същият, който е бил с жената във вторник, защото е знаел, че момчето може да го разпознае, а и в сряда Бърч вече е бил мъртъв?
— Това вероятно е хипотезата на полицията — съгласи се Улф. — Стойността й е очевидна, затова не я отхвърлям. — Просто я игнорирам и я замествам с моята. Дори и погрешната хипотеза може да бъде от полза. Колумб смята, че от съкровищата на Ориента го дели само вода, а се натъква на цял континент. — Той огледа събеседниците си. — Не искам от теб да намериш нов континент, Фред, но иде следваш предположението ми, че Бърч е бил в колата с жената. Помъчи се да го докажеш или да го обориш. Вземи сто долара. Не, вземи триста. Ти никога не прахосваш пари. Арчи ще ти даде снимка на Бърч. — Той се обърна към мен: Трябва да имат снимки на всички замесени лица. Можеш ли да ги вземеш от мистър Коен?
— Не тази вечер. Сутринта.
— Добре.
Улф огледа оскъдната жива сила отляво надясно и обратно.
— Господа! Вярвам, че не съм притъпил ентусиазма ви, като описах безнадеждността на това начинание. Исках да разберете, че при тази ситуация и най-малката троха е истинско лакомство. В други случаи съм очаквал много от вас, този път не очаквам нищо. Възможно е…
На вратата се позвъни. Станах и погледнах часовника си. Беше 9:55. В коридора светнах лампата на площадката, приближих се към вратата и видях, че отвън стоят двама непознати. Отворих и им казах добър вечер.
— Искаме да се видим с мистър Ниро Улф — започна единият.
— Бихте ли ми казали имената си?
— Аз съм Хорън, Денис Хорън. Обадих му се по телефона сутринта. Това е мистър Мадокс.
— Мистър Улф е зает. Ще проверя. Ще влезете ли вътре? Заведох ги в предната стая, хвърлих поглед към звукоизолираната врата към офиса, за да съм сигурен, че е затворена, поканих ги да седнат и излязох. Върнах се в офиса през коридора и съобщих на Улф:
— В предната стая чакат две трохи. Първият се казва Хорън, същият, който искаше да върнете десетте бона. Води едно приятелче — казва се Мадокс.
Улф реагира по обичайния за него начин. Изгледа ме възмутено. Беше провел инструктажа и се канеше да се разположи спокойно с някоя книга, а ето че аз му отварях работа. Ако бяхме сами, щеше да си позволи една-две забележки, но след онова, което току-що беше казал пред взвода за безнадеждното положение, трябваше да се сдържи и признавам, че го прие мъжки.
— Много добре. Първо изпрати Сол, Фред и Ори, след като им дадеш нари за разноски, както определих.
Тръгнах към сейфа да извадя мангизи.
8
По държанието на посетителите и разменените помежду им погледи, като ги поканих в офиса и ги настаних да седнат, разбрах, че прибързано съм ги сметнал за приятели. Не се гледаха дружелюбно.
Всичко във външността на Денис Хорън беше малко прекалено. Имаше малко прекалено дълги мигли, беше малко прекалено висок за раменете си и малко прекалено стар за вталени сака. Трябваше му съвет от специалист по приглушаване на външността, но тъй като явно беше прекарал повече от четирийсет години да я подчертава, съмнявах се дали би приел такова предложение.
Мадокс се погрижи Улф да разбере, че името му е Джеймс Албърт Мадокс. Сигурно по рождение страдаше от язва, с други думи — близо половин век, но ако не беше така, налагаше се да обясни как е придобил това мрачно изражение, от което само при един поглед и собственото му куче би се превърнало в песимист. Настаних ги на два жълти стола, току-що освободени от момчетата, защото не знаех кой от двамата заслужава червеното кожено кресло.
Хорън започна пръв. Каза, че сутринта по телефона не е искал да обвини Улф в непочтена и неетична постъпка или намерение. Просто се мъчел да защити интересите на бившата си приятелка и клиентка мисис Деймън Фром, която била… Тя не ви беше клиентка! — намеси се Мадокс с тон, който идеално подхождаше на физиономията му.
— Аз й давах съвети — озъби се Хорън.
— Лоши — не му остана длъжен Мадокс.
От погледите, които размениха, стана пределно ясно, че не са никакви приятели.
— Може би било най-добре всеки да ми каже, без да прекъсва другия, до каква степен и с какви пълномощия представлява мисис Фром — предложи хладно Улф. — После противоречията могат да се изгладят или пренебрегнат според обстоятелствата. Мистър Хорън?
Хорън запази самообладание. Тънкият му тенор си остана същият, но не звучеше така пискливо, както по телефона.
— Вярно е, че никога не съм представлявал мисис Фром официално в съда. Тя се консултираше с мен по много въпроси и показваше, че цени съветите ми, като често ги следваше. Като юридически съветник на Асоциацията за подпомагане на бежанци, бях тясно свързан с нея. Ако беше жива, едва ли би оспорила правото ми да се нарека неин приятел.
— Вие ли сте изпълнител на завещанието?
— Не.
— Благодаря ви. Мистър Мадокс?
— Моята адвокатска фирма „Мадокс и Уелинг“ — започна той не без усилие — представляваше Деймън Фром в продължение на дванайсет години. След смъртта му представлявахме мисис Фром. Аз съм изпълнител на завещанието. Прекъснах мистър Хорън, защото твърдението му, че мисис Фром е негова клиентка, не е вярно. Искам да допълня нещо.
— Говорете.
— Тази сутрин… не, следобед, мистър Хорън ми се обади и ми съобщи за чека, който вчера мисис Фром ви е дала, и за разговора му с вас. Обаждането му е било неоснователно и нагло, за разлика от моето посещение при вас сега. Питам ви официално, като адвокат и изпълнител на завещанието на мисис Фром, при какви условия и за каква цел ви е дала чек за десет хиляди долара? Ако предпочитате да ми отговорите насаме, нека излезем. Мистър Хорън настояваше да дойде с мен, но това е вашият дом и онзи млад човек там ми се вижда напълно способен да се справи с него.
Ако погледът, който ми хвърли, беше предназначен като комплимент, не смея да си помисля как би изглеждало неодобрението му.
— Не предпочитам да ви отговарям насаме, мистър Мадокс. Предпочитам изобщо да не ви отговарям.
Мадокс не придоби по-кисело изражение, защото беше невъзможно.
— Запознат ли сте със закона, мистър Улф?
— Не.
— В такъв случай трябва да се консултирате с адвокат. Ако не сте в състояние да докажете, че мисис Фром е получила равностойна услуга, мога да ви принудя да върнете парите, които сте си присвоили. Давам ви възможност да докажете.
— Не мога. Тя не получи нищо. Както казах на мистър Хорън по телефона, имам намерение да заслужа тези пари.
— Как?
— Като се погрижа убиецът на мисис Фром да бъде разкрит и наказан.
— Смешни приказки. Това е работа на служителите на закона. Днес направих справка за вас и сведенията, които получих, сочат, че не сте мошеник, но сега говорите като такъв.
Улф се подсмихна.
— Предубеден сте, мистър Мадокс. Отношението на добродетелните адвокати към мошениците е същото като това на добродетелните жени към проститутките. Осъдително, със сигурност, но на дъното има капчица завист — нещо, което не само не бихте признали, но и едва ли съзнавате. Само че не ми завиждайте. Мошеникът е воден или от глупост, или от лудост, а аз не страдам нито от едното, нито от другото. Бих искал
