да ви задам един въпрос.
— Задайте го.
— Мисис Фром уведоми ли ви, че се кани да ме посети?
— Не.
— Уведоми ли ви, че е идвала при мен?
— Не.
— А вас, мистър Хорън? Отговорете на същите два въпроса.
— Не разбирам… — Хорън се поколеба: — Според мен, нямате право да ме питате.
Мадокс го изгледа:
— Не отстъпвайте, Хорън. Вие настоявахте да дойдете. Вие претендирате, че мисис Фром се е консултирала с вас по важни въпроси. Той се мъчи да спечели позиция. Ако докаже, че тя е уведомила някой от двама ни, че ще ходи или вече е била при него, без да споменава причината, ще потвърди довода си, че тя явно не е искала да знаем и следователно не може да издаде поверената му тайна. Попречете му! Хорън не се хвана на въдицата.
— Отказвам да се подложа на кръстосан разпит — заинати се той.
Мадокс се зае да го убеждава, но Улф го прекъсна:
— Обясненията ви сами по себе си са доста проницателни, мистър Мадокс, само че не разбирате затруднението на мистър Хорън. Той е изправен пред неразрешим проблем. Ако отговори с „да“ на втория ми въпрос, вие ще сте прав — имам оръжие и ще го използвам. Но ако каже „не“, то аз ще го попитам откъде знае, че мисис Фром ми е дала чек. Ще искам да знам и, струва ми се, вие също.
— Аз вече знам. Поне знам каквото ми каза. Сутринта, когато научил за смъртта на мисис Фром, телефонирал у тях и говорил с мис Ести, секретарката й, която му съобщила за чека. Прекарах събота и неделя извън Ню Йорк и Хорън ме намери по телефона. Веднага се върнах.
— Къде по-точно? Мадокс погледна възмутено.
— Това е чисто нахалство. Улф махна с ръка.
— Във всеки случай е безсмислено. Моля да ме извините, не за нахалството, а за глупостта. Направих го по силата на навика. В този сложен лабиринт ми се налага да се откажа от такива обичайни процедури като проверка на алиби и да ги оставя на полицията. Щом като не сте изправен пред неразрешим проблем, мистър Хорън, ще отговорите ли на въпросите ми?
— Не. По принцип. Нямате право да ми ги задавате.
— Но очаквате от мен да отговарям на вашите?
— Не. Не на моите, защото и аз нямам право. Но мистър Мадокс, като изпълнител на завещанието, има. На него трябва да отговорите.
— Ще видим. — Улф се позамисли и се обърна към Мадокс. — Доколкото разбирам, вие не настоявате да върна парите, които мисис Фром ми плати?
— Зависи. Кажете ми при какви условия и за каква цел ви ги е платила, а аз ще си помисля по въпроса. Няма да позволя смъртта на моя уважавана клиентка да бъде използвана и превръщана в сензация от частен детектив за негова лична и професионална изгода.
— Това е достоен и положителен начин на мислене — призна Улф. — Бих могъл да отбележа, че ще ми е трудно да придам на тази афера по-голяма сензационност, отколкото вече има, но дори и така, вашето становище е възхитително. Лошото обаче е, че няма да ви кажа нищо за вчерашния си разговор с мисис Фром.
— Значи укривате доказателства.
— Пфу! Вече го съобщих на полицията. В писмена форма, с подпис.
— Тогава защо не ми кажете?
— Защото не съм глупак. Имам основание да смятам, че този разговор е звено от веригата събития, довели до смъртта на мисис Фром, и ако наистина е така, лицето, което най-много иска да знае какво ми е казала, вероятно е нейният убиец.
— Аз не съм нейният убиец.
— Това още не е доказано.
За момент помислих, че Мадокс ще се задави. Гърлото му забележимо се поду. Но стар адвокат като него дълго се е упражнявал в самоконтрол и той се овладя.
— Това вече не е само глупост, а чисто бръщолевене.
— Не съм съгласен с вас. Полицията разпита ли ви?
— Естествено.
— Колко души бяха?
— Двама… не, трима.
— Бихте ли ми казали кои бяха?
— Някой си капитан Бънди, един сержант и помощник-комисарят Юмънс. Също така помощник- прокурорът Манделбаум.
— Някой от тях спомена ли ви за какво се е консултирала с мен мисис Фром вчера?
— Не. Не стигнахме до това.
— Съветвам ви да се обърнете към някого в прокуратурата — за предпочитане към човек, когото познавате добре — и да го помолите да ви каже. Ако той или някое друго служебно лице ви се довери, без да премълчава нещо важно, аз ще върна сумата, заплатена от мисис Фром, или както се изразихте вие, парите, които съм си присвоил.
Мадокс приличаше на човек, когото се мъчат да убедят, че носът му е обърнат наопаки.
— Уверявам ви — продължи Улф, — че не съм толкова безразсъден да укривам доказателства за углавно престъпление, особено при толкова сензационен случай. Напротив, в това отношение проявявам изключителна добросъвестност. Освен ако полицията не разполага с неизвестна за мен информация, съмнявам се дали до този момент са ви разглеждали като евентуален кандидат, но сега вече може да почнат да ви досаждат, след като им съобщя, че толкова ожесточено сте искали да научите какво ми е казала мисис Фром. Това, разбира се, е мой дълг. В този случай ще ми достави и голямо удоволствие.
— Вие… — Мадокс пак се задави. — Вие заплашвате, че ще съобщите за този разговор?
— Не е заплаха. Просто ви уведомявам, че ще постъпя така веднага щом си тръгнете.
— Тръгвам си още сега. — Той стана. — Ще ви накарам да върнете десетте хиляди със съдебно нареждане.
Обърна се и си излезе. Тръгнах да го изпратя, но той успя да ме изпревари, макар че трябваше да се отбие в предната стая за шапката си.
Когато се върнах в офиса, Хорън стоеше прав и гледаше Улф отгоре, но не разговаряха. Улф ми каза:
— Арчи, обади се на мистър Креймър.
— Почакайте една минута. — Тънкият тенор на Хорън прозвуча настойчиво. — Правите грешка, Улф. Стига наистина да се каните да разследвате убийството. Как ще го разследвате? Двама от хората, които най-добре познават мисис Фром и нейните дела, бяха тук в офиса ви и току-що изгонихте единия. Разумно ли е това?
— Глупости — каза Улф с отвращение. — Не искате дори да кажете дали мисис Фром ви е споменала за посещението си при мен.
— Начинът, по който зададохте въпроса си, беше оскърбителен.
— В такъв случай ще се помъча да бъда по-любезен. Ще ми предадете ли в общи линии за какво сте разговаряли на вечерята снощи във вашия дом?
Дългите мигли на Хорън потрепнаха.
— Не знам дали би било редно. Естествено вече разказах всичко на полицията, а те ме предупредиха да бъда дискретен.
— Естествено. Но ще ми разкажете ли?
— Не.
— Ще ми дадете ли пълно и откровено описание на характера и развитието на отношенията ви с мисис Хорн?
— В никакъв случай!
