— Вие защо трябва да им съобщавате?
— Защото укривам информация, свързана с престъпление, само когато това е продиктувано от моите интереси.
— Не съм извършила никакво престъпление.
— Точно това трябва да докажете пред полицията. Но то няма да удовлетвори любопитството й.
Тя ме погледна и аз отвърнах на погледа й. Може да не съм чак Ниро Улф по разчитане на лица, но и аз имам известен опит и бях готов да се закълна, че ме преценява, мъчейки се да реши дали има някакъв начин да ме спечели за съюзник, ако реши да каже на Улф да отиде да се скрие.
В желанието си да я улесня си придадох мъжествен, лоялен и неподкупен вид, но без да я гледам враждебно. По лицето й разбрах кога се отказа от мен. След като ме обяви за безнадежден, отвори зелената велурена чанта, извади писалка и чекова книжка в кожено калъфче, разгърна я на масичката и се наведе да напише нещо. Като свърши, откъсна синьото листче от книжката, стана и го сложи на бюрото пред Улф.
— Това е чек за десет хиляди долара — каза тя.
— Виждам.
— Това е аванс.
— За какво?
— О, не се опитвам да ви подкупя. — Тя се усмихна. За пръв път показваше подобие на усмивка и й писах една точка. — Има изгледи, че ще се нуждая от съвет и може би от професионална помощ, а вие вече знаете за случая и не бих искала… Не желая да се консултирам с адвоката си, поне засега.
— Глупости! Предлагате да ми платите да не уведомявам полицията за посещението ви.
— Не. Не ви предлагам това. — Очите й блестяха, но гледаха твърдо. — Добре. Така е. Но няма нищо нередно. Аз съм мисис Деймън Фром. Съпругът ми остави голямо състояние, включително доста недвижими имоти в Ню Йорк. Имам положение и отговорности. Ако съобщите за случая, ще си уредя среща с началника на полицията и едва ли ще бъда подложена на унижения, но предпочитам да не става така. Ако дойдете в дванайсет при мен, ще знам какво да…
— Не ходя по домовете на хората.
— О, да. Забравих. — Тя се намръщи, но само за секунда. — Тогава аз ще дойда при вас.
— Утре в дванайсет?
— Не, щом като ще е тук, по-добре в единайсет и трийсет, защото имам среща в един часа. Дотогава няма да съобщавате, че съм ви посещавала. Искам да… трябва да се видя с един човек. Трябва да се помъча да разбера нещо. Утре ще ви кажа всичко. Не. Лошо се изразявам. Нека се уговорим така: ако утре не ви кажа всичко, вие ще уведомите полицията, щом считате за нужно. Ако ви го кажа, ще ми трябва вашия съвет и вероятно помощта ви. Ето защо ви давам аванса.
Улф изсумтя и се обърна към мен:
— Арчи, тя наистина ли е мисис Деймън Фром?
— Според мен, да, но не бих дал писмени гаранции. Той пак я погледна.
— Госпожо, веднъж вече се опитахте да ме измамите и се отказахте под принуда. Възможно е това да е друг опит. Мистър Гудуин ще отиде до редакцията на един вестник, ще разгледа снимките на мисис Деймън Фром и ще ми телефонира оттам. Половин час ще е достатъчен. Вие ще останете тук с мен.
Тя пак се усмихна.
— Това е смешно.
— Без съмнение. Но при тези обстоятелства не е неоснователно. Отказвате ли?
— Не, разбира се. Сигурно си го заслужавам.
— И не възразявате?
— Не.
— В такъв случай не е необходимо. Вие сте мисис Фром. Преди да си тръгнете, ще направя една уговорка и ще ви задам един въпрос. Уговорката е — утре ще взема решение дали да приема аванса и да работя за вас. Все още не сте мой клиент. Въпросът е — знаете ли коя е жената, която е карала колата във вторник и е говорила с момчето?
Тя поклати глава.
— Вземете решение утре, нямам нищо против, но дотогава няма да съобщавате за посещението ми, нали?
— Не. Така се уговаряме. На въпроса ми?
— Няма да ви отговоря сега, защото не мога. Всъщност не знам. Надявам се да ви отговоря утре.
— Но ви се струва, че знаете? — настоя Улф.
— Няма да ви отговоря.
— Мисис Фром! — Той се намръщи. — Трябва да ви предупредя. Познавате ли или чували Ли сте за някого на име Матю Бърч?
Тя също се намръщи.
— Не. Бърч? Не. Защо?
— Човекът с това име е бил прегазен с кола и убит във вторник вечерта — същата кола, с която в сряда е убит Питър Дросос. Тъй като не можем да считаме самата кола за безмилостен злодей, трябва да е някой, свързан с нея. Предупреждавам ви да не постъпвате безразсъдно, нито дори неблагоразумие. Не ми казахте почти нищо, така че не знам доколко неизбежна или смъртоносна е заплахата, пред която сте изправена, но, повтарям, внимавайте!
— Същата кола! Във вторник е бил убит някакъв човек?
— Да. Тъй като не го познавате, това не ви интересува. Но настоявам да бъдете предпазлива.
Тя продължаваше да се мръщи.
— Аз съм предпазлива, мистър Улф.
— Не и днес, като изнесохте това глупаво представление.
— О, грешите. Най-малкото мъчех се да бъда предпазлива. — Взе чековата книжка и писалката от масичката, прибра ги в чантата си, затвори я и стана.
— Благодаря ви за джина, но по-добре да не си го бях изпросила. Не трябваше да пия. — Тя подаде ръка на Улф.
Улф обикновено не става при влизане или излизане на жена. Този път го направи, но не от особено уважение към Лора Фром, нито дори към чека, който остави на бюрото му. Време беше за обяд и без друго трябваше да размърда туловището си. Така че стана на крака и взе ръката й. Разбира се, станах и аз, за да я изпратя до вратата и си помислих, че от нейна страна е страшно великодушно да се ръкува и с мен след начина, по който я бях отхвърлил с неподкупния си вид. Почти се сблъскахме, когато на път към вратата тя изведнъж се обърна и каза на Улф:
— Забравих да попитам. Момчето, Питър Дросос, бежанец ли е?
Улф отвърна, че не знае.
— Бихте ли могли да разберете и утре да ми кажете? Улф обеща.
Пред вратата не я чакаше кола. Явно трудностите с паркирането бяха принудили дори мисис Деймън Фром да използва таксита. Когато се върнах в офиса, Улф не беше там — намерих го в кухнята, точно като повдигаше капака на димящата тенджера, пълна с агнешки котлети, задушени с шунка и домати. Не миришеше никак лошо.
— Едно признавам. Имате много набито око. Но, разбира се, красивите женски лица са такова изкушение за вас, че тази драскотина ви подразни и затова така се взряхте в нея.
Той се направи, че не ме чува.
— Ще отидеш ли до банката след обяд да внесеш чека на мистър Корлис?
— Много добре знаете, че ще отида.
— Отиди и до банката на мисис Фром да подпечатат чека. Така ще проверим подписа й. Фриц, станало е още по-вкусно от предишния път. Задоволително.
5
Преди дванайсет на другия ден, събота, разполагах с много материал за евентуалната ни клиентка. Като
