— Не, кмете. Това не е лесна работа. Кралят дава три, а трябва да ви кажа, че понякога е по-лесно да се свали магията, отколкото да се убие. В края на краищата някой от тези преди мен щеше да убие вампирката, ако беше толкова лесно. Мислите ли, че са позволили да бъдат изядени само защото ги е било страх от краля?
— Е, добре, братко — поклати тъжно глава Велерад. — Договорихме се. Само че на краля нито дума за нещастен случай по време на работа. От все сърце те съветвам.
3
Фолтест беше слаб, с красиво — прекалено красиво — лице. Все още нямаше четирийсет, както прецени вещерът. Седеше на нисък, резбован стол от черно дърво и бе изпънал крака към огнището, до което се грееха две кучета. До него, върху един сандък, беше седнал възрастен брадат мъж със здраво телосложение. Зад краля стоеше друг, разкошно облечен, с гордо изражение на лицето. Велможа.
— Вещер от Ривия — каза кралят след минутното мълчание, което се възцари след встъпителната реч на Велерад.
— Да, господарю. — Гералт наведе глава.
— От какво ти е побеляла косата? От магии? Виждам, че не си стар. Е, добре, добре. Това е шега, не отговаряй. Както предполагам, имаш някакъв опит?
— Да, господарю.
— Бих искал да послушам.
Гералт се наведе още по-ниско.
— Нали знаете, господарю, че кодексът ни забранява да говорим за това, което правим.
— Удобен кодекс, любезни вещерю, много удобен. Но все пак така, без подробности… Имал ли си работа с боровици?
— Да.
— С горски духове?
— Да.
Фолтест се поколеба.
— С вампири?
Гералт вдигна глава и погледна краля в очите.
— Да.
Фолтест извърна поглед.
— Велерад?
— Слушам, милостиви господарю.
— Обясни ли му нещата?
— Да, милостиви господарю. Той твърди, че може да се махне магията от принцесата.
— Това го знам отдавна. А по какъв начин, любезни вещерю? А, да, кодексът. Добре. Само една малка забележка. Идваха тук при мен няколко вещери. Велерад, разказа ли му? Добре. Така че ми е ясно, че вашата специалност предвижда главно умъртвяване, а не премахване на магии. Но ако падне и косъм от главата на дъщеря ми, ти ще сложиш своята на дръвника. Това е всичко. Острит и вие, господин Сегелин, останете и му разкажете всичко, което поиска. Те винаги много питат, вещерите. Нахранете го и нека живее в двореца. Няма защо да се шляе по кръчмите.
Кралят се изправи, подсвирна на кучетата и тръгна към вратата, разхвърляйки сламата, покриваща пода на стаята. На вратата се обърна и рече:
— Ако се получи, вещерю, наградата е твоя. Може да добавя нещо, ако се представиш добре. Разбира се, в приказките за даването на принцесата за съпруга няма нищо вярно. Надявам се, не мислиш, че ще дам дъщеря си на първия срещнат скитник?
— Не, господарю, не мисля.
— Добре. Това доказва, че не си глупав.
Фолтест излезе и затвори вратата след себе си. Велерад и велможите, които до момента стояха прави, седнаха на масата. Кметът допи наполовина пълната чаша с вина на краля, погледна в каната и изруга. Острит, който беше седнал на стола на краля, гледаше вещера изпод вежди, приглаждайки резбованите странични облегалки. Сегелин, брадатият, кимна на Гералт.
— Сядайте, любезни вещерю, сядайте. Сега ще донесат вечеря. Какво искате да знаете? Кметът Велерад, мисля, ви е казал всичко. Познавам го и съм сигурен, че е казал по-скоро повече, отколкото по- малко.
— Имам само няколко въпроса.
— Питайте.
— Кметът каза, че след появата на вампирката кралят е извикал много Просветени.
— Така беше. Само не казвайте „вампирката“, а „принцесата“. Така ще ви бъде по-лесно да не се изпуснете пред краля… и да избегнете свързаните с това неприятности.
— Сред Просветените имаше ли някой известен? Прочут?
— Такива имаше и тогава, и по-късно. Не помня имена… А вие, господин Острит?
— Не помня — каза велможата. — Но помня, че някои имаха слава и признание. За това говореха мнозина.
— Съгласни ли бяха по въпроса, че магията може да се премахне?
— Бяха далеч от съгласието — усмихна се Сегелин. — По всеки един въпрос. Но изказаха — такова предположение. Ставаше въпрос за прост метод, който изобщо не изисква магически способности, и доколкото разбрах, същността му беше в това да се прекара нощта, от залез до трети петли, в подземието до саркофага.
— Какво по-лесно от това? — изсмя се Велерад.
— Искам да ми опишете как изглежда… принцесата.
Велерад скочи от стола.
— Принцесата изглежда като вампирка! — изкрещя той. — Като най-вампирската вампирка, за която съм чувал. Нейно Височество кралската дъщеря, проклетият изрод, е четири лакти висока, прилича на бирена бъчва, устата й е от ухо до ухо, пълна със зъби, остри като ками, има червени очи и коси. Лапите й с нокти като на дива котка висят до самата земя. Чудно как още не са започнали да изпращат нейни миниатюри по приятелските дворове. Принцесата, чумата да я тръшне дано, вече е на четиринайсет години, време е да я дадат за съпруга на някой принц!
— Успокой се, кмете — намръщи се Острит, поглеждайки към вратата. Сегелин леко се усмихна.
— Описанието, макар и толкова образно, беше доста точно, а именно това беше нужно на уважаемия вещер, нали така? Велерад само забрави да добави, че принцесата се придвижва с невероятна бързина и че е доста по-силна, отколкото може да се съди по височината и структурата й. А това, че е на четиринайсет, е факт. Ако изобщо има някакво значение.
— Има — каза вещерът. — А само при пълнолуние ли напада хора?
— Да — отвърна Сегелин. — Ако се случва извън стария дворец. Вътре в двореца хора са загивали независимо от фазите на луната. Но от двореца тя излиза само при пълнолуние, и то невинаги.
— Имало ли е поне един случай на нападение през деня?
— Не. През деня — не.
— Винаги ли изяжда жертвите си?
Велерад се изплю върху сламата.
— Стига, Гералт, сега ще вечеряме. Пфу! Изяжда ги, нахапва ги, оставя ги — винаги е различно, предполагам, зависи от настроението й. На един беше отхапала само главата, неколцина беше изкормила, а други беше огризала до кости. Мамината й!
— Внимавай, Велерад — прошепна Острит. — За вампирката говори каквото искаш, но не обиждай Ада пред мен, както не би посмял и пред краля!
— А оцелял ли е някой от онези, които е нападнала? — попита вещерът, без да обръща внимание на избухването на велможата.
Сегелин и Острит се спогледаха.
