газови турбини, развиващи скорост 200 километра в час, и все още пораждаха съмнения от гледна точка на безопасността и маневреността. Съобщението за продажбата на баркас боланте де лукс се бе появило в началото на месец март, като в Европа бяха продадени само три коли на частни лица. Сред тях беше и Тонио. При това, за да направи реклама на колата, фирмата му я продаде на половин цена за неговото, тъй да се каже, „пробно пътуване“. Фирмата очакваше при това пътуване Тонио да вложи цялото си умение, което някога проявяваше на ралито Льо Манс.
„Първото произшествие с турбокола, управлявана от плейбой“ — под такова заглавие случаят беше описан в европейската преса. Фирмата „Алфа-Ромео“ губеше своите търговски позиции и затова настояваше да бъдат изяснени причините за автопроизшествието. Какви бяха те? Незадоволителното състояние на автомобила или някаква грешка на водача? Всички свидетели до един твърдяха, че Тонио се движел бавно, въпреки че карал по правия участък на магистралата. Скоростта била по-малка от деветдесет километра. Най-голямото доказателство беше стрелката на скоростомера, която сочеше осемдесет и пет. Километражът на колата показваше, че тя още не бе пробягала и хиляда и петсотин километра. Ако действително е било така, каква беше причината за катастрофата? Какво ли се бе случило с предпазното устройство — гордостта на фирмата, за което говореха, че наподобявало предпазното устройство на реактивните самолети, развиващи скорост 3 маха. Всички говореха само за фирмата „Алфа-Ромео“. Носеха се слухове, че тя може да фалира. Всички свидетели твърдяха в един глас, че Тонио здраво държал кормилото, независимо че до него седяла невиждана красавица. И служителят от бензиностанцията, където били спрели, за да заредят колата, твърдеше, че Тонио карал много внимателно. Лекуващият лекар на Тонио от Милано съобщи, че преди няколко години на поредното рали Льо Манс той претърпял катастрофа, като по чудо оживял и оттогава у него останал страхът от високите скорости. След този случай Тонио винаги карал много внимателно. И сега, когато получил предложение от фирмата „Алфа-Ромео“ да купи на половин цена баркас боланте, приел предложението с видима радост, но в душата си, изглежда, бил притеснен. Не оставаше нищо друго, освен истината за странната катастрофа да се чуе от устата на госпожица М., която се намираше в болницата в Рим.
След аутопсията на тялото на Тонио лекарите съобщиха, че причината за смъртта е била спирането на сърдечната дейност вследствие на мигновена парализа на нервите при удара, понесен при катастрофата, или с други думи — в резултат на шок. Но след като беше изяснено, че здравословното и психическо състояние на Тонио и по-специално сърцето му били в изключително добра форма, всичко стана още по- неясно и заплетено.
Лекарите експерти направиха заключение, че ударът от кормилото, който беше съсредоточен под лъжичката, не е причинил смъртта.
Измина цяла седмица, през която хората от фирмата „Алфа-Ромео“ бяха в напрегнато очакване. Най- сетне на осмия ден разрешиха среща с госпожица М. Раните й не бяха чак толкова страшни. Ударът в главата не бе причинил увреждания нито на мозъка, нито на черепа. А ударът в гръдната област не бе опасен за живота й, като се вземеха предвид успехите на съвременната медицина.
На осмия ден инспекторът от фирмата „Алфа-Ромео“, който се отбиваше всеки ден в болницата, получи разрешение за свиждане.
— Почакайте, ако обичате — каза главният лекар. — Все още нервният шок е силен. Ето защо моля срещата да се проведе само с един човек, и то в рамките на петнадесет минути.
— Не се шегувайте! — в един глас извикаха следователят и журналистите, които бяха обсадили болницата. — Нима е възможно само един?!
— Момент, почакайте — обади се полицейският инспектор, който разследваше случая. — Преди всичко аз трябва да узная фактите от госпожица М. Тя все още не е в състояние да отговаря на досадни въпроси. Най-напред трябва да разберем какво се е случило. Интервюто ще се проведе с микрофон, включен към радиотелефона. Госпожица М. ще отговаря на вашите въпроси от болничната стая. И като се прибави и магнетофонът…
Журналистите един през друг завикаха, че имало произвол от страна на властите, възникнаха усложнения, но все пак накрая се взе решение полицейският инспектор да отиде като представител, а инспекторът от „Алфа-Ромео“ и журналистите заобиколиха плътно високоговорителя.
— Как се чувствувате, госпожице М.? — разнесе се гласът на полицейския инспектор.
— Благодаря… — неочаквано бодро отговори момичето. — Много съм добре, само лицето… тази рана… дали ще се оправи?
— Ще ви направим още по-красива, въпреки че и сега сте хубава — дочу се гласът на лекаря.
— Добре ли сте? Ще можете ли да говорите? — попита полицейският инспектор. — Моля ви, разкажете ни за произшествието. Може и накратко. За нас ще е добре, ако разберем в известна степен обстоятелствата, при които е станала катастрофата, и по-специално да изясним липсата на вина на водача на камиона.
Изведнъж се чу хълцане:
— Ужасно… наистина е ужасно… Такова нещо… за първи път…
— Успокойте се, моля — каза главният лекар. — Вие сте добре и сега вече няма опасност за живота ви.
— Кажете ни, какво се е случило с Тонио?
— Ами… — продължи госпожица М. — Между мен и Тонио нямаше нищо. Всичко стана така изведнъж — тя говореше през сълзи. — За първи път се срещнахме с него тази зима в Лозана. След това в Торино преди около месец, пак случайно. После отидохме в Монако. И Тонио, и аз доста спечелихме. Той ме наричаше бог на щастието. До Генуа бяхме заедно. Тонио замина да си купува нова кола. А аз останах в Ливорно. Тонио ми телефонира и каза, че ще ме закара до Рим с новата си кола.
— Стига вече за Тонио — нетърпеливо каза полицейският инспектор. — Моля, разкажете нещо за произшествието.
— Да… Когато напуснахме Чивитавекия, Тонио се чувствуваше много добре. Предишната вечер си легна рано.
При тези думи журналистите се разсмяха. Щом чу, че Тонио се чувствувал добре, инспекторът от „Алфа-Ромео“ задъвка ръба на шапката си.
— Виж — един журналист лекичко побутна колегата си. — Обзалагам се, че преди тя да свърши разказа си, този тип ще изяде своето борсалино.
— При това беше страхотна кола. Момчето от бензиностанцията една минута я гледа със зяпнала уста. И въпреки това Тонио караше изключително внимателно. В града — бавно, а когато излязохме на шосето, затегна предпазните колани и изобщо не увеличи скоростта. Чувала съм, че такава кола може да вдигне над двеста километра. Беше студено и аз му казвах да дава газ, но той продължаваше да кара с петдесет- шестдесет километра и всички ни изпреварваха. Щом е участвувал в ралито Льо Манс, би трябвало да бъде по-смел. Когато излязохме на правия участък на магистралата, му казах да увеличи скоростта. А пък той като че ли се страхуваше и съвсем не ме поглеждаше. Тананикаше си нещо тихичко и нито веднъж не се обърна към мен, нито ме докосна. Аз се разсърдих и се отдръпнах от него.
— Болезнен страх от високи скорости? — промърмори един от журналистите. — Тонио изглеждаше великолепно, пък излиза, че е бил и импотент…
— В такъв случай — каза някой — той не се е страхувал само когато е карал със скорост под сто километра.
— Тихо — обади се друг глас.
— Когато излязохме на магистралата, Тонио натисна педала за газта и ми се стори, че сякаш се наведе над кормилото… И точно в този момент, когато исках да му кажа, че колата е страхотна, превишихме осемдесет километра. И тогава… — Тя замълча. Дочу се въздишка. — Точно срещу нас идваше камионът… В този момент Тонио леко извика и изведнъж отпусна глава. Свлече се върху кормилото… Аз понечих да скоча, но там имаше рязък завой… Не знам дали ще мога да възстановя всичко в паметта си… Пред очите ми… камионът… аз закрещях: „Тонио! Тонио! Какво става?! Спри!“
Разнесе се сърцераздирателен писък.
— Госпожице М. — дочу се гласът на лекаря. — Пригответе се за инжекция…
— Госпожице М.! — каза полицейският инспектор. — Успокойте се! Моля ви, госпожице М.!
— Дали с това приключваме за днес?… — Журналистите се спогледаха. — Във всеки случай стана ясно,
