— Има ли значение какво са вършили нашите бащи? Толкова по-срамно за тях, щом не са могли да бъдат приятели, като са били съседи! Нима ще последваме такъв жалък пример?
— Да не искате да припишете грешката на моя баща? — възкликна Годолфин в явен пристъп на гняв.
— Аз нищо не приписвам, момчето ми. Аз укорявам и двамата.
— По дяволите! — изруга мастър Питър. — Значи вие черните покойници?
— Дори и да ги черня, черня и двамата. Но не го правя. Само осъждам една грешка, която и двамата биха признали, да можеха да оживеят.
— Тогава, сър, ограничете вашето осъждане до собствения си баща, с когото никой почтен човек не е могъл да живее в мир.
— Полека, полека, мили мой…
— Няма защо да се въздържам. Ралф Тресилиън бе позор, скандал за целия ни край. Няма селце оттука до Труроу или оттука до Хелстън, което да не гъмжи от големи тресилиъновски носове като вашия за спомен от разюздания ви баща.
Очите на сър Оливър се присвиха; той се усмихна.
— Интересно, откъде ли сте взели вашия нос? — учуди се той. Мастър Годолфин разярено скочи на крака и столът се сгромоляса зад него.
— Сър! — кресна той. — Вие оскърбявате паметта на майка ми!
Сър Оливър се изсмя.
— Може и да попрекалявам малко в отговор на вашите шеги по отношение на баща ми.
Мастър Годолфин се втренчи в него с безмълвна ярост, после се поддаде на гнева си, наведе се през масата, вдигна дългия си бастун и рязко удари сър Оливър по рамото.
Сторил това, той се запъти величествено към вратата. На половин път се спря.
— Ще чакам да се срещна с приятелите ви и с вашата сабя — каза той.
Сър Оливър повторно се изсмя:
— Струва ми се, че няма да си направя труда да ги изпратя. Мастър Годолфин се завъртя и застана пак с лице към него.
— Какво? Ще претърпите удара? Сър Оливър сви рамене.
— Никой не го е видял — отвърна той.
— Но аз ще разглася навред, че съм ви бил с бастун.
— Ако го направите, ще обявите себе си за лъжец, защото никой не ще ви повярва. — След това сър Оливър още веднъж промени тона си: — Хайде, Питър, ние не се държим достойно. Колкото за удара, признавам, че съм го заслужил. Майката е по-свята за всекиго от бащата. Тъй че можем да смятаме този въпрос за уреден. Не можем ли да уредим и всичко друго? Какво ще спечелим, като поддържаме тази стара кавга, възникнала между нашите бащи?
— Нас ни дели много повече от това — отговори мастър Годолфин. — Няма да позволя на сестра си да се омъжи за пират.
— Пират ли? Боже мой! Радвам се, че няма кой да ви чуе, защото, след като нейно величество ме е посветила в рицар заради морските ми подвизи, думите ви звучат като предателство. Положително, моето момче, онова, което се одобрява от кралицата, може да бъде одобрено от мастър Питър Годолфин, а дори и от вашия наставник сър Джон Килигрю. Вие сте се вслушали в него. Той ви е изпратил тука!
— Аз не съм ничий слуга! — разпалено възрази младежът, ядосан от обвинението, а още повече ядосан от правдивостта му.
— Да ме наречете пират, значи да кажете глупост. Хокинз, с когото съм плавал, също получи благородническо звание и всеки, който ни нарече пирати, оскърбява самата кралица. Като оставим настрана това, което, както виждате, е несъстоятелно обвинение, какво друго имате против мене? Струва ми се, че не съм по-лош от всеки друг тука в Корнуол; Розамунд ме почете с любовта си, аз съм богат, а ще стана и още по-богат, преди да звъннат сватбените камбани.
— Богат с придобитото от морски грабежи, богат със съкровищата на потопени кораби и със стойността на робите, пленени в Африка и продадени на плантациите, богат, както е преситен вампирът: с кръвта на мъртъвци!
— Сър Джон ли казва това? — запита сър Оливър с тих, неумолим глас.
— Казвам го аз!
— Чух, но сега ви питам къде сте научили този хубав урок. Сър Джон ли е ваш наставник? Той е, той е! Няма защо да ми го казвате. Аз ще се справя с него. А засега да ви открия чистия и безпристрастен източник на неговото озлобление. Ще видите колко прям и честен благородник е сър Джон, който е бил приятел на баща ви и ваш настойник.
— Не желая да слушам какво ще ми кажете за него.
— О, не, ще ме изслушате в замяна на това, че ме накарахте да чуя какво казва той за мене. Сър Джон иска да получи разрешително да строи в устието на Фал. Той се надява там, на пристанището, в сянката на собственото му имение Аруинак, да изникне град. Показва се безпристрастен и много загрижен за добруването на този край, но пропуска да спомене, че земята принадлежи на него и че с това се мъчи да осигури собственото и на семейството си благоденствие. По щастливо съвпадение ние се срещнахме в Лондон, когато сър Джон ходи в двореца заради тази работа. Случайно аз също имам интереси в Труроу и Пенрин, ала противно на сър Джон аз се държа честно по този въпрос и не го крия. Ако селището при Смитик започне да се разраства, то поради по-благоприятното му положение Труроу и Пенрин ще трябва да пострадат, а това е толкова неизгодно за мене, колкото обратното — за сър Джон. Казах му го, понеже умея да бъда прям, и го изложих и на кралицата в една молба, насрещна на молбата на сър Джон. — Той сви рамене. — Моментът бе благоприятен за мене. Аз бях един от моряците, помогнали в победата над Непобедимата армада на крал Филип. Следователно на мене не можеше да се откаже и сър Джон се върна у дома си с празни ръце, както и беше дошъл в двореца. Чудно ли ви е, че ме мрази? Като го знаете какво представлява, чудно ли ви е, че ме нарича пират и още не знам какво? Напълно естествено е той да изопачи дейността ми по моретата, понеже именно благодарение на тази си дейност можах да му разваля сметката. Той е избрал за оръжие в тази борба клеветата, но аз не си служа с такива оръжия и ще му го докажа още днес. Ако не вярвате на думите ми, елате с мен, за да присъствувате на малкия разговор, който се надявам да имам с този негодник.
— Вие забравяте — каза мастър Годолфин, — че и аз имам интереси в околностите на Смитик и че вие накърнявате и тях.
— Аха! — възкликна сър Оливър. — Най-сетне слънцето на истината надзърна иззад този облак на справедливо възмущение срещу лошата ми тресилиъновска кръв и пиратските ми похвати! И вие не сте друго освен печалбар. Какъв глупак съм бил да вярвам във вашата искреност, да стоя тук и разговарям с вас като с честен човек! — Гласът му се издигна, а устните презрително се свиха, което подействува на другия като плесница. — Кълна се, че не бих си хабил думите за вас, ако знаех, че сте толкова подла и жалка личност.
— Тези думи… — започна мастър Годолфин, като се изправи вдървено.
— …са доста по-малко, отколкото заслужавате! — прекъсна го сър Оливър и високо извика: — Ник!
— Вие ще отговаряте за тези думи! — рязко заяви посетителят.
— Отговарям ви сега — бе суровият отговор. — Да дойдете тука и да ми дрънкате за развратността на баща ми и за някаква стара кавга между него и вашия баща, да ми блеете за измислени мои пиратски деяния и личния ми начин на живот като основателна причина да не мога да се оженя за сестра ви, докато истинското съображение, което имате на ум, истинският подтик за вашата враждебност не е нищо друго освен въпроса за няколко жалки лири годишен доход, който ви преча да си присвоите! За бога, махнете се!
В този миг влезе Ник.
— Вие ще чуете за мене пак, сър Оливър! — рече гостът, пребледнял от гняв. — Вие ще ми платите за тези думи!
— Аз не се бия със… търгаши — остро отвърна сър Оливър.
— Нима се осмелявате да ме наречете така?
— Наистина това хвърля петно върху едно почтено съсловие, признавам го. Ник, посочи вратата на
