоба на Матю Бърч, намерено на колата, с която е убит Пит, но тъй като Улф не присъстваше, не стигнах доникъде. Лон се върна след малко, отиде на бюрото си, изчаках го да пъхне големите си крака отдолу и казах:
— Все пак ще ми трябва един час.
— Ще видим. Няма много хляб в трохите, които ми подхвърли.
Не ни отне цял час, но не беше и много по-малко. Каза ми почти всичко, за което го питах, без да чете отникъде и само с две обаждания на свои съратници. Мисис Фром обядвала в петък в „Чърчил“ с мис Анджела Райт, изпълнителен секретар на АСАДИП — Асоциацията за подпомагане на бежанци. Вероятно е отишла в „Чърчил“, след като излезе от офиса на Улф, но не разисквах това с Лон. След обяд, към два и трийсет, двете се върнали заедно в АСАДИП, където мисис Фром подписала няколко документа и провела няколко телефонни разговора. „Газет“ беше изпуснал следите й от 3:15 до към пет, когато се прибрала в къщата си на Шейсет и осма улица и прекарала около час в работа с личната си секретарка, мис Джийн Ести. Според Лон, Анджела Райт правела чест на женския пол, защото била готова да разговаря с журналисти, а Джийн Ести не му правела чест, защото отказвала.
Малко преди седем часа мисис Фром излязла от къщи сама, за да отиде на вечеря с една от колите си — открит кадилак. Вечерята била в апартамента на мистър и мисис Денис Хорън в Грамърси Парк. Не е известно къде е паркирала колата, но в този район вечер винаги се намира място. На вечерята присъствали шест души:
Вечерята свършила малко след единайсет и гостите се разотишли поотделно. Мисис Фром си тръгнала последна. В „Газет“ имаше непотвърдена информация, че Хорън я изпратил до колата й, но полицията мълчеше по този въпрос и не можеше да се провери. Това се знаеше за Лора Фром до пет часа сутринта в неделя, когато един човек на път за работа на рибния пазар, пресякъл под магистралата и намерил тялото й между стълбовете.
Няколко минути преди да пристигна в редакцията на „Газет“, прокурорът съобщил, че мисис Фром е прегазена от собствената си кола. Кадилакът бил намерен паркиран на Шестнайсета улица между Шесто и Седмо авеню, само на пет минути пеш от Десето полицейско управление. В колата открили не само доказателства за този факт, но и голям гаечен ключ, с който мисис Фром била ударена по главата. Независимо дали убиецът я е причакал скрит зад седалките на колата, или тя го е поканила да се качи вътре при потеглянето си или по-късно, съвсем сигурно беше, че той е издебнал момента, ударил я е по главата с ключа, седнал зад волана, откарал колата на подходящо безлюдно място, където в този час никой няма да го види, изхвърлил я навън и я прегазил с колата. Би било интересно и поучително да отида до Сентър Стрийт, за да видя как специалистите от полицейската лаборатория изследват колата, но те едва ли биха ми позволили да се приближа на по-малко от километър, а и все едно, бях зает с Лон.
Доколкото се знаеше в „Газет“, от този момент нататък се разкриваха широки възможности и както полицията, така и талантливи странични наблюдатели, не отдаваха предпочитания на никой кандидат. Разбира се, присъствалите на вечерята бяха в центъра на вниманието, но би могъл да бъде всеки, който е знаел къде ще се намира мисис Фром и дори евентуално някой, който не е знаел. Лон нямаше предположения, но подхвърли, че една журналистка от „Газет“ се чудела какво е отношението на мисис Хорън към задълбочаващото се приятелство между съпруга й и мисис Фром.
— Но ако искаш да включиш Пит Дросос и Матю Бърч, това отпада — възразих аз, — освен ако не го докажеш. Кой е Матю Бърч?
Лон изсумтя.
— На излизане си купи „Газет“ от сряда.
— Имам го вкъщи и съм го чел, но минаха три дни.
— Бърч не се е променил оттогава. Бил е специален агент на Службата за емиграция и натурализация, работил е там двайсет години, има жена и три деца. Притежавал е само двайсет и един зъба, приличал е на съсипан от грижи политик, обличал се е по-елегантно, отколкото подобава на общественото му положение, не се е радвал на популярност в своята среда и е залагал на конни състезания при Дани Пинкас.
— Спомена, че включваш Бърч в картината поради модела. Няма ли някакви друга причина?
— Не.
— Кажи само на твоя стар и верен приятел Гудуин. Никаква причина?
— Не.
— В такъв случай, ще ти направя услуга, като очаквам да ми я върнеш с лихвите при първа възможност. Това е строго, строго, строго секретно! Полицията е установила, че колата, убила Пит Дросос, е същата, с която е убит Бърч.
Той отвори широко очи.
— Не може да бъде!
— Да.
— Как са установили?
— Извинявай, забравих. Но е абсолютно сигурно.
— Направо ме шашна! — Лон потърка ръце. — Това е сладко, Арчи! Това е много сладко! Пит и мисис Фром — обиците. Пит и Бърч — колата. Ето връзката между Бърч и мисис Фром. Нали разбираш — сега „Газет“ ще изкаже силно предчувствие, че трите убийства са свързани и ще продължим в тази насока.
— Стига да е само предчувствие, добре.
— Така. Относно самата кола, както знаеш, номерата са фалшиви — колата е открадната в Балтимор преди четири месеца. Два пъти е пребоядисвана.
— Това не е публикувано във вестниците.
— Съобщиха го на обяд. — Лон се наведе към мен. — Слушай, имам една идея. Как ще си абсолютно сигурен, че може да ми се довериш, без да си ме изпитал? Ето ти възможност — кажи ми откъде знаят, че Бърч и момчето са убити е една и съща кола? Веднага ще забравя.
— Забравих го преди теб. — Станах и оправих ръбовете на панталона си. — Боже мой, ти си ненаситен! Кучетата трябва да бъдат хранени веднъж дневно и ти вече получи своето!
6
Когато се върнах пак на Трийсет и пета улица, минаваше четири часът и офисът беше празен. Отидох в кухнята да питам Фриц дали са идвали посетители и той каза — да, инспектор Креймър. Повдигнах вежди:
— Ля ли се кръв?
— Не — отвърна той, — но вдигаха доста шум. Почерпих се с чаша вода, върнах се в офиса и звъннах в оранжерията по домофона. Чух гласа на Улф.
— Вкъщи съм. Много здраве от Лон Коен. Да напиша ли доклада на машина?
— Не. Качи се да ми разкажеш.
Това не беше истинско нарушение на някакво правило, например прекъсване на обеда, но все пак беше изключение. Нямах нищо против, защото докато продължаваше да се гневи, че някой го е направил на маймуна, вероятно щеше да поразмърда мозъка си. Качих се по стълбите, отворих алуминиевата врата към вестибюла и влязох в топлото помещение, където цъфтяха Miltonia roezli и Phalaenopsis Aphdite. В другата стая — средната — бяха цъфнали само няколко от големите атракции — катлиите и лелиите, което не ме притесняваше, а и все едно — най-голямата атракция, на име Улф, беше тук и помагаше на Теодор да нагласи муселиновите паравани. Щом се появих, той се отправи през хладното помещение към разсадника, където се настани на единствения стол и попита:
— Е?
Седнах на едно трикрако столче и му предадох историята. Той затвори очи и само по помръдването на
