Един свят на летящи като снежинки вишневи цветчета; гъмжило от хора, дошли да се полюбуват на гледката; пролетно настроение, обзело големите градове; новия учебен срок и откриването на сезона на професионалния бейзбол — каква е в действителност връзката между онзи енергичен, обикновен свят и тукашния суров живот на почти безлюдния, безплоден континент, затрупан със скърцащ сняг и лед?
Освен малцината, които мислят и се безпокоят за шепата хора на полюса, колко ли процента от останалите сто милиона японци сега, в разгара на пролетта, се интересуват от тях? А колко ли хора четат статията, която се появява приблизително един път на две седмици във вестниците в раздела за научни изследвания и която разказва за живота на Южния полюс?
— Ех, хора — рече си Йошидзуми, удряйки леко по алуминиевите стени на прохода. Това, че дори през деня си мислеше за тези неща, се дължеше навярно на разстоянието…
Тъй като той си спомни и за кучето си, и за японската пролет, и накрая за жената, която така обичаше пролетта.
…Негова позната от детските години, неомъжена жена, която работеше като кореспондент и бе дошла непосредствено преди заминаването му, за да направи материал за вестника си. Истинска столичанка, с изискани маниери, с вкус, която обичаше безлюдните нощни ресторанти и шумните барове повече отколкото скитникът суровата природа тук.
„Даа, тя сега — разсеяно си помисли Йошидзуми — навярно си е облякла изискана пролетна рокля. Накичила се е с украшения и вероятно има среща с някой също така изискан столичанин в скъп ресторант. Йошидзуми? Аа, този, който замина за Южния полюс ли? Но дали и това ще може да си спомни за мене? Едва ли!“
И Йошидзуми, усмихвайки се горчиво на собствените си несвързани мисли, се отдалечи от прозорчето.
Да, така е. Хората са разделени един от друг много повече, отколкото биха могли да предположат. Действително международните средства за съобщения са обхванали всичко и тяхната мрежа се е разпростряла навред. Съобщителните спътници с лекота предават в Ню Йорк картини от живота в Европа. Само за двадесет и четири часа може да се прелети със самолет до столицата на която и да е държава. Огромни потоци от стоки текат от север на юг, от запад на изток и обратно. В крехката остъклена сграда на ООН представителите на повече от 90 страни ден и нощ обсъждат различни събития от четирите точки на света. Ако Франция направи стъпки за сближаване с Куба, в същия момент в Камбоджа неутралното правителство ще е свалено с военен преврат на десните сили. Дори и да идват от неофициални източници на Белия дом, слуховете, че митата в САЩ ще се вдигнат, водят до спадане на индекса на Доу13. Ако митата в действителност се вдигнат, вие оставате без работа, но дори и да не се стигне дотам, най-малкото губите премиалните.
Ако сте в Роппонги14 в Токио, имате възможност да научите за вчерашните спортни победи на Дожърс, а ако живеете в Кайро, можете да узнаете още същия ден за земетресението в Аляска.
Но макар човечеството на XX век да живее сред мрежата на съобщителните средства и да може да научи за всичко, което се е случило по света, в самата информация съществува определен ред и структура и съществува опасност всичко, което не съответствува на тях, да не попадне в съобщителната мрежа.
Ако някоя сутрин намерите в клетката вашата здрава довчера пойна птичка паднала по гръб и вече изстинала, дали ще можете да свържете смъртта на любимката си с произшествието отпреди десетина дни, подробно описано във всички вестници — гибелта на Антонио Северини, кумира на момичетата по целия свят.
Не, това може би е безсмислен въпрос. Да вземем тогава друг случай. Узнавате, че след като вчера сте пийнали заедно с един ваш познат и сте се разделили с него, по пътя към къщи той се е качил в автобуса и още там, на стъпалото, внезапно е паднал и умрял. Разбира се, като осъзнавате тленността на живота и си припомните дружбата с този човек, навярно ще си кажете, че и вие самият трябва да се погрижите за своето здраве.
Но едва ли ще свържете тази случка с една кратка статия, отпечатана на втора страница на сутрешния вестник, статия, в която се говори, че в Тайбей15 се е появила странна болест — масова сърдечна парализа. Едва ли някой би помислил да направи такава връзка.
При това смъртта няма чак толкова голямо значение за обществото, както си мислите. Да оставим настрана убийствата и покушенията. Дори когато става дума за някой международно известен лидер, определи ли се краят му като „естествен“ — или „поради болест“, хората само леко свеждат глава, а после вместо причините за смъртта обсъждат кой ще заеме освободеното място, как ще се изменят нещата сега, с една дума, вниманието се съсредоточава върху „живата страна“ на въпроса. Когато смъртта не е насилствена, дори и да става въпрос за човек, държал в ръцете си ключовете на световната политика, просто се казва „това ни чака“ или „жалко, беше още млад“. Нещо повече, във времето на бурното цивилизоване на света за смъртта се говори като за нещо най-обикновено. Опитайте, вземете някой вестник и погледнете долу, в раздела „Новини“. Колко са там обградените с черно некролози — и то само тези, които съобщават за смъртта на една или друга известна личност само за един ден. А след това хвърлете поглед и по-нагоре. Катастрофите, пожарите, престъпленията — може да преброите и жертвите. Обърнете на другата страница, вижте статиите за войната в Югоизточна Азия16, за превратите, от данните там може приблизително да пресметнете броя на загиналите. Във всеки случай това ще са данни само за жертвите в един ден. Прибавете и броя на онези, умрели от старост или от болест, умножете всичко в световен мащаб. Искам да си представите и условията в изостаналите райони на горещия пояс, където няма нито болници, нито лекари. А в развитите страни сърдечните болести, дължащи се на нездравословния начин на живот, и ракът, причинен от замърсяването на въздуха, станаха новите гибелни болести на цивилизацията. От цялото население на Япония, наброяващо около сто милиона души, всяка година умират близо осемстотин хиляди човека — жителите на един голям град — административен център. От няколко милиарда души, които живеят днес в целия свят, всяка година умират 50 милиона — населението на Англия.
Такъв е човекът. Когато от средата на месец март до април тази година в известния оризодобивен район — Ломбардската равнина в Северна Италия — започна масово измиране на полски мишки, това се обсъждаше само в страната. В Япония само в един вестник на селскостопанска тематика се появи съобщение в раздела „Вести от чужбина“. Там се казваше, че „река По е препълнена с плаващи по течението трупове на мишки“, но и тук имаше малко преувеличение.
Обаче малко по-късно в същата рубрика дори не бе споменато за забелязаното подобно масово измиране на полски мишки от Вроцлав до Познанската равнина. Щом хората в Северна Италия чуха за смъртта на мишките, веднага си спомниха за страшната чума. Както е известно, в прочутия „Декамерон“ Бокачо описва Флоренция, най-нещастния град през 1340 година, когато се развихрила страшната чумна епидемия, отнела живота и на близо 25 милиона Души в Европа — една четвърт от населението на континента по онова време.
Съответните здравни служби в Северна Италия успокоиха духовете, като публикуваха съобщение, че епидемията явно се разпространява само сред полските мишки и че не е опасна за хората.
Но в същата тази Италия никой не можа да свърже смъртта на полските мишки и факта, че в Алпите, при изворите на река По, върлува непознат досега мор сред селскостопанските животни — овце, кози и крави. Колко ли пастири простенаха: „Ех, свърши се вече с овчарството, трябва да се ходи в града!“
„Овцете ми, без да са били болни, без да са яли някаква отровна трева, изведнъж подгъват крака и издъхват! — би добавил друг. — Днес загубих повече от двадесет глави. Без съмнение това е работа на сатаната.“
Болестта по животните в Швейцария и Австрия, странното измиране на добитъка в Холандия, Германия и Франция привлече вниманието на ветеринарните служби в страните от Общия пазар едва към края на месец април. Обаче при първоначалните изследвания не бяха открити симптоми на вече известните болести като холера по говедата и птича чума. Във всеки случай до средата на април тези проблеми се разискваха само в страните от Общия пазар и при това главно от стопаните животновъди. Същата болест, разпространила се сред овцете на Австралия и млечните и месни породи говеда в Югозападната част на САЩ, поради неголемия брой на случаите още не се бе превърнала в сериозен проблем.
Ала в замяна още от средата на месец март в Южна Америка, Европа и Централна Азия възникнаха
