Швейцарските Алпи, където беше ходил само веднъж по време на една ученическа ваканция. Упойващ аромат на жива зеленина, на наквасена от летния дъжд земя и опияняващ дъх на естествен озон… Колко далеч е от всичко това сега! Дори от жена му и дъщеричката му, които го чакат в голямата орбитална колония около Юпитер, го отделят милиони километри космически вакуум. Повече от три години не ги е виждал. Случиха му се три поредни далечни курса и не можа да си вземе полагащия му се след дълго пътуване отпуск. Потънал в спомени за семейството и за родната планета, Грег автоматично взе от масичката едно ярко списание и го разтвори напосоки. На голямата — върху две страници — снимка на орбитална площадка акостираше транспортен кораб от масовата промишлена серия КЛ—8, същият като онзи, на който летеше самият Грег, същият като безследно изчезналия в междупланетната пустота Би Джей 86…
Отново го заля вълна от противоречиви чувства. Твърде невероятно изглеждаше казаното от човека от четвърти отдел на централния щаб. Не можеше да повярва в него, не се побираше в прецизния ред на всичко наоколо. Ето защо след разговора Грег отиде в спортната зала, да отвлече мислите си и да успокои поне донякъде възбудения си мозък. Искаше чак след като възстанови душевното си равновесие, да се заеме хладнокръвно и съсредоточено с решаването на задачата. И ето че този момент настъпи.
Грег отпи от чашата и погледът му отново попадна върху космическия кораб на снимката. Първата искрена мисъл, пулсираща в мозъка му, бе: ако версията на Карпентър е правилна, всичко това са извършили невероятно долни мръсници. Историята на междупланетните съобщения не познаваше такъв подъл похват — да използват фалшив сигнал за бедствие. Само хора, непризнаващи никакви човешки принципи, можеха да фалшифицират общоприетия сигнал за помощ, който изравняваше и помиряваше екипажите от всички националности, вероизповедания, политически убеждения и всички открито съперничещи си социално-индустриални групировки. Грег беше непоколебимо убеден, че те трябва да си получат заслуженото колкото се може по-скоро, и той с удоволствие би участвал в разплатата. Това по принцип… А конкретно — да воюваш с хора, които са готови на всичко и отдавна, грижливо са се подготвили за нападение, е извънредно рисковано. Той дори не знае какви ще бъдат въоръжението и екипировката му. Ясно е, че някой някъде е подготвил кораб, но да се съгласи слепешката… Грег си спомни Нина и мъничката Кристиана и неволно потръпна. Какво ще стане с тях, ако загине? Разбира се, за пилотите, които не се завръщаха от рейс, застрахователните компании изплащаха много големи суми, но все пак… Той отново отпи от фината порцеланова чаша и се зае със сладките, за да се отвлече от не твърде веселите си мисли. Схруска приятно миришещата на канела коричка и заразглежда морските пейзажи по стените на кафенето. Както и преди, то беше празно… Самичък да вземе решение, да рискува освен своя собствен и живота на втория си пилот… Идиотско положение. През четирите години съвместни полети в един екипаж Грег беше свикнал заедно със Стас винаги да се измъкват сполучливо и от най-трудните ситуации. Затова сега почти физически страдаше, че не бива да разкаже нищо на втория си пилот и да чуе гласа му.
Грег въздъхна и подпря глава на ръцете си. Още по време на разговора в кабинета той почувства дълбоко в душата си, че ще приеме предложението на Карпентър. Но спомените за семейството и мирната обстановка наоколо му пречеха да вземе окончателно решение. По-скоро да се качи на кораба и отново да усети лекото потреперване на корпуса от работата на двигателя. Там, в Космоса, всичко ще си дойде на мястото…
На следната утрин Грег отиде в кабинета на Майлс. Той го погледна с очакване и мълчаливо му посочи креслото. Грег седна и като тупна с длани по облегалките, каза:
— Шефе, съгласен съм да летя с този кораб.
Майлс сдържано се усмихна:
— Честно казано, от теб очаквах точно този отговор.
— Много добро мнение имате за мен. Костваше ми големи усилия, за да се реша…
— Нищо, нищо — прекъсна го Майлс. — Все едно, бях уверен.
— Кога можем да обсъдим подробностите с представителя на центъра?
— Няма нужда, аз знам всичко за операцията. Корабът с цялата необходима екипировка пристига след три дни. Два дни ще отидат за предстартова подготовка, после ще го натоварим — и на път. Ще уведомиш втория пилот, след като стартирате. Всички подробности на тактиката и особеностите на поведението ви ще получите от бордовия компютър по пътя. Ще имате достатъчно време да проучите всичко. А сега върви почивай. Предстои ти сложна операция.
Грег стана и мълком излезе.
Вечерта Грег седеше в бара заедно с пилотите от отряда си и пиеше бира. На екипажите в почивка между два полета им бе разрешено да пият слаби алкохолни напитки. След като бе направил избора си, Грег вече имаше известно душевно равновесие, но не успяваше да се почувства весел и спокоен в навечерието на тежко сражение с нещо незнайно и могъщо. Ето защо пилотът Милър бе решил тази вечер да пие повече от обикновено. Опитваше се да се хили колкото се може по-високо на поредния виц из колекцията случки в открития Космос на знаменития шегаджия Педро Чамес. Наоколо всички вдигаха весела врява и размахваха ръце. Грег седеше с жизнерадостна и безгрижна маска на лицето си, но мислите му през цялото време се връщаха на едно и също. Навярно началниците правилно отсъдиха да не казва нищо на Стас, преди корабът да стартира. Нека поне през тези дни си почине както трябва.
През деня, когато правеха задължителните упражнения на тренажорите, Стас въртеше педалите до него и го попита:
— Е, капитане, кога тръгваме? Има ли вече заповед?
— Да — отвърна Грег, мъчейки се да не наруши ритъма на усилено работещите бели дробове. — Сутринта я получих… Ще тръгнем в рейс след пет дни с Би Джей 90… За Марс с товар полуфабрикати от местните рудници.
— Ясно. Все едно и също. Досадни транспортни рейсове и никаква романтика… Да си умреш от скука — приключи разговора Стас и отново натисна педалите. Грег изгледа покритата му с лунички и капки пот физиономия и тъжно се усмихна: „Ако знаеше каква романтика ни чака!“
И ето сега Стас седеше срещу Грег и от сърце се смееше на измишльотините на Педро, светлорусият му перчем се тресеше в такт с изблиците смях. В бара вече бе доста задушно, въпреки че климатичната инсталация работеше непрекъснато. Автоматът едва успяваше да изстрелва серии кутии с бира. Грег гледаше познатите пилоти и техници от персонала и внезапно гърлото му се сви от яд. Спомни си Сингх и Апулос — изчезналия екипаж на Би Джей 86. Всеки от тези безгрижно смеещи се, пълни с живот пилоти може да стане жертва на неизвестните негодници. Защото всеки от тях, верен на устава, ще се хвърли на помощ при първия звук на сигнала за бедствие. Какво ли се е случило с Апулос и Сингх? Къде ли са сега? Ако е станало така, както предполага Карпентър, телата им летят в скования от космически студ кораб в последния си безкраен път. И ако той, Грег Милър, един от най-опитните пилоти първи клас, не успее да спре безжалостните и хладнокръвни убийци, само Господ знае колко още млади и силни мъже могат завинаги да плуват в безтегловност с широко разтворени ръце над мъртвите пултове в безжизнените, пробити от лъчевите оръдия командни кабини. Грег гневно присви очи и тънката тенекия на бирената кутия се смачка в побелелите му от напрежение пръсти. Сега окончателно разбра, че непременно ще тръгне с Би Джей 90. Макар и да попадне в устата на самия дявол, но непременно ще погледне в очите тези гадове.
Вратата меко се плъзна встрани и Грег стъпи върху матовото, пружиниращо полимерно покритие на пода. Колко пъти е минавал по него? Вече не можеше да ги преброи. Стартовият коридор, по който вървяха командирите на екипажите до пусковата площадка, след като получеха окончателната команда в голямата операторска зала. Грег крачеше и пред очите му все още стоеше лицето на Джон Майлс, който произнасяше официалната заповед полетът да започне. Устна заповед… Естествено, това беше стара традиция. Дан на времето, когато първите бавни кораби с химически двигатели започваха да овладяват непознатия за човечеството Космос. Но навсякъде стриктно спазваха тази традиция. Ритуал, който трябваше да донесе късмет на малкия кораб в огромното враждебно пространство. „Желая ви успешен полет — Майлс стисна ръката на Грег и леко го чукна с юмрук по рамото. — И щастливо завръщане.“ Грег кимна в отговор, обърна се към вратата и забеляза малко встрани от дежурния екип, съсредоточено следящ работата на пусковия
