разполагал със средства да изтръгна нещо от тях, но не и този път. Тъй като вече им е известно всичко, което знам, нямам какво да им предложа. Естествено, може да предположим как действа полицията. Тя се стреми да открие дали някоя позната на мисис Фром е имала драскотина на бузата си във вторник вечерта или в сряда. Ако я намерят, това ще разреши въпроса, но може и да не я намерят, тъй като онова, което момчето е взело за драскотина, като я е погледнало отблизо, може би е било лек, лесно заличим белег. Полицията освен това се мъчи да намери някоя позната на мисис Фром, която е носила обици във форма на паяци и това също, стига да успее, би могло да разреши въпроса. — Улф махна с ръка и продължи: — Мъчат се да намерят колата, с която са убити момчето и Матю Бърч. Преглеждат колата на мисис Фром сантиметър по сантиметър. Проверяват движенията, връзките и близките на Бърч. Минута по минута реконструират всичко, което мисис Фром е направила и казала, след като излезе от моя офис вчера. Упорито разпитват не само хората, които са били снощи с мисис Фром, но и всички, към които има най-слабо подозрение, че знаят някакъв съществен факт. Проверяват къде е бил всеки евентуален виновник — във вторник вечерта, когато онази жена казва на Питър Дросос да повика полиция, по-късно същата вечер, когато е убит Бърч, в сряда вечерта, когато е убито момчето и вчера вечерта, когато е убита мисис Фром. Задават си въпроса кой е имал причина да се страхува от мисис Фром, да я мрази или да извлече някаква изгода от смъртта й. В тази операция участват сто, може би хиляда души, като всички са опитни, а някои дори кадърни.
Той стисна устни и поклати глава.
— Полицията не може да си позволи да претърпи неуспех и няма да пожали сили за този случай. Докато седим тук, може вече да са набелязали плячката си и да са готови за арест. Но дотогава възнамерявам да използвам парите на мисис Фром или част от тях за една цел, която тя със сигурност би одобрила. При толкова много предимства полицията несъмнено ще ни изпревари, но имам намерение да убедя самия себе си, че мога основателно да задържа парите. Освен това ме възмущава създалото се впечатление, че хора, които идват при мен за помощ, могат да бъдат убивани безнаказано. Това е моята лична причина.
— Ще хванем негодника! — измърмори Фред Дъркин.
— Съмнявам се, Фред. Сега разбирате защо ви повиках на това съвещание и ви разказах всичко, вместо просто да ви възложа задачи, както обикновено. Исках да знаете колко е безнадеждно и също така да се консултирам с вас. Има десетки възможни подходи към проблема, а вие сте само трима. Сол, откъде, според теб, би могъл да започнеш?
Сол се поколеба и се почеса по носа си.
— Бих искал да започна едновременно от две места. АСАДИП и обиците.
— Защо АСАДИП?
— Защото те се интересуват от бежанци, а Бърч е работил в Службата за емиграция и натурализация. Не виждам никаква друга връзка между Бърч и мисис Фром. Ченгетата, разбира се, са се сетили, но при такова опипване на тъмно, не се знае кой може да извади късмет.
— Тъй като Анджела Райт, изпълнителният секретар на АСАДИП, е присъствала на вечерята снощи, вероятно сега няма да можем да стигнем до нея.
— Не и ако човек е бежанец.
— О-о! — Улф помисли малко. — Да, може да опиташ това.
— Дори да е много заета с полицията и тъй нататък, все пак ще има две-три стенографки и някой на телефоните. А аз ще имам нужда от много състрадание.
— Много добре — кимна Улф. — Почни сутринта. Вземи двеста долара, но не забравяй, че един бежанец не трябва да бъде разточителен. Какво имаш предвид за обиците.
— Не мога да свърша и двете неща едновременно.
— Да, но какво смяташ да предприемеш?
— Аз доста обикалям и си отварям очите, но досега не съм срещал обици във форма на паяци — нито на някоя жена, нито на витрина. Споменахте, че според Пит са били големи златни паяци с разперени крака. Хората биха ги забелязали. Ако ги е носила преди вторник или след това, полицията вече го е установила или скоро ще го установи и сигурно сте прав — за нас е безнадеждно. Но има възможност да не ги е носила, а и дали са същите, с които е била вчера мисис Фром? Може би ще е полезно да потърсим магазин, където някога са се продавали такива обици. Ченгетата са много заети с другата страна на разследването и може би още не са се захванали с това. Греша ли?
— Не. Ти рядко грешиш. Ако ние първи намерим тази жена…
— Аз ще се заема това — каза Ори. — И аз никога не съм виждал такива обици. Колко са били големи?
— Онези, които мисис Фром носеше вчера, бяха колкото нокът — като се смята по диаметъра на разперените крака. Арчи?
— Според мен, малко по-големи — отвърнах аз.
— Златни ли бяха?
— Не знам.
— Арчи?
— Предполагам, да, но не мога да се закълна.
— Добра изработка?
— Да.
— Добре, аз ще се заема с това. Улф го погледна намръщено.
— Може и да успееш за един месец.
— Не и по начина, който ще използвам, мистър Улф. Веднъж направих услуга на един човек, който е продавач в бижутерийния магазин „Буде“ — ще започна от него. Така още утре ще съм на работа, въпреки че е неделя — знам къде живее. Може би пропуснах — известно ли е дали обиците, които мисис Фром с носила вчера, са същите като на жената от колата във вторник?
— Не.
— Значи възможно е да са два различни чифта?
— Да.
— Добре. Разбрах. Който ги носи последен изгаря.
— Ще е нужно ли да платиш на приятеля си — на продавача от „Буде“?
— Не. Дължи ми услуга.
— Тогава вземи сто долара. Ако откриеш нещо, което изглежда обещаващо, избягвай всякакви намеци, че полицията може да е признателна за такива сведения. Възможно е пие самите да пожелаем да се възползваме от нейната признателност. Позвъни ми при най-слабия признак за някаква следа. — Улф премина към Дъркин. — Фред, откъде ще почнеш?
Едрото широко лице на Фред порозовя. Почти двайсет години той често изпълнява поръчки за Улф, но да се консултират с него за стратегия на най-високо ниво беше нещо ново. Стисна зъби, преглътна и каза с много по-висок глас, отколкото беше необходимо: От онези обици. Ори вече се зае с обиците.
— Чух, но вижте стотици хора трябва да са я виждали с тях. Портиери, прислужници, келнери…
— Не! — отсече Улф. — В тази област полицията има такова предимство, че никога няма да я догоним. Вече обясних това. При нашата оскъдна жива сила трябва да се помъчим да намерим някаква нова следа. Някой има ли предложения за Фред?
Те се спогледаха. Никой не се обади. Улф кимна.
— Наистина е трудно. Един начин да не душим по петите на полицията и да не гълтаме праха след тях е да се сетим за нещо, което не им е дошло на ум и да го разследваме. Нека опитаме. Да кажем, че във вторник следобед, когато колата спира на ъгъла и жената казва на момчето да повика полиция, мъжът до нея е Матю Бърч.
Сол се намръщи:
— Не ми е ясно, мистър Улф.
— Добре! В такъв случай вероятно и полицията не се е сетила за такава възможност. Признавам, че е много слабо вероятно, но по-късно вечерта Бърч е прегазен и убит със същата кола, на място и по начин, сочещи, че е закаран дотам с нея. Следователно, щом като е бил в колата късно вечерта, защо да не допуснем, че е бил в нея и по-рано същата вечер. Спирам се на тази хипотеза.
Сол продължаваше да се мръщи.
— Но така, както са нещата, не се ли предполага, че човекът, който е прегазил момчето в сряда, е
