— Лягай на кревата, нека ти покажа какво имам предвид. Имаш ли нещо против, Джек? Мога ли да заема мястото ти?
— Дали имам нещо против? Само ми дай един скоч и цигара и ще снимам тази сцена цял ден!
Смехът се усили и Сънди неохотно свали халата. Мъчеше се да не обръща внимание, стараеше се да не забелязва ухилените лица, които я зяпаха.
Тя легна в кревата, частично покрита под чаршафите.
— Сега нека да го направим в забавен каданс — каза Еб. — Покажи ми как я отхвърляш от себе си.
Силните ръце на Джек бавно я вдигнаха и я завъртяха настрани. Дебелите ръце на Еб я прихванаха и сега двамата мъже я държаха.
— Опитай се да я задържиш така завъртяна към теб — каза Еб — точно това е, чудесно. А сега на пода, скъпа, когато ти опитваш да го удариш, просто трябва да си с гръб към камерата. Ето така.
Той още веднъж прихвана тялото й и този път тя беше сигурна, че дебелите му ръце не се плъзнаха случайно по гърдите й.
— Сега ще спрем за обед — той се обърна към Джек Милан, който слезе от кревата обут в оранжеви къси жокейски гащи и къси чорапи в тон. — Всички да са тук точно в два часа. Хайде, Джек, ела да те черпя едно уиски.
Сънди бавно тръгна към съблекалнята си. Едва се удържаше да не заплаче. Беше толкова унизително да се отнасят така с нея. Мислеше си, че ще е добре да участва във филм на Джоек Милан, но се оказа, че е само едно от многото момичета в шпионски филм. Беше толкова нетърпелива да напусне Рим, че почти не погледна сценария. А искаше да види и Холивуд; Холивуд беше по-близо до Рио, където тя беше родена.
Сънди имаше щастливо детство. Баща й беше южноамериканец, а майка й французойка. Двете националности бяха много съвместими.
Когато стана на шестнадесет години реше да стане актриса и убеди родителите си да я изпратят в една театрална академия в Лондон. Тя беше най-добрата. В Лондон живееше при по-възрастната сестра на майка си, леля Жасмин. Разбира се, можеше да се връща в Рио всяка ваканция.
Родителите й загинаха в автомобилна катастрофа два дни след като тя беше тръгнала.
Сънди беше съкрушена. Тя обвиняваше себе си, като мислеше, че ако беше там, това можеше и да не се случи.
Баща й почти не беше оставил пари. Щедър човек, той живееше на широко, харчеше много и раздаваше заеми на всички.
След погребението Сънди реши да остане в Лондон и да продължи учението си. Имаше няколко хиляди лири, които майка й беше оставила.
Животът беше твърде различен за да може да се приспособи към него. Малък апартамент в Кенсингтън, студеното време и леля Жасмин, която мислеше, че е грях да проявиш каквато и да е привързаност.
Сънди считаше, че това е странно и обезпокоително. Тя имаше нужда от любов и привързаност и като че ли нямаше към кого да се обърне.
Тя се потопи в работата си в академията.
Един ден, след като беше прекарала там година и половина, тя срещна Раф Суза.
Раф беше динамичен млад мъж, в момента най-търсения моден фотограф. Той добре оценяваше това. Той се появи в академията с три слаби манекенки, фризьор, цял комплект оборудване и три огромни кучета. Имаше разрешение да използва интериора на академията за снимки за Вог.
По това време Сънди ходеше с гладко сресана и вързана отзад коса. Поради студа беше облечена поне с три пуловера и торбести панталони. Не употребяваше грим.
Раф моментално я забеляза, накара я да пусне косата си, да клекне при кучетата и да гледа нагоре към трите манекенки.
Тайно тя беше очарована, но пред другите студенти се правеше, че й е страшно досадно.
Когато Раф си тръгна, й подаде визитната си картичка и каза:
— Ако искате да видите снимките, наминете утре към шест.
Ателието на Раф беше на другия край на Фулъм Роуд и й трябваха векове за да го намери. Той почти не я погледна, когато тя пристигна, просто й подаде снимките.
Тя ги изучаваше внимателно. Колко бледо беше лицето й до манекените. Колко тромава изглеждаше под купищата си пуловери.
— На колко години сте? — небрежно попита Раф.
— Почти на седемнадесет. Защо?
— Просто се чудех. Имам една идея, за която може да се окажете подходяща. Искате ли да направим няколко пробни снимки?
— Да, бих желала.
— Ако те излязат добри, това ще значи една седмица в чужбина, плюс всички разходи и сто лири.
Раф не беше глупак. За тази работа той получаваше хиляда лири, а ако вземеше някой добър професионален модел трябваше да се бръкне за доста повече от сто лири. Все пак, той виждаше голям потенциал в това момиче. Фантастичната кожа щеше да изглежда чудесно на цветна снимка, а с подходящ грим и прическа тя можеше да стане хит. Беше му писнало от конвенционални лица. Те всички изглеждаха по един и същи начин. Това момиче можеше да се окаже страшно разнообразие.
В кратката си кариера Раф беше минал през кревата с много от най-големите манекенки, редакторки на списания и изобщо с всяка жена, която можеше с нещо да му помогне. Той беше набит, неугледен, с усмивка на малко дете, която разпалваше жените.
Сега той я пробваше:
— Как мислите? Можете ли да го направите без да причинявате семейни проблеми?
Тя си мислеше колко е мил.
— Да, сигурна съм, че мога. Семестърът свършва утре и аз нямам никакви окончателни планове.
— Страхотно! Да започваме. По-добре ще е да си свалиш дрехите. Ще ти дам да облечеш една риза. А, и пусни косата. Изглежда ужасно така причесана назад.
Тя се замисли. Какви снимки искаше да прави той? Тя се поколеба когато той й хвърли ризата.
Той забеляза колебанието й.
— Това ще бъдат модни снимки, скъпа, плажни истории и харемни далавери. Трябва да видя що за тяло криеш под всичко това. Ако искаш, качи се горе и се преоблечи.
Той се захвана с една камера.
Тя взе ризата, качи се горе и я облече върху сутиена и бикините си. Изглеждаше съвсем благоприлично. След това пусна косата си и тихо слезе долу.
Господи! Раф си помисли, че този път е открил разковничето. Момичето беше прекрасно. Тя имаше най-невероятно дългите крака и той си представи страхотните снимки, които можеше да направи с нея. Гърдите й изпъкваха през ризата; тя имаше много специална походка. Много, много секси.
Един час той прави снимки. Тя позираше съвсем естествено. Той искаше час по-скоро да я измъкне от тази риза. Той я харесваше и мислеше, че тя ще се справи със задачата блестящо.
Всички необходими приготовления бяха направени и те заминаха за Мароко.
Раф, който употребяваше жените само за собствено удобство откри, че е напълно пленен от Сънди.
Поради стечението на нещата с леля й, Сънди прекарваше все повече и повече време с него. На седемнадесетия й рожден ден той я люби и скоро след това тя се премести в ателието му.
Леля Жасмин прие преместването, както и всичко друго в живота, със стиснати устни и мълчаливо.
— Ще се обаждам — обеща Сънди.
Леля Жасмин изрази неодобрението си само със свиване на рамене.
Раф беше първият човек с когото Сънди се сближаваше след смъртта на родителите си. Те живяха заедно няколко месеца, Сънди свърши последния си семестър в академията, Раф се занимаваше с работата си. След това се появиха снимките на Сънди в Мароко и списанието беше заляно от запитвания коя е тя. Имаше предложения да прави реклами на козметика за коса, реклама за зъбна паста, една филмова компания искаше да направи пробни снимки с нея.
Раф потъна в мрачно настроение. Сънди беше развълнувана.
Списанието искаше Раф веднага да уреди нов сеанс с нея. Той я убеди да откаже рекламите, въпреки,
