Създанието си взе трети сандвич и после каза:
— Извинявай, но колко от теб сте тук?
— Колко от мен ли?
— Да, от теб. Колко от теб сте тук?
— Ами — рече Блейк, — тук има само един от мен. Как би могло да има и други?
— Много глупаво от моя страна, разбира се — отвърна, създанието, — но когато те видях, можех да се закълна, че сте повече от един от теб. И то започна да яде третия сандвич, но малко по-бавно, отколкото предишните два.
Когато го изяде, лекичко опипа мустаците си, изтупа трохичките и каза:
— Много ти благодаря.
— Няма защо — отвърна Блейк. — Сигурен ли си, че не искаш още?
— Мм… не сандвич. Но ако ми дадеш малко торта…
— Вземи си — каза Блейк.
Създанието си взе.
— Виж сега — рече Блейк. — Ти ми зададе въпрос. Според теб ще бъде ли справедливо и аз да те попитам нещо?
— Съвсем справедливо, наистина — отвърна създанието. — Питай.
— Чудех се — каза Блейк — точно кой и какъв си ти.
— О — рече създанието, — аз си мислех, че знаеш. Изобщо не ми дойде наум, че няма да ме познаеш.
Блейк поклати глава.
— Съжалявам, но не те познах.
— Аз съм Брауни1 — отвърна то и се поклони. — На вашите услуги.
ГЛАВА 9
Доктор Майкъл Даниълс го чакаше и щом видя Блейк, попита:
— Как се чувствате тази сутрин?
Блейк мрачно се усмихна.
— Не чак толкова зле, след като прегледах онова, което ми дадохте вчера. Да са останали още някакви тестове?
— Като че ли изчерпахме всички възможни — призна Даниълс. — Има още един-два, ако…
— Не, благодаря.
Даниълс посочи стола.
— Разполагайте се. Трябва да си поговорим за някои неща.
Блейк седна. Даниълс придърпа пред себе си дебела папка и я отвори.
— Струва ми се — каза Блейк, — че се опитахте да разберете какво може да се е случило в космоса — искам да кажа, какво може да се е случило с мен. Постигнахте ли някакви резултати?
Даниълс поклати глава.
— Никакви. Прегледахме списъците на пътниците и екипажите на изчезналите кораби. Тоест прегледа ги Космическата администрация. Интересуват се от случая, колкото и аз, навярно дори повече.
— Списъците на пътниците не биха ви казали много — рече Блейк. — Аз бих фигурирал в тях само като име и ние не знаем…
— Вярно е — прекъсна го Даниълс, — но има също и отпечатъци от пръстите и гласа. А вас ви нямаше там.
— Някак си съм излязъл в космоса…
— Да, знаем това. Освен това някой ви е замразил. Някой си е направил труда да ви замрази. Ако можехме да открием защо го е сторил, щяхме да разберем много повече. Но, разбира се, когато изчезне корабът, заедно с него изчезват и документите.
— Аз също размишлявах над въпроса — каза Блейк. — Ние през цялото време приемаме, че съм бил замразен, за да бъде спасен животът ми. Което означава, че това е било направено преди да се случи онова, което се е случило с кораба. Откъде някой е знаел какво ще стане? О, предполагам, че има ситуации, в които това е възможно. Но замисляли ли сте се някога, че може да съм бил замразен и изхвърлен от кораба, защото не са искали да съм на борда му, защото съм направил нещо или са се страхували от мен, или нещо подобно?
— Не — призна Даниълс, — никога не съм се замислял за това. Идвало ми е наум обаче, че може да не сте били единственият замразен и капсулиран, че това може да е било направено и с други и че те все още са там. Просто се е случило така, че са намерили вас. При достатъчно време може да има начин за спасяването на живота на няколко души — и подозирам, че ще се окажат достатъчно важни.
— Да се върнем на онази работа с изхвърлянето ми от кораба. Ако съм бил такава гадина, че наистина се е наложило да го направят, защо са използвали толкова сложен начин да се опитат да спасят живота ми?
Даниълс поклати глава.
— Нямам ни най-малка представа. Единственото, което правим, е да боравим с догадки. Може да се наложи да се примирите с възможността никога да не разберете. Надявах се, че ще успеете да изровите някакъв спомен от миналото си, но досега не успяхте да го направите. Съществува доста голяма вероятност никога да не успеете. След известно време можем да прибегнем до психиатрично лечение, което може да ви помогне. Но съвсем честно ще ви призная, че може и да не стане нищо.
— Предлагате ми да се откажа ли?
— Не. Просто се опитвам да ви кажа истината. Ще продължим да се опитваме, докато вие искате да го правите. Но си мислех, че сме длъжни да ви съобщим, че има вероятност никога да не стигнем до отговора.
— Това е достатъчно справедливо — каза Блейк.
— Как мина ходенето ви на риба онзи ден? — попита Даниълс.
Добре — отвърна Блейк. — Хванах шест пъстърви и прекарах приятен ден. Подозирам, че съм искал точно това.
— Някакви халюцинации?
— Да — отвърна Блейк. — Имах халюцинации. Не ви разказах за това. Просто го отлагах. Реших да ви го разкажа тази сутрин. Какво е една халюцинация повече или по-малко? Когато отидох на риба, срещнах Брауни.
— Аха — рече Даниълс.
— Не чухте ли какво казах? Срещнах Брауни. Разговарях с него. Той изяде по-голямата част от обяда ми. Знаете какво имам предвид. Едно от онези малки приятелчета, които се срещат в детските приказки. С големи заострени уши и висока островърха шапка. Само че този нямаше шапка. И имаше лице на гризач.
— Имали сте късмет. Малцина хора са виждали някой брауни. А още по-малко са разговаряли с тях.
— Искате да кажете, че има такива неща!
Ами да, разбира се, че има. Преселници от звездите Куунскин. Не са много. Докарали са ги на Земята… хм, струва ми се преди сто, сто и петдесет години. С един от изследователските кораби. Идеята е била брауните да останат тук за кратко — нещо като културен обмен, доколкото знам — а после да се върнат вкъщи. Но на тях им харесало тук и официално поискали разрешение да останат. След това се пръснали и постепенно изчезнали. Поели към горите. Там си намерили къде да живеят — в дупки, пещери, кухи дървета. Той поклати глава малко объркано.
Странен народ. Отказаха повечето от материалните придобивки, които им предложихме. Не искаха да имат нищо общо с нашата цивилизация, не останаха впечатлени от културата ни, но планетата им хареса. Хареса им като място за живеене, но по техния си начин, разбира се. Ние не знаем много за тях. Изглежда, са високо цивилизовани, но по различен начин от нас. Интелигентни са, но ценностите им са различни от нашите. Доколкото разбирам, някои от тях са се привързали към отделни семейства или хора, които им
