— Какво?
— Казах ви.
— Но какво общо има това? Поклатих глава.
— За повече не сме се пазарили. Обещах да ви кажа само какво се е случило. Това е много сложна работа, мис Ести, може да решите да съобщите на полицията какво ви е казал Арчи Гудуин, и едва ли ще им хареса, че съм тръгнал да обяснявам на заподозрените как точно е станало всичко.
— Аз не съм заподозряна.
— Моля за извинение. Мислех, че сте. Все едно, не съм…
— Защо трябва да съм заподозряна?
— Ако не за друго, то защото сте били близо до мисис Фром, знаели сте къде е била снощи и също, че колата й е била паркирана наблизо. Но и да не беше така, не бих се заел да ви просвещавам. На мистър Улф това може да не му хареса. Ако размислите и дойдете да се видите с него довечера след осем или утре в единайсет часа, когато приема, може да му хрумне да ви разкаже всичко. Той е гений, така че човек никога не знае. Ако вие…
Замълчах, защото вратата се отвори. Отвори се широко и влезе мъж. Той понечи да каже нещо на мис Ести, но като видя, че не е сама, спря, застана на място и ме огледа.
Когато стана ясно, че нито тя се кани да ни представи, нито той се готви да попита кой е непознатият, наруших мълчанието.
— Казвам се Арчи Гудуин, работя при Ниро Улф. — Забелязах погледа му и добавих: — В момента съм дегизиран.
Той тръгна към мен с протегната ръка, станах и я поех.
— Аз съм Пол Кафнър.
Природата не го беше дарила с висок ръст — стигаше ми до носа. Имаше голяма уста, тънки кафяви мустачки, подстригани не съвсем успоредно на дебелите устни и не бих казал, че прави точно такова впечатление, каквото се очаква от експерт по връзки с обществеността, но признавам, че изпитвам предубеждение към мустаци, които се опитват да минат за оскубана вежда.
Усмихна ми се да покаже, че съм му симпатичен, одобрява всичко, което съм казал и направил през живота си и разбира напълно всичките ми проблеми.
— Извинете — каза той, — налага се да ви прекъсна и да взема мис Ести, има някои неотложни въпроси. Ще се качите ли горе, мис Ести?
Беше прекрасно изпълнение. Вместо това би могъл да изкрещи: „Изчезвай оттук, за да питам мис Ести какво по дяволите се мъчиш да я излъжеш!“, което всъщност си мислеше. Но той не беше такъв човек! Бях му толкова симпатичен, че не би изрекъл нищо, с което да ме обиди.
Мис Ести стана и излезе, той тръгна след нея, но на вратата спря и се обърна към мен:
— Беше ми много приятно да се запознаем, мистър Гудуин. Слушал съм много за вас и, разбира се, за мистър Улф. Жалко, че трябваше да се срещнем в толкова труден момент.
— Той изчезна зад вратата, но чух ясно гласа му: — Пекъм, мистър Гудуин си тръгва. Виж дали иска да му намериш такси.
Добро, чисто и бързо изпълнение. Явно — с този мустак — и той беше дегизиран.
7
Прибрах се вкъщи навреме да чуя инструктажа. Сол и Ори вече седяха и чакаха, но Фред все още не беше пристигнал. Поздравих ги и докладвах на Улф, който беше зад бюрото си.
— Видях я и си побъбрихме, но…
— Защо по дяволите си пременен така?
— Погребален агент съм. Улф направи гримаса.
— Отвратителен термин! Разказвай.
Изпълних заповедта и му дадох пълен доклад, но този път той имаше въпроси. Това се оказа безрезултатно, тъй като вече бях изложил всички факти, а впечатлението ми от Джийн Ести и Пол Кафнър беше безполезно дори за мен, да не говорим за него, затова когато се позвъни и Сол отиде да отвори на Фред, Улф веднага ме заряза и ги накара да подредят столовете си пред бюрото му.
Тримата не представляваха особено естетична гледка. Сол Панцър има тясно лице и забележително голям нос. С кафявия си костюм, който имаше нужда от гладене, защото го беше валял дъжд, приличаше на шофьор на такси или уличен метач, но истината е друга. Той е най-способният оперативен работник в петте района на Ню Йорк и талантът му за следене, за който Улф го беше похвалил пред Пит Дросос, е само една малка част от способностите му. Всяка агенция в града би му платила троен хонорар.
От Фред Дъркин биха излезли почти двама с размерите, но не и със способностите на Сол. Фред се справя със следенето и бихте могли да разчитате на него за някаква обикновена работа, но ако се изправи пред нещо по-заплетено, има вероятност да го изиграят. Човек обаче може да му има пълно доверие.
Що се отнася до Ори Кедър, увереният поглед на тъмнокафявите очи и самодоволната усмивка на капризните устни, не оставят никакво съмнение, че главната му грижа е дали съзнавате колко е красив. Естествено това ядосва всеки клиент, с когото се захване, но и създава впечатлението, че не е необходимо да сте нащрек, което е опасно, тъй като истинската му грижа е да поддържа доброто си име на действащ детектив.
Улф се отпусна назад, облегна лакти на дръжките на стола, пое един кубически метър въздух и шумно го изпусна.
— Господа — започна той, — затънал съм до кръста в тази каша. Обикновено, когато търся услугите ви, е достатъчно да определя конкретните ви задачи, но този път това няма да стигне. Трябва да сте осведомени за цялата ситуация и нейната сложност, но първо да поговорим за пари. По-малко от дванайсет часа след като ми даде чек за десет хиляди долара, клиентката ми беше убита. Тъй като засега не се очертава неин приемник, това е всичко, което ще получа. Ако е неизбежно, готов съм по лични причини да похарча по-голямата част, дори цялата сума по разноските за разследването, но не и повече от това. Не искам от вас да сте свидливи в разходите, но се налага да забраня каквото и да е разточителство, когато харчите. Ето каква е работата.
Той започна с това как съм поканил Пит Дросос в трапезарията и завърши с доклада за разговора ми с Джийн Ести — Фред не го беше чул, — като разказа всичко без да пропусне нищо. Те седяха и го слушаха, всеки по своему — Сол се беше отпуснал спокойно, Фред седеше неподвижно без да откъсва очи от Улф, като че слушаше и с тях, а Ори бе опрял пръст на челото си, сякаш позираше за портрет във фотоателие. Що се отнася до мен, мъчех се да хвана Улф в някакъв пропуск, за да го поправя с удоволствие накрая, но не успях. Самият аз не бих могъл да свърша по-добра работа.
Той погледна часовника на стената.
— Седем и двайсет е и вечерята е готова. Има пържено пиле със сметана и пюре. Няма да обсъждаме случая на масата, но искам да мислите по него.
Наближаваше девет, когато се върнахме пак в офиса, след като бяхме обсъдили пет пилета с гарнитура така изчерпателно, че си уредихме завинаги сметките с тях. Улф се разположи на стола и се намръщи първо към мен, после към тях.
— Не ми изглеждате в пълна готовност — недоволно отбеляза той.
Те не скочиха на крака да застанат мирно. Въпреки че никой от тримата не го познава по-добре от мен, знаеха колко мрази да работи преди да мине около час след вечеря и също така, че го дразни не липсата на пълна готовност у тях, а собственото му нежелание да се съсредоточи.
— Може да слезем в сутерена — предложих аз, — и да поиграем билярд, докато храносмилате.
Улф изсумтя презрително.
— Стомахът ми — заяви той — е в състояние да се справи с работата си и без да го глезя. Има ли някой от вас, господа, належащ въпрос, преди да продължа нататък?
— Може би по-късно — обади се Сол.
— Много добре. Случаят, както разбирате, е безнадежден. Той е изключително сложен, но не разполагаме с източници на информация. Арчи може да опита с други хора онова, което направи с мис Ести, но няма откъде да почне. Полицията не иска да ми каже нищо. В миналото е имало случаи, когато съм
