оставят храна, снабдяват ги с дрехи или задоволяват другите нужди, които могат да имат от време на време. Това е интересна връзка. Брауните не са домашни любимци на тези хора. Навярно могат да се нарекат талисман. Връзката им е много по-дълбока, отколкото се описва в приказките.
— Проклет да съм — рече Блейк.
— Вие сте си помислили, че вашият Брауни е просто още една халюцинация?
— Да. През цялото време очаквах да се стопи, просто да изчезне от погледа ми. Но той остана. Седеше, ядеше, изтриваше трохичките от мустаците си и ми казваше къде да хвърлям, мухата. Каза ми, че точно между бързея и брега имало голяма пъстърва. И наистина имаше. Изглежда, знаеше къде е рибата.
— Отплащал ви се е за обяда. Бил ви е за кадем.
— Наистина ли мислите, че е знаел къде е рибата? Знам, струваше ми се, че е така, но…
— Не бих се изненадал — отвърна Даниълс. — Както ви казах, ние не знаем много за брауните. Навярно имат способности, които ние не притежаваме. Възможно е една от тях да е това да знаят къде е рибата. — Той рязко погледна Блейк. — Никога ли не сте чували за брауните? За истинските, искам да кажа.
— Не, не съм.
— Това като че ли ни дава добра отправна точка във времето — каза лекарят. — Ако сте били тук на Земята, щяхте да сте чували за тях.
— Може би, но не помня.
— Не мисля така. Ако се съди по онова, което са писали навремето, инцидентът е направил сериозно впечатление на обществото. Това е нещо, което щяхте да си спомните, ако бяхте чували за него. Щяло е да остави сериозно впечатление в ума ви.
— Имаме и други отправни точки във времето — каза Блейк. — Дрехите, които носим, са нови за мен. Роби, гащета и сандали. Спомням си, че носех някакви панталони и яке. И корабите. Гравитационните решетки също са нови за мен. Спомням си, че ние-използвахме ядрена енергия…
— Все още използваме.
— По мое време имаше само ядрена енергия. Сега тя е спомагателна сила за набиране на висока скорост, но истинската енергия идва от управлението и манипулирането на гравитационни сили.
— Има още доста неща, които са нови за вас — рече Даниълс. — Къщите…
— В началото почти ме влудяваха — каза Блейк. — Но изпитвам облекчение за онзи брауни. Той изважда един потенциален инцидент от положението ми.
— Тези халюцинации. Вие не смятате, че те са такива, разбира се. Казахте ми го вчера.
— Не разбирам как могат да бъдат — съгласи се Блейк. — Спомням си всичко, което се е случило до определен момент, после нищо и накрая отново идвам на себе си. Не мога да си спомня абсолютно нищо от втория период, макар да има многобройни доказателства, че нещо наистина се е случило. И определено има период от време, който ми се губи.
— Вторият път е било, когато сте спели — каза Даниълс.
— Точно така. Но Стаята е наблюдавала някои явления.
— Какъв тип, къща имате?
— Норман-Гилсън Б258.
— Един от по-новите и добри модели — каза Даниълс. — Добре съоръжена и компютризирана. На практика съвсем безопасна. Няма какво толкова да се повреди.
— Не мисля, че нещо се е повредило — отвърна Блейк. — Според мен Стаята казва истината. Когато се събудих, бях на пода…
— Но без никаква представа какво се е случило, не и докато Стаята не ви е казала. Нямате ли някаква идея защо се случват тези неща?
— Съвсем никаква. Надявах се вие да имате.
— Всъщност и аз нямам — призна Даниълс. — Тоест нямам истинска идея. Във вас има две неща — как само го казвам! — е, които са смущаващи. Първо, физическото ви състояние. Изглеждате трийсетинагодишен, навярно в средата на трийсетте. По лицето ви има няколко бръчки. Имате зрял вид. И въпреки това тялото ви е тяло на младеж. Няма никакви възрастови увреждания, нито следа за начало на такива увреждания. Вие сте съвършен във физическо отношение екземпляр. А ако е така, защо в лице изглеждате на трийсет?
— А второто? Нали казахте, че има две неща.
— Второто ли? Второто е, че електроенцефалограмата ви показва странен модел. Главният мозъчен модел си е там и може да се разпознае. Но има и нещо друго. Почти — колебая се да го кажа — но почти сякаш към собствения ви са добавили друг или други мозъчни модели. Доста слаби. Навярно би трябвало да ги определя като спомагателни модели.
— Какво се опитвате да кажете, докторе? Че имам някакво мозъчно отклонение ли? Което, разбира се, би обяснило халюцинациите. Което може да означава, че наистина са халюцинации.
Даниълс поклати глава.
— Не, не е така. Но е странно. Нищо не показва никакви отклонения. Нищо не показва и най-малкото мозъчно износване. Очевидно мозъкът ви е толкова здрав и нормален, колкото и тялото ви. Но почти сякаш имате повече от един мозък. Макар да знаем, разбира се, че имате само един. Рентгеновите снимки го показаха съвсем ясно.
— Сигурни ли сте, че съм човек?
— Тялото ви казва, че сте. Защо питате?
— Не знам — отвърна Блейк. — Намирате ме в космоса. Дошъл съм от космоса…
— Разбирам — прекъсна го лекарят. — Но забравете за това. Абсолютно всичко показва, че сте човек.
— А сега какво? Да се върна вкъщи и да чакам още от тези…
— Не веднага — отвърна Даниълс. — Бихме искали да останете при нас за известно време. Още няколко дни. Ако желаете.
— За още тестове ли?
— Всъщност да. Бих искал да поговоря с някои от колегите си да ви видят и те. Може да предложат нещо. Бих искал да останете за още малко наблюдения.
— В случай че имам нови халюцинации?
— Нещо подобно — отвърна лекарят.
— Тази работа с мозъка ме безпокои — каза Блейк. — Повече от един, казвате…
— Не. Просто предположение на енцефалограмата. Не бих се притеснявал за това.
— Добре — каза Блейк. — Няма да се притеснявам.
Но какво го беше попитал Брауни? „Колко от теб сте тук? Когато отначало те видях, можех да се закълна, че сте повече от един от теб.“
— Докторе, за този брауни…
— Какво има?
— Нищо — отвърна Блейк. — Нищо чак толкова важно.
ГЛАВА 10
Извлечение от протоколите на сенатската анкета (регионална, Вашингтон, Северна Америка) на предложението за програма за биологично инженерство като основа за колонизационна политика на нови слънчеви системи.
Г-Н ПИТЪР ДОТИ, председател на комисията: Казвате се Остин Лукас?
Д-Р ЛУКАС: Да, господине. Живея в Тенафлай, Ню Джърси и работя в корпорацията „Байолъджикс“ в Манхатън, Ню Йорк.
Г-Н ДОТИ: Оглавявате изследователския отдел на тази компания, нали?
Д-Р ЛУКАС: Ръководя една от изследователските програми.
Г-Н ДОТИ: И тази програма се занимава с биоинженерство?
Д-Р ЛУКАС: Да, господине, така е. В момента се занимаваме конкретно с проблема за създаване на селскостопанско животно за всякакви цели.
Г-Н ДОТИ: Бихте ли обяснили, моля?
