— Значи някой се е помъчил да подпали навеса.
— Някой!… И кой е той? — попита Фалконе.
— Не знам.
— Може би индианец?
— Хм! — промърмори Бени и поклати глава — С каква цел?
— Вероятно за да отнеме конете ни и да ни изпече.
— И да открадне златото ни — добави Армандо.
— Невъзможно е господа — каза дон Пабло — Индианците по тези места все още не ценят златото.
— Тогава кой може да е?
— Някой златотърсач, който ни е проследил и иска да ни съсипе, като унищожи храната и конете ни, за да не можем да го преследваме.
— Къде може да се е скрило това куче? — извика Бени.
— Сигурно е избягал.
— Възможно е в такава тъмна нощ.
— Приятели мои, трябва да дежурим през нощта — каза мексиканецът.
— А утре ще претърсим околностите — добави Фалконе.
— Ще претърсим горите — каза Бени. — Ако намерим някой негодник, обещавам ви, че ще пратя в черепа му шестдесет грама олово.
След като обиколиха скалите наоколо и се спуснаха чак до водопада, без да намерят нищо, златотърсачите се върнаха в палатката си. Този път двама от тях останаха на пост при навеса с надеждата да изненадат разбойника.
XXXVII
МЕЖДУ ЗЛАТОТО И СМЪРТТА
На другия ден Бени, Армандо, Бек и дон Пабло решиха да се отърват от опасния неприятел, който искаше да отнеме живота и богатството им. Тръгнаха да претърсят горите наоколо, въпреки че изгаряха от нетърпение да изпразнят басейна под водопада Фалконе остана да пази пещерата и конете. Двамата мексиканци се отправиха към планината а канадецът и младият му приятел към каньона където навлизаха сред боровите и кедровите гори. След като огледаха околностите те слязоха в южната му част в близост до гората. Напредваха много внимателно, за да не бъдат изненадани и посрещнати с изстрели. Прекосиха просеката и навлязоха сред дърветата. Почвата бе много влажна и забелязаха две следи, за които не можеше да има никакво съмнение.
— Тук са минали двама бели — каза Бени.
— Дали не са калифорниецът и неговият приятел бандитът? — попита Армандо.
— По дяволите! Само да ги намерим, ще ги убием, без да се колебаем.
Намираха се в края на каньона пред един огромен скален масив в подножието на планината. На това място дърветата бяха по-редки и само тук-там се виждаше някой дрян, ниски храсти от дива лоза и шипки. Двамата ловци спряха зад стъблото на един кедър и започнаха внимателно да разглеждат скалите. Страхуваха се да не попаднат в засада. Следите свършваха до една скала където имаше пукнатини, позволяващи изкачване то. Като погледна към върха, Бени забеляза доста широк процеп, където спокойно можеше да влезе човек, който вероятно навътре в скалата завършваше с пещера.
— Дали това не е скривалището им? — запита се Бени. Искаше да предложи на Армандо да се изкачат, когато забеляза тънка струя дим.
— А!— възкликна той.— Не съм се излъгал!
— Там са — промърмори Армандо.
— И не подозират нашето присъствие.
— Сигурно е така, защото иначе не биха запалили огън.
— Хайде да ги изненадаме, Армандо.
— Да, да вървим, Бени.
Двамата ловци провериха дали пушките им са заредени. Запълзяха нагоре, като се криеха зад скалите. Димът продължаваше да излиза, но все по-слаб дори започна да се разсейва, а от процепа не се чуваше никакъв шум. Те лазеха нагоре, като предпазливо се хващаха за издатините, и внимаваха да не съборят някой камък. Бързо се изкачиха и веднага се изправиха на крака, готови за стрелба. После скочиха долу.
— Стойте или ще стрелям! — извика канадецът.
Не последва отговор. Двамата мъже влязоха в просторна кръгла пещера, осветена от няколко горящи главни. За тяхна голяма изненада тук нямаше никой. Но многобройните предмети свидетелствуваха, че пещерата е обитаема. По стените бяха закачени тризъбци, куки, ножове е дръжки от слонова кост и мрежи. По пода имаше разпръснати снегоходки, използувани от индианците, кожени торби с дрехи и продукти, сушена и пушена риба и кожи от черна мечка лисица, лакомец и вълк. От устата на канадеца се изтръгна вик на учудване и разочарование.
— По дяволите! — възкликна той. — Излъгахме се.
— Искате да кажете, че тази пещера не служи за подслон на бели — каза Армандо.
— Това е индианско убежище, Армандо.
— Значи сме се измамили.
— Напълно.
— Къде може да са обитателите?
— Вероятно на лов.
— А следите?
— Оставени са от индианци.
— Но това бяха следи от подковани ботуши, Бени.
— Може би индианците по тези места знаят, че нашите обувки са по-удобни. Доволен съм обаче от това откритие. Камък падна от сърцето ми. Червенокожите няма да ни погодят лош номер.
— Ще чакаме ли завръщането им?
— Ще загубим ценно време, Армандо. Да ги оставим спокойно да обитават пещерата си.
— И все пак остава нещо необяснима.
— Какво е то?
— Наръчите дърва, които намерихме под навеса.
— Може да са оставени от някой индианец, дошъл да ни шпионира, без да има лоши помисли. Обитателите по тези места са добри, Армандо, дори уважават белия човек. Да се връщаме и да отидем да изпразним басейна под водопада.
Успокоени, те напуснаха пещерата и се върнаха в лагера, където съобщиха на останалите за откритието си. Те също се бяха върнали от огледа, без да открият нищо. Всички бяха на мнение, че не бива да се плашат от индианците. Затова решиха да се захванат за работа. Набързо обядваха взеха здраво възлесто въже и се отправиха към водопада, за да слязат до дъното на басейна. От предпазливост носеха със себе си оръжието. Бяха взели и барут, за да го взривят. Завързаха въжето за ствола на един бор, който растеше близо до скалите, и Бени се спусна в пропастта. Другите бяха готови да го последват. Те носеха кирките и един дълъг фитил. Басейнът, който според тях криеше богатствата на златоносните планински слоеве, имаше поне деветдесет метра обиколка и сигурно бе доста дълбок. За до го отприщят и да бъдат сигурни в успеха си, решиха да изкопаят дупка за барута най-малко на три метра дълбочина .Трябваше да поставят още един експлозив и в основата на огромната скала, която разделяше тази бездна от Барем, за да може водата по-лесно да се опече. Петимата златотърсачи работеха усърдно, понеже искаха още преди да се е свечерило да сложат ръка върху предполагаемото богатство. След три часа упорит, трескав труд с кирките успяха да направят път в скалите. В четири следобед свършиха.
— Бъдете готови за изкачване — предупреди Фалконе— Експлозията ще бъде страхотна и може би върху нас ще се изсипят скални отломъци.
В този момент до слуха им достигна цвиленето на мустанга на Бени.
— О! Какво ли е обезпокоило моя кон? — учуди се той.
— Дали не се е приближил някой индианец? — попита Армандо.
