носа му личеше, че слуша. Когато докладвам, една от целите ми е да обхвана всичко толкова добре, че накрая да няма никакви въпроси и този път успях. Когато свърших, той остана в същата поза доста дълго време, после отвори очи и съобщи:
— Мистър Креймър беше тук.
— Фриц ми каза — кимнах аз. — Спомена също така, че сте вдигали шум.
— Да. Държа се особено грубо. Разбира се, той е под натиск. Но същото важи и за мен. Подметна, че ако вчера съм му казал за посещението на мисис Фром, тя нямало да бъде убита, което е безсмислица. Също така ме заплаши: ако по някакъв начин преча на полицейското разследване, щял да ми прати призовка. Пфу! Още ли е долу?
— Не, освен ако не се е скрил в банята. Фриц каза, че си е тръгнал.
— Аз си тръгнах пръв и се качих тук. Обадих се на Сол, Фред и Ори. Колко е часът?
За да погледне часовникът, трябваше да извърти глава, затова му казах:
— Пет без десет.
— Ще бъдат тук в шест или малко по-късно. Мистър Хорън не се е обаждал. На колко години е Джийн Ести?
— Лон не спомена точно, но каза, че е млада. Предполагам, че няма трийсет. Защо?
— Хубава ли е?
— Нямам сведения.
— Имаш право да знаеш. Във всеки случай, тя е млада. Сол, Фред или Ори може да открият нещо, но не искам през това време да обикалям тук, затворен като в клетка. Искам да знам какво е правила мисис Фром от три и петнайсет до пет вчера следобед и за какво и кого си е мислила през времето, докато е била с мис Ести. Мис Ести може да ни каже — второто със сигурност, а вероятно и първото. Намери я и я доведи тук.
Не го разбирайте погрешно. Той знаеше, че е фантастично. Нямаше и най-слаба надежда, че при тези обстоятелства мога да се добера до личната секретарка на мисис Фром, за да си побъбрим, да не говорим да я доведа под стража в офиса на разпит. Но щеше да му струва само парите за такси, така че какво толкова, защо да не ме прати да бъда изритан, след като има минимален шанс да изровя нещо?
Затова само отбелязах, че ще кажа на Фриц да сложи още една чиния на масата в случай, че е гладна, слязох в стаята си, застанах до прозореца и обмислих проблема. За десетина минути скроих четири различни плана, но се отказах от тях. Петият ми се виждаше по-вероятен, поне имаше слаб шанс да успея и се спрях на него. Нищо от личния ми гардероб не беше подходящо за предстоящата роля, затова отидох до шкафа, където държа различни дрехи за кризисни ситуации като сегашната, измъкнах черно официално сако и жилетка, раирани панталони, бяла риза с колосана яка, черно бомбе и черна папионка. Сред личните си вещи намерих подходящи обувки и чорапи. Избръснах се, преоблякох се в този костюм, погледнах се в голямото огледало и се харесах. Липсваше ми само младоженка или катафалка. Долу в офиса извадих малък Марли калибър 22 от колекцията си, която съхранявам в едно чекмедже на бюрото, заредих го и го пъхнах в джоба си. Това беше компромис. Кобур с презрамка и пистолет калибър 32 биха развалили линията ми в тези одежди, но много отдавна, след няколко неприятни преживявания, при едно от които се наложи да извадят куршума от гърдите ми, обещах както на Улф, така и на себе си, че никога няма да отида невъоръжен на преговори с човек, замесен дори в най-малка степен в някакво убийство. След като свърших тази работа, влязох в кухнята да се изфукам пред Фриц.
— Назначиха ме — съобщих му аз, — за посланик в Тексас. Adieu!
ТОЙ пожела да разкопчея ризата, за да му покажа корсета си.
Беше 5:38, когато платих на таксито пред къщата на Източна шейсет и осма улица. Отсреща се беше събрала малка тълпа зяпачи, но от моята страна униформено ченге подтикваше гражданите да не се задържат на едно място. Къщата беше от гранит, няколко метра навътре от улицата, с желязна ограда, по- висока от човешки ръст. Като тръгнах към входа, полицаят се насочи да ме посрещне, но не ме спря. Полицаите предпочитат да не препречват пътя на важни лица, облечени като мен.
Спрях, погледнах го печално и казах:
— Във връзка с приготовленията.
Той би могъл да усложни работата, ако ме беше придружил до вратата, но точно в този момент три любопитни дами ми оказаха неочаквана помощ, като се залепиха на оградата и докато полицаят ги убеди да се разотидат, бях стигнал до входа, бях натиснал звънеца и вече говорех с един екземпляр с аристократичен нос, който ми отвори. Беше облечен в същата цветова гама, но аз го превъзхождах по елегантност. — Възникна — казах тъжно, но твърдо, — известно объркване в инструкциите за цветята и се налага да изясним това. Трябва да видя мис Ести.
Тъй като не би било прилично да подпра открехнатата врата с крак, потиснах този импулс, но щом я отвори малко повече, не закъснях да се намъкна бързо покрай него. Като затвори, отбелязах:
— Нездравото любопитство на хората в такъв момент е много грозно нещо. Бихте ли предали на мис Ести, че мистър Гудуин би желал да се консултира с нея относно цветята.
— Заповядайте оттук.
Той ме преведе на пет крачки през антрето до една отворена врата, покани ме вътре и ми каза да почакам. Представата ми за резиденцията на мисис Деймън Фром беше съвсем друга. Помещението беше по-малко от моята стая и наред с двете бюра, двете масички за пишещи машини и различни столове, беше претъпкано с картотеки и най-разнообразни предмети. Стените бяха покрити с плакати и снимки, някои в рамки, други без рамки. Имаше десетки снимки. След като направих общ преглед, разгледах по-отблизо една-две, и точно проучвах плакат с надпис
Тя влезе, застана и ме изгледа със зелените си очи.
— Какъв проблем има с цветята?
Очите й не бяха зачервени, сякаш е проляла море от сълзи, но не бяха и весели. При по-щастливи обстоятелства вероятно бих я класирал под трийсет години, но не и в този случай. Да, беше хубава. Не носеше обици. На бузата й не личеше драскотина, но бяха минали четири дена, откакто Пит я бе видял, а той не ни беше дал точни данни за дълбочината и формата. Затова нямаше особена надежда да открием някаква следа от тази драскотина нито по Джийн Ести, нито на нечие друго лице.
— Вие ли сте мис Джийн Ести?
— Да. Какво е станало с цветята?
— Точно затова съм дошъл. Може би сте чували за Ниро Улф?
— Детективът ли?
— Да.
— Разбира се.
— Добре. Идвам от негово име. Казвам се Арчи Гудуин и работя при него. Иска да изпрати цветя за погребението на мисис Фром и би желал да знае дали бихте възразили да са орхидеи при условие, че са Miltonia roezli alba — те са чисто бели и много красиви.
Тя ме изгледа за секунда и после изведнъж избухна в смях. Не беше благозвучен. Раменете й се разтресоха и едва успя да се добере до един стол, седна, наведе се и хвана глава с ръце. Икономът се приближи да погледне през отворената врата, отидох до него и му казах съчувствено, че имам опит с такива кризи, което не беше лъжа и че не е зле да затвори вратата. Той се съгласи. После за малко си помислих, че може би трябва да я извадя от това състояние, но тя започна да се успокоява, а аз седнах на един стол. Скоро се изправи и избърса очите си с кърпичка.
— Това, което ме изненада — каза тя, — е облеклото ви. Комично е. Да дойдете облечен така и да питате дали имаме някакви възражения срещу орхидеите! — Наложи се да: спре за секунда, за да си поеме дъх. — Погребението ще бъде без цветя. Сега може да си вървите.
— Костюмът беше само средство да проникна.
— Разбирам. С измама. С каква цел?
— За да се видя с вас. Слушайте, мис Ести. Съжалявам, че дегизировката ми предизвика този малък пристъп, но сега ще трябва да поседите няколко минути, докато нервите ви се успокоят, а междувременно защо не ми позволите да ви обясня. Предполагам, известно ви е, че мисис Фром дойде да се види мистър Улф вчера и му даде чек за десет хиляди долара.
