използвам по този начин. Арчи, няма да споменаваш името на Пит, тъй като той не иска да му вдигнат мерника.
Станах, отидох до бюрото си и набрах номера на отдел „Убийства“ — Западен Манхатън, като си мислех, че сред хилядите начини, които Улф използва, за да бъде непоносим, най-неприятният е, когато се мисли за много остроумен. Щом свърших разговора със сержант Пърли Стъбинс и затворих, изпитах изкушението да си изляза и да отида да гледам как Мускони и Уотръс въртят щеките за билярд, но естествено не можех, защото така щях да призная поражението си, а Улф щеше да разкара Пит и самодоволно да се настани в креслото с книгата си. Затова се върнах в трапезарията, седнах, взех бележника си и казах жизнерадостно:
— Добре, уведомих ги. Почвайте лекцията за детективската работа и не пропускайте нищо.
Улф се облегна в креслото, опря лакти на облегалките и събра върховете на пръстите си.
— Ти разбираш, Пит, че ще трябва да се огранича с проблемите и методите на частния детектив, който се занимава с тази професия, за да изкарва прехраната си.
— Да. — Пит започна втора бутилка кока-кола. — Точно това ме интересува. Как да приберем парите.
— Вече забелязах тази склонност у теб. Не трябва обаче да й позволяваш да надделява над други съображения. Желателно е да си изкарваш хонорарите, но най-важно от всичко е самият ти да си сигурен, че ги заслужаваш и това зависи отчасти от твоето его. Ако твоето его е здраво и устойчиво, каквото е моето, рядко ще имаш трудности да…
— Какво значи „его“?
— Има различни дефиниции — философски, метафизични, психологически, а напоследък и психоаналитични, но така, както го употребявам аз, терминът означава способност да използваш всичко, което повдига мнението ти за самия теб и да потискаш онова, което го разваля. Ясно ли е?
— Май да. — Пит напрегна лице, стремейки се да не пропусне нещо. — Искате да кажете — дали се харесвате или не се харесвате?
— Не е съвсем точно, но може и така да се каже. Със солидно его чувството ти, че…
— Какво значи „солидно“? — Улф направи гримаса.
— Ще се помъча да си служа с думи, които си чувал и преди, но когато употребя непозната дума, бъди така любезен да не ме прекъсваш. Ако си достатъчно умен да станеш добър детектив, трябва и да си достатъчно умен да отгатваш правилно значението на новата дума по контекста… По контекста означава — по другите думи в изречението. Също така, обикновено има нещо, което ще ти подскаже смисъла. Преди малко споменах здраво и устойчиво его и после, след като ме прекъсна, в същата връзка казах нещо и за солидното его. Така че очевидно „солидно“ означава здраво и устойчиво и ако притежаваш качества за добър детектив, би трябвало да се сетиш. На колко години си?
— Дванайсет.
— Добре. Ще се съобразявам с това. Но да продължим: ако имаш солидно его, може спокойно да се осланяш на интелигентността и здравия си разум за това дали си изкарал хонорарите си. Никога не взимай и не приемай хонорар, който чувстваш, че не си заслужил — ако постъпиш така, характерът ти се руши и егото ти се разяжда от червеи. Като спазваш това единствено условие, взимай всичко, каквото можеш. Точно както не трябва да получаваш онова, което чувстваш, че не си заслужил, така трябва да взимаш всичко, което чувстваш, че си заслужил. Недей дори да говориш за даден случай с евентуален клиент, преди да се увериш в платежоспособността му. Толкова…
— Тогава защо… — започна Пит и млъкна.
— Защо какво?
— Нищо. Но ето че вие говорите с мен за случая, а аз съм само дете.
— Това е изключение. Мистър Гудуин те доведе при мен, той е мой доверен и високоуважаван помощник и бих го разочаровал, ако не се отнеса с пълно внимание към твоя случай, за да може той да го стенографира и препише на машина. — Улф ме възнагради с лицемерно любезен поглед и пак се обърна към Пит: — Толкова за егото и хонорарите ти. Що се отнася до методите, те естествено трябва да са подходящи за твоята област. Ще пропусна такива области като промишления шпионаж, бракоразводните дела и подобни противни занимания, тъй като егото на всеки човек, който се заеме с това, е вече разядено от червеи, а теб това не трябва да те интересува. Но да вземем грабежите. Например, открадната е кутия с бижута, но собственичката не иска да отиде в полицията, защото подозира…
— Предпочитам да започнем с убийствата.
— Както желаеш — великодушно се съгласи Улф. — Записваш всичко, нали Арчи?
— Без съмнение. С изплезен език.
— Добре. Но независимо дали става въпрос за грабеж или убийство, по принцип трябва ясно да разбираш, че работата ти е предимно изкуство, а не наука. Ролята на науката при разкриването на престъпления е важна, достойна и полезна, но е от малко значение за работата на частния детектив, който се стреми към върховете на професията. Всеки средно способен човек може да се научи да си служи с шублер и нониус, фотоапарат, микроскоп, спектрограф и центрофуга, но това са само средства в разследването. Науката има забележителна, дори блестяща роля, но никога не може да замести неумолимото настъпление на един добър интелект през джунглата от лъжи и страхове към намирането на истината, нито тока на прозрението, протичащ по изострените рецептори, предизвикан от тона на думите или трепването на погледа.
— Извинете — намесих се аз. — Как казахте, тона на думите или един тон думи?
— Нито едното, нито другото — излъга Улф. — Казах, по тона на нечий думи. — Той се обърна пак към Пит. — Детективското изкуство има много нива и много лица. Ето един пример. Да следиш човек в Ню Йорк без да го изпуснеш е изключително трудна задача. Когато полицията се заеме сериозно с това, използва трима души и все пак често остава изиграна. Има един човек, който работи редовно за мен, казва се Сол Панцър. Сол е истински гений и върши това сам. Обсъждал съм въпроса с него и стигнах до заключението, че и той не знае тайната на изключителния си талант. Не става дума за съзнателна и контролирана работа на мозъка му, макар че той е умен човек. Тайната се крие някъде в нервната му система — най-вероятно, разбира се, пак в главата. Той твърди, че по някакъв начин в последния момент разбира какво се капи да направи човекът, когото следи — не какво е направил или прави в момента, а какво възнамерява да направи. Ето защо мистър Панцър може да те научи на всичко, което знае и въпреки това никога да не станеш като него. Оттук не следва, че не трябва да научиш всичко, което можеш. Ученето никога няма да ти навреди. Само човек, който знае прекалено малко, си мисли, че знае прекалено много. Чак когато започнеш да прилагаш наученото, откриваш дали можеш да превърнеш знанието в действие. Улф посочи с пръст към мен.
— Да вземем мистър Гудуин. Би ми било трудно да функционирам ефективно без него. Той е незаменим. Въпреки това действията му до голяма степен се управляват от импулси и капризи и това, разбира се, би го направило негоден за каквато и да е важна задача, ако някъде в него — може би в мозъка му, макар че се съмнявам — нямаше мощен и чувствителен регулатор. Например, щом види красиво момиче, той реагира с одобрение и възхищение и в съответната степен в него се събужда инстинктът на завоевателя. Но той никога не се е женил. Защо? Защото знае, че ако имаше съпруга, реакцията му при вида на красиво момиче, която сега е свободна, чиста и честна, би била не само непоносимо подправена, но и непрекъснато контролирана и ограничавана от, така да се каже, властите. Въпросният регулатор винаги го спира малко преди катастрофата, понякога без съмнение на самия ръб на пропастта. Той се задейства по подобен начин от повечето му импулси и прищевки, но понякога не се включва навреме и работата завършва злополучно за мистър Гудуин — както тази вечер, защото не можа да се сдържи да не ме поизмъчи, щом му се отдаде известна възможност. Това вече му струва… Колко е часът, Арчи?
Погледнах часовника.
— Девет без осемнайсет.
— Хей, трябва да бягам. — Пит скочи от стола. — Майка ми… Трябва да съм вкъщи до без петнайсет. Ще се видим утре.
Той хукна и докато стигна в коридора, вече беше изчезнал. Застанах на вратата на трапезарията и казах на Улф:
— Дявол да го вземе, надявах се, че ще остане до полунощ, така че да довършите лекцията си. След
