отговорите: а там, където свършва вашата завършена Вселена? Какво има там — по-нататък?
Не успя да ми отговори: отгоре — по стъпалата — тропот…
40
Фактите
Камбаната
Сигурен съм
Ден. Ясно е. Барометърът показва 760.
Нима аз, Д–503, съм написал тези двеста и двайсет страници? Нима някога съм чувствувал — или съм си въобразявал, че изпитвам всичко това?
Почеркът — моят. И по-нататък — същият почерк, но за щастие само почеркът е същият. Никакви бълнувания, никакви нелепи метафори, никакви чувства: само факти. Защото аз съм здрав, напълно здрав, абсолютно здрав. Усмихвам се — не мога да не се усмихвам, измъкнаха от главата ми някакво трънче и сега там е леко, пусто. По-точно: не пусто, но без нищо странично, което да ми пречи да се усмихвам (усмивката е нормално състояние на нормалния човек).
Фактите са такива. Онази вечер моя, открил границите на Вселената съсед, мен и всички, които бяха с нас — ни откараха в най-близкия аудиториум (номерът на аудиториума, кой знае защо, ми бе познат: 112). Там бяхме вързани върху масите и подложени на Великата Операция.
На другия ден аз, Д–503, се явих пред Благодетеля и му разказах всичко, което знаех за враговете на щастието. Защо по-рано това ми се струваше трудно? Не разбирам. Единственото ми обяснение е в тогавашната ми болест (душата).
Същия ден вечерта — на една маса с Него, с Благодетеля, седях (за първи път) в прочутата Газова Стая. Доведоха онази жена. В мое присъствие тя трябваше да даде показания. Тази жена упорито мълчеше и се усмихваше. Забелязах, че има остри и много бели зъби и че това е красиво.
После я вкараха под Камбаната. Лицето й стана много бяло, а тъй като очите й са тъмни и големи — това бе много красиво. Когато започнаха да изпомпват въздуха изпод Камбаната — тя отметна назад глава, притвори очи, устните стиснати — това ми напомни нещо. Тя ме гледаше, вкопчена здраво в облегалките на креслото — гледаше ме, докато очите й не се затвориха напълно. Тогава я измъкнаха, върнаха я в съзнание с помощта на електродите и отново я вкараха под Камбаната. Това се повтори три пъти — и въпреки това тя не каза нито дума. Другите, доведени с тази жена, излязоха по-честни: мнозина от тях започнаха да говорят още от първия път. Всички те утре ще се изкачат по стъпалата към Машината на Благодетеля.
Не бива да се отлага — защото в западните квартали — все още е хаос, рев, трупове, зверове и — за жалост — значителен брой номера, изменили на разума.
Но на перпендикулярния, 40-ти булевард успяхме да конструираме временна Стена от високоволтови вълни. И аз се надявам — ще победим. Нещо повече: сигурен съм — ще победим. Защото разумът трябва да победи.
Информация за текста
© 1990 Росица Бърдарска, превод от руски
Евгений Замятин
Мы, 1924
Сканиране: sir_Ivanhoe, ноември, 2007
Разпознаване и редакция: NomaD, 22 декември, 2007 г.
Редакция: Mandor, 2010 (#)
Издание:
Издателство „Народна култура“, сборник „Черно слънце“, 1990
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4625]
Последна редакция: 2010-05-24 09:30:26
1
Вероятно от древното uniforme. — Б.а.
2
Тази дума се е запазила само като поетична метафора, химическият състав на това вещество не ни е известно — Б.а.
3
Разбира се, става дума не за „Закон Божи“ на древните, а за закона на Всеобщата Държава. — Б.а.
4
Разбира се, от Ботаническия Музей. Лично аз не виждам в цветята нищо красиво — както и във всичко, принадлежащо на дивия свят, отдавна изгонен отвъд Зелената Стена. Красиво е само разумното и полезното: машини, ботуши, формули, храна и прочие. — Б.а.
5
Трябва да си призная, че точното решение на тази усмивка намерих след много дни, претъпкани догоре с най-странни и неочаквани събития. — Б.а.
6
Това е било отдавна, още в III век след Скрижалите. — Б.а.
