Д-Р ЛУКАС: С удоволствие. Надяваме се да успеем да създадем животно, което ще осигури няколко различни вида месо, ще дава мляко, вълна, кожа или козина, а навярно и трите заедно. Надяваме се, че то ще измести многобройните специализирани животни, използвани от човека в животновъдството още от неолитната революция.
СЕНАТОР СТОУН: Доколкото разбирам, доктор Лукас, вие имате известни основания да смятате, че изследванията ви могат да постигнат практически успех?
Д-Р ЛУКАС: Наистина е така. Мога да кажа, че сме решили принципните проблеми. Всъщност разполагаме със стадо от такива животни. В момента се опитваме да направим някои подобрения. Целта ни е да получим едно-единствено животно, което да измести всички други селскостопански животни и да ни дава всичко онова, което сега ни дават те.
СЕНАТОР СТОУН: И също се надявате да успеете в това?
Д-Р ЛУКАС: Да, храним големи надежди.
СЕНАТОР СТОУН: И как наричате онова животно, което имате сега, мога ли да попитам?
Д-Р ЛУКАС: Не сме му измислили име, сенаторе. Дори не сме се опитвали.
СЕНАТОР СТОУН: Няма да е крава, нали?
Д-Р ЛУКАС: Не, не съвсем. Естествено, ще има някои от особеностите на едрия рогат добитък.
СЕНАТОР СТОУН: Нито прасе? Или овца?
Д-Р ЛУКАС: Не, нито едно от тях. Не изцяло, разбира се. Но с някои от особеностите и на двете.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Струва ми се, че няма нужда да минаваме през целия този дълъг увод. Онова, което иска да ви попита моят почитаем колега, е дали това създание, което разработвате, е нещо съвсем ново в начина на живот — да речем, на синтетичен живот, — или все още има някаква връзка с настоящите естествени форми?
Д-Р ЛУКАС: Това, сенаторе, е изключително сложен въпрос. Може да се каже, и ще е съвсем вярно, че настоящите естествени форми на живот са били запазени и използвани като образци, но че онова, което имаме ние, е по принцип нов вид животно.
СЕНАТОР СТОУН: Благодаря ви. Искам също да благодаря на моя колега за това, че толкова бързо схвана насоката, към която водеха въпросите ми. Значи казвате, че имаме съвсем нов вид създание, навярно далечно свързано с кравата, свинята, овцата, а може би даже с други форми на живот…
Д-Р ЛУКАС: Да, с други форми на живот. Някъде може да има граница, разбира се, но в момента не я виждаме. Смятаме, че можем да успеем да продължим да създаваме различни форми на живот, като ги сливаме в нещо жизнеспособно…
СЕНАТОР СТОУН: И колкото по-нататък отивате в тази посока, толкова повече ще отдалечавате връзката на тази форма на живот с което и да е настоящо животно?
Д-Р ЛУКАС: Да, предполагам, че може да се каже така. Трябва да помисля, преди да ви отговоря.
СЕНАТОР СТОУН: Не, докторе, оставете ме да ви задавам въпроси свободно. Вие можете да правите биоинженерните си изследвания с животни. Може ли същото да се направи с човешки същества?
Д-Р ЛУКАС: О, да. Естествено, че може.
СЕНАТОР СТОУН: Сигурни сте, че в лабораторията могат да се създадат нови видове хора. Навярно много различни видове.
Д-Р ЛУКАС: Изобщо не се съмнявам в това.
СЕНАТОР СТОУН: И щом стане това — щом придадете на човека специфични особености, формата, която създадете, ще остане ли вярна на човешката раса?
Д-Р ЛУКАС: Несъмнено. Тя не би трябвало да е различна от човека. Това е просто въпрос на промяна на генетичен материал. Това е първото, което трябва да се направи, нали разбирате.
СЕНАТОР СТОУН: Нека сега задам въпроса направо. Да предположим, че наистина създадете нов човешки вид. Той ще бъде ли в състояние да възпроизвежда други хора от същия вид?
Д-Р ЛУКАС: Напълно. Освен, разбира се, малките мутации и вариации, които са задължителни за еволюционния процес. Но това се случва дори в естествените форми. Именно така се е развил днешният живот.
СЕНАТОР СТОУН: Да речем, че наистина създадете нов тип човешко същество. Да речем например, такова, което е в състояние да съществува в условията на много по-висока гравитация, отколкото ние тук на Земята, такова, което може да диша друг вид въздух, да използва храна, която може да е отровна за хората, такива, каквито сме сега, бихте ли… Нека перифразирам въпроса, ако не възразявате. Възможно ли е да се създаде такава форма на живот?
Д-Р ЛУКАС: Вие, разбира се, питате само за личното ми мнение.
СЕНАТОР СТОУН: Точно така.
Д-Р ЛУКАС: Ами тогава, бих казал, че това е напълно възможно. Първо трябва да вземете предвид всички фактори, после да нахвърляте биологическия проект и…
СЕНАТОР СТОУН: Но може да се направи?
Д-Р ЛУКАС: Без ни най-малко съмнение.
СЕНАТОР СТОУН: Можете да създадете същество, което да съществува при почти всякакви планетарни условия?
Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, трябва да поясня, че лично аз не мога да го направя. Биоинженерството на хора не е в моята специална област. Но да, това е напълно възможно. Днес има хора, които работят по проблема и които могат да го направят. Не че досега са правени някакви сериозни опити за действителното създаване на такова човешко същество, но доколкото ми е известно, въпросът вече е разработен.
СЕНАТОР СТОУН: И самите процедури ли?
Д-Р ЛУКАС: Да, струва ми се. И самите процедури.
СЕНАТОР СТОУН: А хората, които работят по тези процедури, могат ли да създадат човек, който да е в състояние да живее при всякакви планетарни условия?
Д-Р ЛУКАС: Е, не чак с такъв замах, сенаторе. Не при всякакви условия. Накрая, навярно, ще стане и това, но не и сега. И разбира се, има някои условия, които ще са напълно несъвместими с какъвто и да било живот.
СЕНАТОР СТОУН: Но може да се създаде форма на човешки живот, която да съществува при различни условия, които в момента не позволяват човешкия живот такъв, какъвто го познаваме.
Д-Р ЛУКАС: Струва ми се, че твърдението ви може да се приеме за вярно.
СЕНАТОР СТОУН: Тогава, нека ви попитам, докторе…, ако бъде създадена такава форма на живот, тя все още ли ще е човек?
Д-Р ЛУКАС: Доколкото е възможно, ще бъде основана на биологичния и интелектуален модел на човешкото същество. Това е задължително. Необходима е отправна точка.
СЕНАТОР СТОУН: Ще прилича ли на човешко същество?
Д-Р ЛУКАС: В много случаи може и да не прилича.
СЕНАТОР СТОУН: Навярно в повечето случаи. Не е ли така, докторе?
Д-Р ЛУКАС: Ще зависи изцяло от сериозността на параметрите на средата, в която ще трябва да живее.
СЕНАТОР СТОУН: В някои случаи ще бъде чудовище, нали?
Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, трябва да уточните понятията, които използвате. Какво е чудовище?
СЕНАТОР СТОУН: Добре тогава. Да речем, че чудовище е форма на живот, която е отблъскваща за хората. Форма на живот, в която човек не може да открие връзка със себе си. Форма на живот, от която човек може да се уплаши, ужаси или да се изпълни с отвращение и погнуса.
Д-Р ЛУКАС: Дали ще се изпълни с отвращение и погнуса до голяма степен зависи от това какъв човек е. С подходящата нагласа…
СЕНАТОР СТОУН: Нека забравим за подходящата нагласа. Нека вземем един обикновен мъж или жена, който и да е от хората в тази стая. Възможно ли е определени хора да погледнат онова ваше хипотетично създание и да изпитат отвращение и погнуса?
Д-Р ЛУКАС: Предполагам, че някои от тях могат. Но искам да ви поправя, сенаторе. Вие казвате „чудовище“. Това не е мое чудовище, а е нещо, което сте измислили самият вие…
СЕНАТОР СТОУН: Но някои човешки същества ще се отнасят към такова създание като към чудовище, нали?
