че причината за автопроизшествието е у Тонио.
— Изпаднал е в паника от тази страхотна кола — обади се другият журналист — и вероятно е получил мозъчен кръвоизлив. От „Алфа-Ромео“ сега ще въздъхнат облекчено, щом се изясни, че вината не е в колата.
Всички се бяха отдалечили от високоговорителя, и изведнъж чуха как от него започнаха да долитат някакви странни звуци, които скоро утихнаха. Не след дълго откъм болничната стая се показа полицейският инспектор с мрачно и необичайно строго лице.
— Аа! Господин инспекторе! — извика някой. — Премина ли истерията на госпожица М.?
Инспекторът мълчаливо огледа всички.
— Как е? Дали ще можем утре да проведем директно интервю?
— Невъзможно е… — инспекторът леко изкриви устни. — Госпожица М. умря.
— Какво? — всички с недоумение се спогледаха. — Нали казаха, че вече няма опасност за живота й?…
— Въпреки това тя умря — тъжно отговори полицейският инспектор. — Но не от раните си. От сърдечна парализа.
Такъв беше първият случай, при който бе регистрирана появата на това нещо. Може и преди да бе имало смъртни случаи от сърдечна парализа с неизяснен характер. Но определено може да се посочи, че 13 март беше денят, когато за първи път това, а не нещо друго предизвика смърт. По времето, когато госпожица М. почина, инспекторът от „Алфа-Ромео“, желаейки да доведе нещата докрай, се опита да докаже, че Антонио Северини е умрял още преди сблъскването на колата. Резултатите от това разследване се съхраняват в документацията на фирмата.
И външният оглед, и аутопсията на тялото на Северини подсказваха, че последствията от катастрофата не са могли да причинят смъртта му поради леките, повърхностни рани, които бе получил. Ако предпазните устройства, създадени от специалистите, не бяха ефикасни при скорост по-малка дори от деветдесет километра в час, това сериозно би навредило на авторитета на фирмата.
Медицинското заключение, което бе публикувано с известно закъснение и което беше малко неясно, допълнително „подля вода“. Инспекторът от фирмата сметна за необходимо да се срещне с лекаря, направил заключението, и да поговори с него. Но тази идея му хрумна малко късно.
Очевидно провелият аутопсията възрастен професор бе имал някакви съмнения относно смъртта на Антонио. От асистента в болницата инспекторът разбра, че професорът е изпратил на лабораторни изследвания парченце от мозъка на Тонио. Ала без да обясни подробно на асистента си какво е породило съмненията му, професорът спешно отлетял за Швейцария.
Тъй като трябваше да замине на друга проверка в Англия, инспекторът от фирмата успя едва след няколко дена да изпрати телеграма в Рим, в която изразяваше желанието си да се срещне с професора, за да се осведоми по интересуващите го въпроси.
Отговорът от Рим беше лаконичен: „Преди три дена професор Д. почина.“
2
Първата седмица на април
През месец април в северното полукълбо идва пролетта, в южното — есента, а на Южния полюс започва подготовката за зимата.
— За кого залагаш? — машинният инженер Тацуно потупа Йошидзуми по гърба.
— Какво?…
— Как какво? Кого виждаш на първо място? Вече приближава краят на сезона.
— В лига „Пасифик“ — „Тоей“, а в „Централната лига“ — „Ханшин“.9
Тацуно се усмихна и вписа нещо в бележника си. Той отговаряше за забавната и спортната страница във вестник „Новини на база «Шова»“. Притежаваше квалификацията на радист и затова винаги бързаше да узнае по радиостанцията вестите от страната.
— Е, какво ли ще стане с „Ханшин“… — рече той, пристъпвайки. — Тази година май че пак „Кьоджин“10 ще излезе начело.
Йошидзуми не се интересуваше от професионален бейзбол и изобщо не разбираше как стоят нещата там. Мислеше единствено за предстоящата подготовка за зимуване и за това, как трябва да монтира различните уреди за изследване на литосферата. Нужно бе навсякъде да се поставят и сеизмографи. Те имат автономно батерийно захранване и през цялата зима ще записват и ще пращат сигнали, благодарение на които ще могат да се узнаят много неща. Само че се налага бързо да се реши къде трябва да бъдат инсталирани тези уреди и да се извърши операцията по тяхното разполагане.
— Нищо ново ли няма? — тихо попита Йошидзуми, когато Тацуно вече се разминаваше с него. Тацуно държеше в ръка току-що напечатани на кана11 листи. Докато приемаше информацията по радиото, Тацуно ги бе печатал с една ръка.
— Няма нищо важно и съществено — отговори Тацуно, показвайки листите. — На общите избори правителството пак е извоювало победа. Ширят се грип и детски паралич. Освен това… аа, да, тази година се забелязват признаци на епидемия от кучешка псевдочума или поне нещо подобно…
— Кучешка чума ли! — разсмя се Йошидзуми. — Това някаква кучешка болест ли е?
— Да! От края на март в западната част на страната са заболели всички кучета и котки. Аз също имам три прекрасни ловджийски кучета. Какво да се прави, тревожа се за тях.
„Кучета ли“ — замисли се Йошидзуми неочаквано за своето куче. То беше някаква кръстоска с акитаину12, изобщо не лаеше и не се отличаваше с особен ум или смелост. Но с Йошидзуми се разбираха прекрасно. Бе доста остаряло и се движеше едва-едва. С удоволствие се приличаше на слънце. Странно, когато си спомни черния нос и влажните очи на това глупаво куче, в съзнанието на младежа изплуваха кучешката колибка и оградата до нея, старият покрив на родния дом, надничащ сред сливовата горичка, израснала на склона на един хълм, дребната, спретната фигурка на побелялата му майка. Той беше оставил кучето, наречено със смешното име Гомбе, на грижите на майка си и на племенника си — ученик в началното училище. Ако някой непознат му заповяда нещо, то ще се престори, че нищо не разбира и че е съвсем глупаво, и дори ще започне да прави точно обратното. И това лошо куче, освен Йошидзуми, слушаше само майка му и племенника му…
— Значи се говори, че имало кучешка чума — рече той. — Действително ли е толкова страшно?
Тацуно изведнъж прихна.
— Ето, виж датата във вестника! Първи април! — смеейки се, той размаха страницата. — Кое тук е истина, кое не е, опитай се да разбереш!
Но и след като Тацуно отмина, в съзнанието на Йошидзуми продължиха да витаят кътчета от родния край, нагиздени в пролетна премяна. Навярно сега на онзи стъпаловиден хълм са разцъфнали всички дървета, а вишните от двете страни на пътя, който води до потока, вече са се разлистили. Но вишните на хълма все още са обсипани само с цвят. И водата на потока тече чиста и прозрачна, и планината, и къщата са обгърнати от лека пролетна мъгла. Бледосиньото небе, ярките багри на прасковените дръвчета, пеперудите… Изведнъж на Йодшидзуми му се стори, че чува как топлият пролетен дъжд ромоли и оросява младите зелени тревички, израснали на необятната земя, но, естествено, всичко бе илюзия. През малките прозорчета на дъгообразния проход можеше да се види как навън безшумно, бавно над Южния полюс започва да се сипе сняг.
Йошидзуми пристъпи към малкия двоен прозорец, добре уплътнен и от двете страни със силиконова материя, и надзърна. Сутринта небето бе толкова ясно и чисто, та на човек му се струваше, че чукне ли го, то ще прокънти, а сега цялото се бе забулило от сиви облаци и падаше ситен като прах сняг, който неусетно се трупаше. Засега нямаше вятър, но по-късно, както често се бе случвало, вероятно щеше да се разрази и буря.
Зимата на полюса и пролетта в родните места — онази японска пролет, която може да стопли всяко човешко сърце, ако измериш разликата между тях в градуси тя е сто градуса, а ако я измериш в разстояние — повече от десет хиляди километра. И тъй пролетта е почти на противоположната страна на земното кълбо, точно под краката ти.
