Тя вече без страх срещна Маря Петровна.
— Идете на кино — посъветва тя съседката си — и вижте как се правят обувките, които има Петя. Тогава най-после ще повярвате, че не му купувам всеки месец нови.
— Ами — възрази Маря Петровна, — в киното какви ли не трикове показват. Моят племенник учи в института по кинематография и там са им чели специална лекция. Така и се нарича: „оптически измами“.
— Но нали обувките съществуват — възрази майката на Петя и побутна сина си по-близо към Маря Петровна. — И Петя също. Това не е оптическа измама.
— И така да е — важно подхвърли Маря Петровна, без дори да погледне Петя. — Всички момчета са измамници. И вашият съвсем не е по-добър. Какво го глезите толкова, не разбирам! Някакви особени обувки му направили… Можеше и с обикновени да ходи!
Едва сега Антонина Игнатиевна разбра, че никога нищо не ще докаже на Маря Петровна и че напразно се е страхувала от нейното мнение.
А обувките? Петя и досега ходи с тях.
Информация за текста
© 1955 Виктор Сапарин
© 1962 Цвета Пеева, превод от руски
Виктор Сапарин
Волшебные ботинки, 1955
Източник: http://kosmos.pass.as (през http://sfbg.us)
Книжен източник: сп. „Космос“ бр.5/1962, ЦК на ДКМС, София, 1962
Редакция: Mandor, 2006
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/320]
Последна редакция: 2007-04-29 13:45:50
