Д-Р ЛУКАС: Някои от тях.
СЕНАТОР СТОУН: Навярно мнозина от тях.
Д-Р ЛУКАС: Да, Навярно мнозина от тях.
СЕНАТОР СТОУН: Благодаря ви, докторе. Струва ми се, че нямам повече въпроси.
СЕНАТОР ХОРТЪН: А сега, доктор Лукас, нека видим този изкуствен човек от малко по-различен ъгъл. Знам, че определението ми не е съвсем правилно, но мисля, че то ще се хареса на моя колега.
СЕНАТОР СТОУН: Изкуствен човек, да. Не човешко същество. Онова, за което се обявява този така наречен биоинженерен проект, е да колонизираме други планети не с човешки същества, а с изкуствени създания, които няма да приличат на хора. С други думи, да напълним галактиката с орда чудовища.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Е, дайте да видим. Доктор Лукас, нека двамата с вас се съгласим със сенатор Стоун, че такова създание може да е доста ужасна гледка. Но ми се струва, че това как ще изглежда е страничен въпрос. Важното е какво ще представлява. Не сте ли съгласен?
Д-Р ЛУКАС: Съвсем категорично.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Освен евентуалния му вид, според вас то ще продължава ли да е човешко същество?
Д-Р ЛУКАС: Да, сенаторе. Телесната му структура няма да има връзка със същността му. Неговата самоличност ще зависи от мозъка и ума му, от мотивите и интелектуалните му възгледи.
СЕНАТОР ХОРТЪН: А мозъкът му ще бъде ли човешки?
Д-Р ЛУКАС: Да.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно чувствата, мотивите и възгледите му ще отговарят на човешките?
Д-Р ЛУКАС: Определено.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно то ще е човек. Независимо как изглежда, то все пак ще продължава, да е човек.
Д-Р ЛУКАС: Да, човек.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Докторе, известно ли ви е дали някога е било правено такова създание? Под създание, разбира се, имам предвид изкуствен човек.
Д-Р ЛУКАС: Да. Преди около двеста години. Били са създадени двама такива. Но има известна разлика…
СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Да не би да говорите за онзи стар мит, който от време на време чуваме…
Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, това не е мит.
СЕНАТОР СТОУН: Разполагате ли с документи, за да докажете твърдението си?
Д-Р ЛУКАС: Не, не разполагам.
СЕНАТОР СТОУН: Какво искате да кажете с това „не разполагам“? Как можете да излизате пред тази комисия и да твърдите нещо, което не сте в състояние да докажете?
СЕНАТОР ХОРТЪН: Аз мога да го докажа. Когато се наложи, ще представя необходимите документи като доказателство.
СЕНАТОР СТОУН: Тогава навярно сенаторът би трябвало да седи на мястото на свидетеля…
СЕНАТОР ХОРТЪН: В никакъв случай. Този свидетел ме задоволява напълно. Значи казвате, че има известна разлика…
СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Възразявам! Смятам, че този свидетел не е компетентен.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Ами, хайде да проверим. Доктор Лукас, при какви обстоятелства се сдобихте с тази информация?
Д-Р ЛУКАС: Преди десетина години, когато правех изследвания за една своя статия, поисках разрешение за достъп до някои документи в Космическата администрация. Разбирате ли, сенаторе, бях по следите на онова, което вие наричате мит. Малцина знаят за него, но аз бях чувал и се чудех дали не е нещо повече от мит. Затова поисках разрешение…
СЕНАТОР ХОРТЪН: И го получихте?
Д-Р ЛУКАС: Не веднага. Космическата администрация прояви… е, може да се каже неохота. Затова накрая смених тактиката и заявих, че за въпрос с двувековна давност не е необходимо разрешение. Че това вече не е въпрос на разрешение, а на исторически документи. Спокойно мога да ви кажа, че не ми беше лесно да ги накарам да видят логиката в твърдението ми.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Но накрая сте се наложили?
Д-Р ЛУКАС: Да, накрая. Със сериозна компетентна подкрепа, бих добавил. Виждате ли, някога документите са се съхранявали при най-голямата секретност, която може да се наложи на такива материали. От техническа гледна точка тази секретност все още беше валидна. Трябваше да поспоря доста, за да изясня, че подобно положение е смешно…
СЕНАТОР СТОУН: Възможно ли е значителна част от тази подкрепа да е дошла от страна на сенатор Хортън?
СЕНАТОР ХОРТЪН: Тъй като въпросът засяга мен, със съгласието на доктор Лукас, ще отговоря лично. С удоволствие признавам, че му оказах известна подкрепа.
СЕНАТОР СТОУН: Добре, това е всичко, което исках да чуя. Просто за протокола.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Доктор Лукас, продължете, моля.
Д-Р ЛУКАС: Документите показаха, че преди двеста двайсет и една година — през 2266-а за да сме точни — са били създадени две изкуствени същества. Имали са формата и ума на хора, но са били създадени с много специална цел. Трябвало е да бъдат използвани за първоначални контакти с извънземните форми на живот, да бъдат носени на борда на изследователски кораби и използвани за събиране на данни за господстващите форми на живот, когато на някоя нова планета бъде открит такъв.
СЕНАТОР ХОРТЪН: А сега, доктор Лукас, без на този етап да се задълбочаваме в подробности, можете ли да ни кажете как точно е било планирано да извършват подобна работа?
Д-Р ЛУКАС: Не съм сигурен, че съм в състояние да се изразявам съвсем ясно, но ще опитам. Тези изкуствени хора са били високо адаптивни. Ако искате по-ясна характеристика, можете да ги опишете като пластични. Била е приложена концепцията за отворената завършеност — допреди десетина години това не бе възможно да се постигне и е най-меко казано необичайно да открием такава сложна концепция, използвана за практически цели толкова отдавна. Всички основни компоненти на създадените човешки тела са се подчинявали на отворената завършеност — нали разбирате, били са завършени и в същото време в известен смисъл не са. Аминокиселините…
СЕНАТОР ХОРТЪН: Засега ни кажете само какво е трябвало да правят тези тела, без да се задълбочавате в приложените принципи.
Д-Р ЛУКАС: Искате да кажете просто каква е трябвало да бъде функцията им ли?
СЕНАТОР ХОРТЪН: Да, моля.
Д-Р ЛУКАС: Идеята е била, щом изследователският кораб се приземи на дадена планета, да бъде уловен и сканиран някой от господстващите там видове. Струва ми се сте запознати с процеса на биологично сканиране. Определят се и се записват структурата, химията, метаболичните процеси — всички данни, които правят създанието такова, каквото е. Щом това бъде направено, данните се предават на изкуствения човек, който — поради уникалността на биологичната си отворена завършеност — ще се промени в точно копие на създанието, характеризирано от записаните данни. Този процес не трябва да бъде бавен. Всякакво забавяне би било фатално. Гледката трябва да е била неестествена — човешко същество, което почти мигновено се променя в извънземно създание.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Казвате, че човекът ще се промени в извънземно същество. Това означава ли във всички отношения — в умствено и интелектуално, ако могат да се използват тези понятия, както и в…
Д-Р ЛУКАС: Всъщност човекът ще се превърне в създанието. Не в едно от създанията, нали разбирате, а в точно копие на създанието, което е било сканирано. Ще има спомените и ума му. Ще е в състояние незабавно да продължи, оттам докъдето е стигнало другото създание. Пуснат от кораба, той би могъл да потърси приятелите на другото създание, да се присъедини към тях и да извърши свое собствено проучване…
СЕНАТОР ХОРТЪН: Искате да кажете, че ще запази и човешкия си ум?
Д-Р ЛУКАС: Е, трудно е да се каже. Човешките мисловни процеси, памет, самоличност и всичко останало ще са си там, макар и навярно в доста изчистен вид. Всичко това ще съществува на подсъзнателно равнище
