Казвал ли ви е някой, че пробуждането е като смяна на сезони — менят се цветове, идват и си отиват сенки, проблясват светлини, а всичко останало балансира зад някаква невидима преграда.
Болката върви със светлината. С мрака иде покоят…
— Чуваш ли ме, Фред?
— Да… — това е моят глас.
— По-добре е…
— Какво… кой?
— Тихо… не говори… не се издавай…
— Къде съм?
— Тихо, изключи гласа…
— Не разбирам.
— Друг път ще разбереш. Сега запомни това: член 7224, алинея трета. Кажи го.
— Член 7224, алинея трета. Защо?
— Ако поискат да те вземат с тях — а те сигурно ще поискат — кажи им го. Запомни ли?
— Да, но…
— Другото после.
Сенки и светлини. Ярко, по-ярко, гладко, по-гладко. Твърдо. Чисто.
И ето ме излегнат в хамака, Първи период на пробуждане:
— Как се чувстваш? — пита ме Рагма.
— Уморен, слаб, още жаден.
— Напълно разбираемо. Ето, пийни това.
— Благодаря. Какво стана? Уцелиха ли ме?
— Да, два пъти. Все повърхностни рани. Ние отстранихме повредите. Раните ще зараснат до няколко часа.
— Няколко часа? А колко са изминали откакто излетяхме?
— Три, приблизително. Пренесох те на борда, след като падна. После излетяхме, оставяйки зад нас преследвачите, континента Австралия и вашата планета. Сега сме в орбита около Земята, но скоро ще я напуснем.
— Знаеш ли, излиза че си доста по-силен, отколкото изглеждаш на пръв поглед.
— Така излиза.
— И къде възнамерявате да ме откарате?
— На друга планета — много дружелюбна. Името й няма да ти говори нищо.
— Защо?
— Така трябва. На първо място, защото се касае за твоята безопасност. Освен това разполагаш с информация, която ни е необходима в настоящото разследване. Изглежда има и други желаещи за тази информация. Те са причината пребиваването ти на твоята родна планета да е свързано с опасности. Затова решихме да те преместим на друго място. Едва ли има по-прост начин за решаване на проблема.
— Не беше ли редно първо да ме попитате? Не искам да кажа, че пак съм неблагодарен задето ме спасихте, но… каква е тази информация? Ако е същото, заради което ме разпитваха Зимайстер и Бъклер, боя се, че няма да съм ви от полза.
— Опираме се на едно предположение. Според нас, споменатата информация се съдържа в подсъзнанието ти. Най-добрият начин да я извлечем е с помощта на телепатичен аналитик. Там, където отиваме, ги има много.
— И колко дълго ще останем там?
— Ти ще останеш, докато приключим с разследването.
— Добре де, кога ще приключи това разследване?
Рагма въздъхна и поклати глава.
— Трудно е да се каже за момента.
Почувствах, че отново ме обгръща мрак, който, кой знае защо, напомняше докосването на котешка опашка. Не! Не бива да им позволя да ме отведат неизвестно къде и за незнайно какъв период от време. Именно в този момент разбрах какво изпитва човек на смъртно легло — незавършени дела, дреболии, на които обезателно трябва да обърне внимание, преди да си иде: да напише писмо, да си уреди сметките, да свърши книгата, лежаща на масичката… Ето аз, например. Ако изчезна по време на семестъра, увисват на косъм моята академична кариера и финансовото ми състояние. Кой ще повярва на подобни обяснения? Не бива да им позволявам да ме отвеждат. Трябва да се действа бързо.
— Съжалявам — промърморих, — но това е невъзможно. Не мога да тръгна с…
— Боя се, че трябва. Друг начин няма.
— Не — поклатих глава, завладян от паника. — Не… вие не можете…
— Доколкото ми е известно, във вашето законодателство съществува подобна кауза. Нарича се „задържане с цел съхраняване на личната безопасност“.
— А какво ще кажете за член 7224, алинея трета? — изстрелях аз, без да вярвам на ушите си.
— Какво каза?
— Чу ме добре — промърморих аз. — Седем… две… две… четири. Алинея трета… Това е всичко.
Защото пак изгубих съзнание.
И отново повтарящите се цикли — от съзнание до тъмнина — двете само на крачка една от друга. Така продължи още няколко пъти, преди напълно да дойда на себе си и да се заема със съзерцаването на Калифорния. Постепенно започнах да долавям откъслечни фрази от спора, но ги възприемах равнодушно и някак отдалече. Изглежда двамата бяха ужасно притеснени от нещо, което им бях казал.
Ах, да…
Член 7224, алинея трета. От разговора им стигнах до извода, че става въпрос за прехвърлянето на разумни същества от тяхната родна планета с или без тяхното съгласие. Галактическият протокол, подписан от света на моите спасители, беше за тях нещо като междузвездна конституция. В моя случай обаче съществуваха цял куп неясни моменти, които можеха да бъдат тълкувани по различен начин. В част от тях не се изискваше моето съгласие — например при карантина, заплаха за „междузвездната сигурност“, военни действия и други такива неща. Повечето от тях бяха дискутирани надълго и нашироко по време на спора. Ако се съди по всичко това, изглежда бях докоснал цял куп извънредно деликатни въпроси — най-вече в светлината на последните им преживявания на планетата Земя. Рагма продължаваше да настоява, че ако се възползват от едно от изброените изключения и ме отведат въпреки волята ми от Земята, сенатът ще одобри действията им. Ако пък се стигне до съд и им бъде предявено обвинение, той се съмняваше, че ги очакват съдебни санкции, тъй като двамата са само оперативни работници, а не някакви си там юристи. Чарв пък беше на мнение, че подобен подход може да им донесе страшни неприятности и все се вайкаше, че не са взели споменатия телепат-аналитик, който можел да ми внуши желание да тръгна с тях. Говореше така, сякаш всеки телепат е в състояние да го направи.
Последното предложение страшно ядоса Рагма. В този случай моите права щели да бъдат нарушени в друг аспект, да не говорим за укриване на улики. Той никога нямало да се съгласи на участие в подобно нещо. Ако ще ме вземат със себе си, Рагма искал солидна съдебна защита зад гърба си и нищо по-малко от това.
На този етап двамата отново се заеха да преразглеждат всички възможни изключения, да премислят всяка дума, да уточняват отделните фрази и непрестанно се прекъсваха и надвикваха, сякаш бяха двойка йезуити, талмудисти2, редактори на речник или апостоли на неокритицизма. А корабът кръжеше около Земята.
Беше значително по-късно, когато Чарв неочаквано зададе въпроса, безпокоящ ме от доста време насам.
— А къде всъщност е чул за член 7224?
След което двамата доближиха хамака, закривайки ми гледката към нос Хатерас, тъкмо когато там се
