гърмежи?
— Аз наредих да стрелят, за да ви покажат правилната посока.
— Значи ти си ни помогнал!
— Да, но няма да мога да доведа вашите другари тук. Миналата година моето племе прекара тази болест и ние доста се борихме с нея. Мнозина загинаха.
— Ние искаме само храна, защото умираме от глад, и един водач, който да ни заведе в Минган. Там има французи, които ще се погрижат за другарите ни.
— Ще имате и едното, и другото. Разчитайте на мен. А сега ме последвайте в лагера.
След малко пристигнаха в индианското село, което се състоеше от двадесетина колиби, обитавани от многолюдни индиански семейства.
Индианците посрещнаха добре корабокрушенците, които след повече от четири месеца виждаха нормален човешки живот — храна до насита и сигурен подслон.
Останаха да си починат два дни, а на третия, водени от един индианец, потеглиха за Минган.
За щастие тази малка колония бе все още населена.
Сънародниците им ги приеха много сърдечно.
Същия ден една лодка с шестима моряци, отец Креспел и кърмчията, напълнена с достатъчно храна, потегли, за да помогне на останалите корабокрушенци.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Докато отец Креспел и двамата моряци идваха на помощ на своите другари, положението на страдащите от скорбут ставаше все по-отчаяно.
Провизиите бяха отдавна привършили и скорбутът не пожали нито един от тях. Нямаха никакви сили, за да се дотътрят до лишеите навън. Краката на всички бяха гангренясали, така че никой не можеше вече да си служи с тях.
Тези, които по някакъв начин можеха да се влачат по корем, подаваха на приятелите си вода, като не губеха надежда, че отец Креспел и двамата моряци ще се върнат и ще им помогнат.
Но дните минаваха мъчително, а никой не се появяваше — нито от реката, нито от могилите. Отчаянието завладя клетниците, забравени и от другарите си, и от Бога.
Смъртта се засели в колибата. Двама души издъхнаха в един ден, на следващия — третият, на още по- следващия — поредният…
Бяха останали само четирима души. По-скоро четири живи скелета.
На петия ден, разкъсвани от непоносим глад, изядоха обувките на умрелите си другари… На следващия ден изгризаха и собствените си обувки.
Господи! На какво само бяха заприличали! Неузнаваеми!
На седмия ден след заминаването на другарите им те легнаха между скалите в очакване на смъртта, която беше вече неизбежна.
И все пак някакво смътно предчувствие, че Бог е с тях, ги крепеше и даде сили на едного от тях да се довлече до брега. Щом стигна дотам, той видя приближаването на лодка, но не повярва на очите си. Все пак със сетни сили извика:
— Лодка! Лодка!
Този вик съживи другарите му. Подпомагайки се един друг, те се замъкнаха на брега. Вече нямаше измама. Наистина беше лодка, която бе тръгнала от изток или от Минган.
— Отец Креспел! Той е! Идва да ни спаси! — развикаха се нещастниците.
Два последователни изстрела се разнесоха от лодката.
— Те са! Няма съмнение! — извикаха още по-окуражени корабокрушенците.
Към глада и болестта се прибави и вълнението и те не издържаха. Паднаха на земята, загубили съзнание.
В същото време лодката се приближаваше бързо, като от нея продължаваха да се носят пушечните изстрели, но никакъв вик не откликваше на тях.
Неспокойни, че не чуват гласовете им, отец Креспел и другарите му, които бяха в лодката, побързаха към предишното си убежище. Там обаче намериха само два полуразложени трупа, останали непогребани.
Обиколиха крайбрежието и най-после намериха четиримата си припаднали другари. Занесоха ги внимателно в лодката и те дойдоха в съзнание.
Трима от тях можаха да отговорят на въпросите им и разказаха как са прекарали последните дни. Но четвъртият издъхна, още недопил рома, който му наляха, за да се свести.
Когато се върнаха в Минган, болните постепенно започнаха да се оправят, докато оздравяха напълно. Известно време прекараха в Квебек, където останаха като мирни колонизатори и не искаха да се борят повече с морето.
Отец Креспел замина за Франция, видя родината си и остави костите си някъде в Гренландия, където бе отишъл да продължи мисионерската си служба.
Информация за текста
© 1992 Фани Лозева, превод от италиански
Emilio Salgari
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
ЕМИЛИО САЛГАРИ
ОТЕЦ КРЕСПЕЛ В ЛАБРАДОР
Редактор Катя Цонкова
Илюстрация за корицата © Емилиян Станкев
Художник-редактор Лили Басарева
Гравюри към текста Е. Берлинг, Е. Я. Магдесиян, Л. Ф. Лагорио
В. Я. Котарбински, Г. П. Кондратенко Коректор Людмила Стефанова Графично оформление Стефан Узунов Технически редактор Дора Николова
„Тренев & Тренев“ С-ие
София, България
ул. „Уилям Гладстон“ № 50, тел./факс 89-20-64, пощ. код 1000
ул. „Свиленица“ 1, тел. 51-35-68, пощ. код 1463
Отпечата се през 1992 година Цена 12,98 лв.
Превод © Фани Лозева с/о Jusautor, Sofia
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2871]
Последна редакция: 2007-05-14 13:15:23
