трябва да остане в пълна тайна.
— Ако искаш да кажеш, че е конфиденциално, да, разбира се.
— Тогава ще ви разкажа всичко. Известно ми е, че има някои частни детективи, с които не може да се говори открито, но вие не сте такъв. Ние тук знаем всичко за вас. Знам какво си мислите за тъпите ченгета — същото, каквото си мисля и аз. Затова ще ви разкажа всичко.
— Моля.
— Добре. Колко е часът? Погледнах часовника си.
— Осем без десет.
— Значи, стана преди час. Знам, че понякога всичко зависи от елемента време и веднага след като стана, отидох да погледна часовника в дрогерията на ъгъла. Беше седем без четвърт. Въртях парцаления бизнес на ъгъла на Трийсет и пета и Девето авеню, спря едно кади…
— Почакай, какво означава парцален бизнес?
— Ами не знаете ли? Колата спира на светофара, хвърляте се към нея с парцала и почвате да търкате страничното стъкло. Ако е мъж и ви разреши да стигнете до предното, ще му вземете най-малко десет цента. Ако е жена и ви остави да избършете и предното стъкло, може да пусне нещо, може и да не пусне. Винаги има такава опасност. Та това кади спря…
— Какво означава „кади“?
По изражението на бързите черни очи пролича, че Пит започна да се съмнява дали не е попаднал на неподходящ детектив. Намесих се, за да му покажа, че поне един от двама ни не е слабоумен и обясних на Улф:
— Автомобил „Кадилак“.
— Добре. И той спря?
— Да, заради светофара. Тръгнах към прозореца от страната на шофьора. Беше жена. Тя извъртя глава към мен, погледна ме право в очите и каза нещо. Стори ми се, че говори без да издава звук, но и да не е било така, през стъклото не се чуваше нищо, защото беше вдигнато почти догоре. По мърдането на устните й обаче разбрах какво ми казва. „Помощ, повикай полиция!“ Ето така, вижте.
Той показа с устни какво е направила жената, като малко преиграваше. Улф кимна с разбиране и се обърна към мен:
— Арчи, скицирай устните на Пит — трябва да документираме тази пантомима.
— Малко по-късно — отговорих любезно аз. — След като си легнете.
— Беше ясно като бял ден — продължи Пит. — „Помощ? Повикай полиция!“ Шашнах се. Наистина. Помъчих се да не променям изражението си. Знаех, че е важно, но сигурно не успях, защото мъжът ме погледна и…
— Къде беше мъжът?
— На седалката до нея. В колата бяха само двамата. Сигурно е разбрал по лицето ми, че нещо ме е шашнало, защото още по-силно я мушна с пистолета, тя бързо обърна глава напред…
— Ти видя ли пистолета?
— Не, но не съм толкова тъп. Защо иначе щеше да вика полиция и после така бързо да се обърне напред? Според вас какво беше? Молив ли?
— По-вероятно пистолет. И после?
— Дръпнах се малко назад. Разполагах само с един парцал, а той имаше пистолет с шест патрона. Сега, за втората част, не ме разбирайте погрешно, но не обичам ченгета. Мнението ми за полицията е точно като вашето. Но всичко стана толкова бързо, че без да искам се огледах за някое ченге. Нямаше, затова изтичах да видя зад ъгъла и докато се обърна пак назад, беше светнало зелено и колата потегли. Помъчих се да махна на някоя друга кола, за да ги проследя, но никой не искаше да спре. Помислих си, че мога да ги настигна при светофара на Осмо авеню и хукнах с всички сили по Трийсет и пета улица, но и там светна зелено и колата пресече преди да стигна до средата на пътя. Записах обаче номера.
Той бръкна в джоба си, извади листче хартия и прочете:
— Кънектикът, УУ 9432.
— Отлично — каза Улф и постави празната чаша върху чинийката. — Съобщи ли това в полицията?
— Кой, аз? — попита презрително Пит. — На ченгетата? Да не ме смятате за откачен? Да отида в участъка и да кажа на някой полицай или дори, да речем, че стигна до някой сержант и да му кажа на него — какво от това? Първо, няма да ми повярват, второ, ще ме изхвърлят и вече ще ми вдигнат мерника. За вас няма нищо страшно да ви вдигнат мерника, защото сте частен детектив, имате си разрешително и знаете разни работи за много инспектори.
— Така ли? Какво?
— Мен ли питате? На всички е известно, че сте фрашкан с информация за игрите на някои важни клечки. Иначе отдавна щяха да ви размажат. Но хлапак като мен не може да рискува да му вдигнат мерника, дори да не съм направил нищо лошо. Мразя ченгетата, но това не значи, че съм мошеник. Непрекъснато повтарям на майка ми, че не съм направил нищо лошо и е точно така, но, да ви кажа, не е лесно. Какво мислите за моя случай?
Улф се позамисли.
— Изглежда малко… ъ-ъ… неясен.
— Да, точно затова идвам при вас. Имам едно скривалище, където ходя, когато ми трябва спокойствие и премислих всичко от начало до край. Разбрах, че ми е паднал страхотен случай, стига да действам както трябва. Колата беше кади. Тъмносив кадилак, модел петдесет и втора. Мъжът изглеждаше гаден, но миришеше на мангизи. Имаше вид на човек с още два-три кадилака. А и жената. Не беше стара като майка ми, но сигурно не може да се сравнява — майка ми върши все тежка работа, а се басирам, че онази жена през живота си не е работила. Имаше драскотина на лицето — на лявата буза, и физиономията й беше изкривена — нали ме караше да повикам полиция, но сега, като се сетя, май беше красива. Обиците й бяха големи златни паяци — паяци с разперени крака. Чисто злато.
Улф изсумтя.
— Добре — призна Пит. — Приличаха на златни. Не бяха месинг. Все едно, цялата работа миришеше на пари. И аз си помислих така: пада ми случай с богаташи, какво да направя, за да изкарам нещо и аз? Ако се справя добре, от тая работа може да излязат и петдесет долара. Ако той я убие, мога да го разпозная и да получа наградата. Мога да съобщя какво ми е казала и как я е мушнал с пистолета.
— Ти не си видял пистолета.
— Това са подробности. Ако не я убие, ако само я накара да направи, да му каже или да му даде нещо, мога да отида при него и да му поставя такова условие — или ми даваш петдесет долара, а може би сто, или ще изтропам всичко.
— Това би било изнудване.
— Добре. — Пит изтръска трохите от сладките върху подноса. — Затова след като премислих всичко, реших, че трябва да се видя с вас. Ясно ми е, че няма да мога сам и трябва да делим, но нали разбирате, случаят си е мой. Може би си мислите, че съм много тъп, като ви казах номера на колата преди да сме се споразумели, но не е така. Ако намерите мъжа, ако го притиснете и се опитате да ме излъжете и да вземете всичко, нали пак аз трябва да го посоча, така че всичко ще зависи от мен. А щом не става с изнудване, измислете нещо, което да не е изнудване. Какво ще кажете да делим по равно?
— Ето какво ще ти кажа, Пит. — Улф помръдна стола си назад и намести туловището си по-удобно. — Ако обединим силите си по твоя случай, струва ми се, че трябва да ти кажа някои неща за детективската работа, която е едновременно наука и изкуство. Естествено мистър Гудуин ще ги запише и като ги напечата на машина, ще направи едно копие за теб. Но първо той трябва да се обади по телефона. Арчи, имаш номера на колата, позвъни на мистър Креймър и му го съобщи. Кажи така — разполагаш със сведения, че собственикът или водачът на тази кола може да е извършил някакво нарушение на закона през последните два часа и го молиш да направи рутинна проверка. Не влизай в повече подробности. Кажи, че информацията ни е непроверена и разследването трябва да е дискретно.
— Хей, кой е тоя мистър Креймър? Да не е ченге?
— Полицейски инспектор — отвърна му Улф. — Ти сам спомена възможността за убийство. Ако е имало убийство, има труп. А ако има труп, трябва да бъде открит. Преди това, за какъв случай може да говорим? Нямаме представа къде да търсим, затова ще изиграем полицията да го намери вместо нас. Често я
