съжалява за забавянето, след като види какво му носим.
Приведе се и потупа дружески Харт по коляното.
— Теб търсих — рече. — Под дърво и камък.
— Кой е този майтапчия? — попита Джаспър.
— Какво значи „майтапчия“? — попита Зелената риза.
— Начин за изразяване на уважение — побърза да го увери Харт.
— А, благодаря — рече Зелената риза. — Ти ли пишеш разказите?
— И тримата пишем разкази.
— Ти обаче ги пишеш най-добре, нали?
— Не бих казал това. Виждате ли…
— Нали ти пишеш страховитите разкази? Дето се стреля много в тях?
— Да, признавам си, че имам такива прегрешения…
Зелената риза изглеждаше като човек, желаещ да се извини.
— Да бях знаял, нямате от кръчмата да те изхвърлим. Повеселихме се просто. Не знаехме, че разказите ги пишеш ти. Когато разбрахме кой си, опитахме се да те открием. Ти обаче побягна и се скри.
— Какво все пак става тук? — попита Анджела.
Зелената риза даде знак на Блейк да се приближи.
— Донеси за всички — изкрещя. — Всички тук са мои приятели. Донеси най-хубавите напитки.
— Най-доброто, което имам, е ирландско уиски — отвърна ледено Блейк. — Струва по долар чашката.
— Имам пари — отвърна Зелената риза. — Донеси каквото трябва и ще ти платя в брой.
— Имам една изненада за теб, приятелю — каза сетне на Харт. — Ние много обичаме авторите на „бум-бум“. Не пропускаме да четем разказите им. Вдигат ни настроението.
Джаспър щеше да се задави от смях. Зелената риза го погледна изненадано и присви вежди.
— Това е от удоволствие — бързо поясни Харт. — Той много обича ирландско уиски.
— Чудесно — засия Зелената риза. — Пийте колкото искате. Аз плащам. Това е — как се казваше? — за моя сметка.
Блейк донесе напитките и Зелената риза ги плати.
— Донеси и контейнера — каза.
— Контейнера?
— Има предвид бутилката.
— Струва двадесет долара — каза Блейк.
— Ето ги — каза Зелената риза и му плати.
Отпиха по глътка и Зелената риза се обърна към Харт.
— Изненадата е, че ти идваш с нас.
— Искаш да кажеш в кораба?
— На нашата планета никога не сме виждали жив писател. Ще прекараш приятно. Ще пишеш за нас.
— Как да ти кажа — започна Харт. — Не съм сигурен дали…
— Ти се опита да снимаш. Кръчмарският човек обясни всичко на нас. Каза, че е против закона. Каза, че ако се оплачем, ще има голяма неприятност.
— Не позволявай на тази голяма хиена да те изнудва, Кемп — протестира Анджела. — Ние ще платим глобата.
— Ние няма да се оплакваме — рече нежно Зелената риза. — Ние просто ще забършем с теб тази проклета кръчма.
Блейк донесе бутилката и я постави в центъра на масата. Зелената риза я взе и напълни чашите догоре.
— Пийте — каза, и даде добър личен пример.
След това напълни отново чашата си. Харт започна да върти своята с пръсти.
„Сигурно съществува някакъв начин да се измъкне от тази бъркотия“ — каза си той. Та наистина бе абсурдно един шумен варварин от отдалечените слънца да влиза в бар и да нарежда на някой човек да дойде с него.
Нямаше смисъл да се започва бой, особено когато на входа на кръчмата чакаха десет или единадесет кафийци.
— Сега ще ти обясня — започна Зелената риза. — Ще ти обясня добре, за да можеш да ме… да ме…
— Да ме разбереш — помогна му Джаспър Хансън.
— Благодаря ти, човеко Хансън. Значи, ще ме разбереш. Съвсем отскоро започнахме да внасяме разкази. Много други раси ги внасят отдавна, но за нас те са нещо ново и прекрасно. Това ни — как се изразявате тук? това ни изкарва извън кожата ни. От други звезди купуваме много неща. Полезни неща, които могат да се видят, да се държат в ръка и да се използват. От вас обаче внасяме пътуванията до далечни места, извършването на велики дела и раждането ма велики мисли. След това още веднъж напълни чашите.
— Нали ме разбирате? — попита Зелената риза.
И тримата кимнаха утвърдително.
— Хайде сега да вървим. Харт бавно се изправи.
— Кемп, не бива да правиш това! — извика Анджела.
— Ти мълчи! — сопна й се Зелената риза.
Харт излезе на улицата. Останалите кафийци се измъкнаха от тъмните странични алеи и го обградиха.
— Да тръгваме — каза щастливо Зелената риза. — Добре ще си поживеем на Каф.
На половината път до реката, Харт спря.
— Не мога — каза.
— Не можеш какво? — попита Зелената риза, подбутвайки го напред.
— Останахте с впечатлението, че аз съм човекът, който ви трябва — каза Харт. — Направих го, защото много ми се искаше да видя вашата планета. Но това не би било честно. Не съм човекът, който ви е нужен.
— Ти пишеш бум-бум историите, нали? Измисляш дивото?
— Да, но не най-добрите. Моите не са като тези, на които вярваш на всяка дума. Има един друг човек, който пише по-добре.
— А можеш ли да ни кажеш къде да намерим човека, който ни е нужен? — попита Зелената риза.
— Разбира се. Това е другият човек, който бе седнал на масата с нас. Този, който така се зарадва, когато ти поръча уиски.
— Човекът Хансън?
— Точно той.
— Той ли пише хубавите разкази с „бум-бум“?
— И то много по-добре от мен. Направо е гений.
Зелената риза се изпълни с благодарност. В прилив на доброжелателност силно притисна Харт към себе си.
— Ти си честен човек — каза. — Добър човек си. Радвам се, че ни каза истината.
Някъде нависоко шумно се отвори прозорец и от него се подаде мъжка глава.
— Ако вие двамата не млъкнете, ще извикам полиция — изврещя човекът.
— Излиза, че нарушаваме спокойствието му — въздъхна Зелената риза. — Странни закони имате тук.
Прозорецът отново се затвори с трясък. Зелената риза положи дружески ръка върху рамото на Харт.
— Много обичаме приключенските разкази — каза сериозно. — Искаме най-добрите. Благодарим ти. А сега ще потърсим човека Хансън.
Остави го и се понесе обратно по улицата, следван от своите другари.
