възпроизведа дума по дума, или почти дословно.
— Е?
— Е, според мен ще ви е интересно да го чуете. Имам причини да мисля, че ще ви е много интересно. Може би смятате, че рискувам, но от дълги години съм близък помощник на мистър Улф, свършил съм му доста работа и съм се погрижил да спечеля доверието му. Ако му позвъните след като си тръгна или отидете да се срещнете с него и му съобщите какво съм ви казал, той ще сметне, че му пробутвате някакъв номер. А когато ме попита и му кажа, че сте долен лъжец, ще повярва на мен. Така че не се тревожете за риска, който поемам. Ще ви предам целия разговор срещу пет хиляди долара в брой.
Тя промълви: „О-о!“ или може би „Ъ-ъ!“ — все едно, беше някакво възклицание. После само ме гледаше смаяно.
— Естествено — продължих аз, — не искам да извадите тази сума от чантата си, така че може и следобед, но трябва да ми платите в аванс.
— Това е невероятно! — възкликна тя. — Защо по дяволите бих ви дала и пет цента за този разговор? Да не говорим за пет хиляди долара. Защо?
Поклатих глава.
— Не мога да ви кажа предварително. След като ми платите и ви предам разговора, сама ще прецените дали си струва парите. Не давам гаранция, че ще останете доволна, но щях да съм пълен глупак да дойда с подобно предложение, ако разполагам само с пликче пуканки.
Тя свали очи от мен. Отвори чекмеджето, извади пакет цигари, взе една, потупа с нея по бележника и посегна към запалката. Но не запали цигарата. Пусна я и остави запалката на бюрото.
— Сигурно — каза тя, като пак ме погледна, — трябва да се чувствам обидена или възмутена и вероятно това ще стане, но в момента съм прекалено шокирана. Не предполагах, че сте такъв дребен мошеник. Ако имах толкова пари за хвърляне, щях да ви платя и да ви изслушам. Бих искала да чуя що за лъжи се мъчите да ми продадете. Най-добре си вървете. — Тя стана. — Махнете се оттук!
— Мис Ести, мисля че…
— Вън!
Виждал съм как си тръгват дребните мошеници — както доброволно, така и когато са притеснени — и това става без всякакво достойнство. Не и аз. Взех си шапката от бюрото и си излязох. В коридора Пекъм показа облекчението си, че ще се отърве от побъркания погребален агент без неприятни инциденти, отвори вратата и ме изпрати с лек поклон.
Полицаят пред къщата се канеше да каже нещо, но после се отказа.
В една дрогерия зад ъгъла намерих телефон, обадих се на Улф, дадох му пълен доклад съгласно инструкциите, а после спрях едно такси.
Адресът на вторият ми клиент беше близо до Грамърси Парк. Оказа се стара жилищна сграда от жълти тухли. Имаше портиер с ливрея, просторно фоайе с хубави стари килими и асансьор със силен пристъп на астма. Портиерът се обади по домофона и ме пусна, а асансьорът запъхтя нагоре към осмия етаж. Натиснах звънеца на апартамент 8Б. Отвори ми старши сержант от женски пол, преоблечен като прислужница, която ме покани, взе шапката ми и посочи към вратата в дъното на коридора.
Влязох в голям хол с висок таван, малко претъпкан с мебели, а преобладаващите цветове на пердетата, мебелировката и килимите бяха жълто, виолетово, светлозелено и тъмночервено — поне такова впечатление получаваше човек от един бърз поглед. Към тези цветове се прибави и малко черно — роклята на жената, която тръгна да ме посрещне. Черното отиваше на пепеляворусата коса, събрана на кок, ясните сини очи и бялата, добре поддържана кожа. Не предложи да се ръкуваме, но изражението й не беше враждебно.
— Мисис Хорън? — попитах аз. Тя кимна.
— Съпругът ми ще побеснее, ако разбере, че съм се виждала с вас, но любопитството ми надделя. Разбира се, трябва да съм сигурна — вие ли сте същият Арчи Гудуин, който работи при Ниро Улф?
Извадих картичка от портфейла си, подадох й я и тя я обърна към светлината, за да я види по-добре. После отвори широко очи.
— Но аз не съм… „За да поговорим за казаното от мисис Фром пред мистър Улф“? С мен? Защо с мен?
— Защото вие сте мисис Денис Хорън.
— Да, така е, наистина. — Тонът й подсказваше, че досега не й беше хрумнало да погледне нещата откъм тази страна. — Съпругът ми ще побеснее.
Огледах се.
— Дали не може да седнем до прозореца? Работата е доста поверителна.
— Разбира се.
Тя се обърна и тръгна между множеството мебели. Седна до прозореца, а аз преместих един стол достатъчно близо до нея, за да се чувстваме уютно.
— Знаете ли, това е толкова ужасно нещо. Толкова ужасно. Лора Фром беше толкова приятна жена. — Със същият тон и изражение би могла да ми съобщи, че харесва прическата ми. После попита: — Добре ли я познавахте?
— Не. Виждал съм я само веднъж, миналия петък, когато дойде да се консултира с мистър Улф.
— Той е детектив, нали?
— Точно така.
— И вие ли сте детектив?
— Да, работя при мистър Улф.
— Това е страшно интересно. Разбира се, вече идваха двама души и задаваха въпроси — не, трима — а в събота в прокуратурата бяха още повече, но те всъщност бяха обикновени полицаи. Вие сте наистина детектив. Никога не съм си представяла, че един детектив ще бъде толкова… добре облечен. — Тя разтвори елегантно ръце. — Но ето, че пак се разприказвах, както обикновено, а вие искате да поговорите за нещо с мен, нали така?
— Дойдох с това намерение. За казаното от мисис Фром пред мистър Улф.
— В такъв случай първо трябва да ми съобщите какво е то. Не мога да обсъждам нещо, което не знам, нали така?
— Не — съгласих се аз, — но не мога да ви го кажа, преди да разбера доколко искате да го чуете.
— О, много искам!
— Добре. Така и предполагах. Нали разбирате, мисис Хорън, бях в стаята през цялото време, докато мисис Фром и мистър Улф разговаряха и помня всяка дума. Ето защо допуснах, че това ще ви е изключително интересно — не се учудвам, че наистина е така. Лошото е, че не мога да си позволя да задоволя любопитството ви даром. Трябваше да ви обясня — не съм тук като представител на Ниро Улф, това имах предвид, като казах, че е доста поверително. Представлявам само себе си. Ще удовлетворя любопитството ви, ако ми заемете пет хиляди долара, които ще ви върна, когато завали нагоре, вместо надолу.
Единствената й видима реакция беше, че сините очи малко се разшириха.
Това е забавна идея — каза тя, — да завали нагоре, вместо надолу. Имате предвид — от облаците нагоре или от Земята към облаците?
— И двата начина биха ме задоволили.
— На мен повече ми харесва от земята към небето. — Тя помълча. — Какво споменахте за някакви пари на заем? Извинявайте, но се замислих за дъжда, който вали нагоре.
Бях на път да призная поражението си, но все пак продължих борбата. Отказах се от дъжда.
— Ако ми платите пет хиляди долара, ще ви съобщя какво каза мисис Фром на мистър Улф. Авансово в брой.
— Така ли казахте? — попита ме тя пак с широко отворено очи. — Сигурно не съм разбрала.
— Усложних нещата с тази метафора за дъжда. Съжалявам. По-добре да говорим направо.
Тя поклати красивата си глава.
— За мен не е по-добре, мистър Гудуин. Това звучи абсолютно фантастично, освен ако… О, разбирам. Имате предвид, че е казала нещо ужасно за мен! Това никак не ме учудва, но какво ли е било?
— Не съм споменал, че е казала нещо за вас. Просто…
