на срещата пред камбанката, заемаща централно положение. Когато спряха до нея, рицарят вдигна меча и стовари първия удар. Звукът бе плътен и дълбок. Секунда по-късно шутът замахна с жезъла си за втория. Силата му бе като на предишния, но с един тон по-висок.

Рицар, шут, рицар, шут… Ударите се сипеха равномерно, разцепваха нощния въздух. Последният беше на шута.

За един кратък миг двамата се оглеждаха. След това, сякаш се бяха наговорили, те се обърнаха и поеха обратно към ъглите си, изчезнаха в тъмните отвори и вратичките зад тях се хлопнаха. Дори ехото беше утихнало.

— Ето от какво се лишават онези, които не се катерят — промърморих аз.

— Запази за друг път глупавите си заключения — рече той. А след малко добави: — За дамата със загадъчната усмивка!

— За перлите на империята! — допълних в същия тон.

* * *

Случки и образи, изгубени в пространството на Хилбърт, родени, за да опишат Ленивите симфонии и архитектурата на неувяхващата страст…

Той се взираше в нощта, сякаш никога досега не я бе виждал, от самия връх на Чеслерейската кула, на едно място, наречено Ардел, отвъд морето със загадъчното име. А някъде на друго място Пол Байлер отчупва късчета от света и прави с тях удивителни неща. Компанията „Айра Ентерпайз“, под вещото ръководство на Алберт Касиди, се готви да разкрие филиали на четиринадесет планети. Една книга на име „Душевни оригвания“, написана от неизвестен автор, в съавторство — по негови думи — с едно малко момиче, джудже и магаре, току-що е станала бестселър. „Джокондата“ продължава да се радва на всеобщото възхищение. Денис Уексрот се движи с патерици, след като си счупи и двата крака при опит да се покатери върху сградата на Студентския съюз.

Той мисли за тези и други неща — отвъд небето и в него. Спомня си момента на заминаването.

Чарв бе казал:

— Знаеш ли, много пушиш. Може би трябва да съкратиш маршрута, или въобще да се откажеш. Въпреки всичко, пожелавам ти да се позабавляваш добре. И много, много работа, защото тя движи света.

Надлер, все така безупречно засмян, бе раздрусал здраво десницата му, преди да произнесе:

— Доктор Касиди, нашата служба ще ви бъде вечно задължена. Когато не знаеш какво да правиш, върни се към традицията или импровизирай. Помнете кого представлявате.

Мериме бе намигнал, преди да подхвърли:

— Намислили сме да открием верига от бардаци из цялата галактика — за пътешестващи земляни и извънземни, които си падат по екзотичните удоволствия. Няма да чакаш дълго. Междувременно, занимавай се със собствената си философия. Ако изпаднеш в беда, спомни си за телефонния ми номер.

— Фред, момчето ми — каза след това неговият чичо и премести палката в другата ръка, за да го прегърне. — Това е велик ден за фамилия Касиди! Винаги съм знаел, че някой ден съдбата ще те отведе сред звездите. Какво да се прави, ясновидство. Нося ти един Том Мур за компания. Ще се свържа с теб чрез кантората ми на Вибеспер, а после може да ти пратя Рагма. Ти се оказа великолепна инвестиция!

Той се усмихва на абсурдността, традициите и намеренията. Преизпълват го чувства.

Фред, прощавай за онзи пристъп в автобуса. Опитвах се да узная как функционира тялото ти, в случай, че се наложи да го поправям. А и бях възпрепятстван от бариерата.

— Досетих се… след това.

Този свят е много интересен, Фред. Тук сме само от няколко дни, а вече мога да предскажа, с голяма степен на сигурност, че ще натрупаме необичаен опит.

— А ти, Спайки, какво удоволствие получаваш от всичко това?

Аз съм записващо-анализиращо устройство. Нещо като комбинация от турист и камера. Освен това мога да споделям чувствата ти до най-малката подробност.

— Завиждам ти, че се познаваш толкова добре. Съмнявам се някога да се похваля със същото.

Той запалва цигара. Маха с ръка.

— Е, заслужаваше ли си пътя? — пита.

Вече знаеш отговора.

— Да, мисля, че го зная.

Хората, които са се катерили по скалите, за да ги украсяват с рисунки, също са го знаели. Да, точно така.

Не зная защо мисли така. Познавам го добре, разбира се. И все пак се съмнявам, че някога ще го опозная напълно. Аз съм записващо…

,

Информация за текста

© 1976 Роджър Зелазни

© 1998 Юлиян Стойнов, превод от английски

Roger Zelazny

Doorways in the Sand, 1976

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2010

Редакция: ti6anko, 2010

Издание:

Роджър Зелазни. Пясъчни врати

Редактор: Катя Петрова

ИК „Камея“, 1998

ISBN: 954–834-036–3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15577]

Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00

,

1

от начало — (лат.) — бел.?прев.?

2

привърженици на еврейско религиозно учение — бел.?прев.?

3

мисля, следователно съществувам (лат.) — бел.?прев.?

4

възбуда — (гр.) — бел.?прев.?

5

В книжното издание всички подобни текстове са изписани огледално. Бел.ел.ред.

Вы читаете Пясъчни врати
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×