— Бам! — каза Аранго.
Маккейлъб усети, че гърдите му се свиват като юмрук, докато гледаше как куршумът пронизва черепа й. От двете страни на главата й пръсна ужасяваща мъгла от кръв.
— Изобщо не е разбрала какво й се е случило — тихо рече Уолтърс.
Глория политна напред към щанда, после отскочи назад и се блъсна в убиеца, който я прихвана през гърдите с дясната си ръка. Той отстъпи назад, хванал Глория пред себе си като щит, отново вдигна лявата си ръка и стреля срещу господин Канг. Улучи го някъде в тялото. Собственикът на магазина се блъсна в стената зад гърба му и полетя напред. Горната половина на тялото му се стовари върху щанда и разби стъклото. Той размахваше ръце и се опитваше да се хване за нещо, като човек, който се катери по скала. Накрая се свлече на пода зад щанда.
Убиецът остави тялото на Глория да се плъзне на земята и тя почти изчезна от екрана. В кадър останаха само краката и ръката й, сякаш протегнала се по пода. Мъжът с маската се приближи до щанда, бързо се надвеси над него и погледна към господин Канг. Собственикът бъркаше в лавицата отдолу и отчаяно вадеше купчини кафяви торбички. Убиецът просто продължаваше да го гледа, докато накрая Канг извади ръката си навън, стиснал черен револвер. Мъжът с маската безстрастно го застреля в лицето още преди собственикът да успее да вдигне оръжието си.
Убиецът вдигна една от гилзите, паднала до ръката на Канг. Изправи се, протегна ръка и взе банкнотите от отвореното чекмедже на касата. После вдигна поглед към камерата. Въпреки маската ясно се видя, че намигна и каза нещо, после бързо изчезна от кадър.
— Взима другите две гилзи — съобщи Уолтърс.
— Записът е без звук, така ли? — попита Маккейлъб.
— Точно така — отвърна Уолтърс. — Каквото и да е казал, казал го е на себе си.
— Само една камера ли е имало в магазина?
— Само една. Канг не е бил богат.
На излизане убиецът още един път мина пред обектива.
Маккейлъб, въпреки опита си, бе зашеметен от извършената жестокост. Само заради съдържанието на касата бяха отнети два човешки живота.
— Няма да видиш това по „Любимите домашни видеоклипове на Америка“ — подметка Аранго.
Маккейлъб се бе срещал с ченгета като него години наред. Държаха се така, като че ли никога нищо не ги трогваше. Можеха да се майтапят и на най-ужасното местопрестъпление. Това беше част от инстинкта им за оцеляване. Дръж се и говори така, сякаш това не означава нищо за теб. И няма да пострадаш.
— Може ли пак да го видя? — попита Маккейлъб. — Но да го пуснете на бавни обороти?
— Почакай малко — рече Уолтърс. — Записът още не е свършил.
— Какво?
— Тъкмо в този момент влиза Добрият Самуел — с испанско произношение каза той.
— Добрият Самуел ли?
— В магазина влиза мексиканец, открива ги и се опитва да им помогне. Успял да задържи жената жива, но не е бил в състояние да направи нищо за Канг. После излязъл до уличния телефон отпред и се… а, ето го.
Маккейлъб отново погледна към екрана. Сега часът бе 22:42:55 и пред обектива се появи тъмнокож мъж по джинси и тениска. Отначало се поколеба в дясната половина на екрана, очевидно загледан в Глория Торес, после се приближи до щанда и погледна зад него. Трупът на Канг лежеше на пода в локва кръв. На гърдите и лицето му се виждаха големи, грозни рани от куршум. Очите му бяха отворени и неподвижни. Очевидно беше мъртъв. Добрият самарянин се върна при Глория. Той коленичи на пода и се наведе над нея извън екрана. Но веднага се изправи и изчезна от кадър.
— Тръгна из магазина да търси бинтове — съобщи Аранго. — Всъщност бинтовал главата й с лепенка.
Добрият самарянин се върна и продължи да се занимава с Глория, макар че всичките му действия бяха извън екрана.
— Камерата изобщо не е успяла да го заснеме добре — каза Аранго. — Пък и той не е останал дълго. След като позвънил в полицията, се изпарил.
— Изобщо ли не се е появил после?
— Не. Пуснахме съобщение по телевизията. Нали разбираш, помолихме го да дойде, защото може да е видял нещо, което да помогне на разследването. Ама не. Изпари се като дим.
— Странно.
Мъжът на екрана се изправи, обърнат с гръб към камерата. Докато излизаше от кадър, той погледна наляво и за миг се видя профилът му. Имаше тъмни мустаци. После изчезна.
— В полицията ли телефонира сега? — попита Маккейлъб.
— Да — потвърди Уолтърс. — Казал е „линейка“ и са го свързали с Бърза помощ.
— Защо не е останал?
— Имаме си теория — отвърна Аранго.
— Нещо против да я споделиш с мен?
— Гласът на записа в полицията има акцент — обясни Уолтърс. — Латиноамерикански. Според нас този тип е незаконно пребиваващ. Не е останал, защото се е страхувал, че ако разговаряме с него, ще разберем това и ще го върнем обратно.
Маккейлъб кимна. Версията изглеждаше правдоподобна, особено в Лос Анджелис, където имаше стотици хиляди незаконно пребиваващи, които се криеха от властите.
— Пуснахме съобщение из мексиканските квартали и по канал „Трийсет и четири“ — продължи Уолтърс. — Обещахме, че няма да го депортираме, ако просто дойде при нас и ни каже какво е видял, но без никакъв резултат. Из тези квартали се случват много неща. Имат лош опит от местата, от които идват, и се страхуват от ченгетата повече, отколкото от престъпниците.
— Жалко — каза Маккейлъб. — Пристигнал е на местопрестъплението съвсем скоро и навярно е видял колата на убиеца, може дори да е запомнил номера.
— Може би — рече Уолтърс. — Но даже да го е запомнил, не си е направил труда да ни го съобщи, когато е телефонирал в полицията. Но пък е направил бегло описание на колата — „Черна кола като пикап“, ето как я описа. Но затворил преди момичето да успее да го попита за номера.
— Може ли пак да видим записа? — попита Маккейлъб.
— Естествено, защо не — каза Аранго.
Той пренави касетата и тримата мълчаливо отново я изгледаха. Този път Аранго включи записа на бавни обороти. Маккейлъб внимателно следеше убиеца всеки път, щом се появеше на екрана. Макар че маската очевидно скриваше изражението му, имаше моменти, в които очите му ясно се виждаха. Жестоки очи, които не показваха нищо, докато застрелваше двете си жертви. Цветът им не можеше да се определи заради черно-бялата лента.
— Господи — каза Маккейлъб, когато записът свърши.
Аранго извади касетата и изключи видеото. Обърна се и погледна към Маккейлъб.
— Е, кажи ни нещо — рече той. — Ти си специалистът. Помогни ни да разрешим случая.
Предизвикателството ясно се долавяше в гласа му. Отново се връщаха към въпроса за територията.
— Трябва да помисля, може би пак да гледам записа.
— Остави — рече Аранго.
— Ще ти кажа едно — продължи Маккейлъб, като гледаше само към него. — Това не му е било за първи път. Никакво колебание, никаква паника… спокойно боравене с оръжието и хладнокръвие. Този тип го е правил и преди. Не му е било за първи път. И навярно не му е за последен. Освен това е бил там и по-рано. Знаел е, че има камера — затова е носил маска. Искам да кажа, вярно е, че на много такива места има камери, но той погледна право към нея. Знаел е къде е. Или е от квартала, или е идвал да огледа мястото.
Аранго се подсмихна и Уолтърс бързо премести поглед От Маккейлъб към партньора си. Той понечи да каже нещо, но Аранго вдигна ръка. Маккейлъб знаеше, че онова, което току-що бе казал, е вярно, а също така че вече им е известно.
