че парите бяха чудесни. Но тя настоя да направи пробните снимки.
Раф я заведе в Рим и докато правеха снимките тя се влюби в града. Напомняше й за Рио.
Когато се върнаха, тя изигра ролята във филма, за който се беше пробвала.
Раф изпадна в мрачно настроение, беше изключително ревнив, че трябва да я дели с други. За първи път, откакто беше дошла да живее с него, той тръгна с дружи жени, напиваше се преди тя да се върне в къщи, започна да я обижда и да й се подиграва пред техни приятели.
Тя не можеше да разбере защо Раф се държеше така грубо с нея. Какво беше сторила?
Но той не можеше да обясни какво мисли за успеха й, че се ужасява от мисълта да я загуби.
Тя изигра няколко други малки роли, след това се появи първият й филм и тя получи предложение да снима филм в Рим.
— Приеми — каза горчиво Раф — и без това всичко между нас свърши.
И за да реши нещата завинаги, й каза, че е намерил друга.
Сънди имаше успех в Рим, появи се в цяла поредица филми, които обикновено показваха нейните физически прелести. Всички намерения да стане „сериозна актриса“ бяха изтикани на заден план. Харесваха й вълнението и вниманието, които като че ли причиняваше появата й навсякъде. Италианците я преследваха с всички сили, но мислено тя беше с Раф. Той беше първият й мъж и тя го обичаше. Тя си беше мислила, че и той я обича.
След това на сцената се появи Паоло. Граф Паоло Дженера Рицо. Той щеше да донесе само неприятности.
— Мис Симънс — на вратата на гримьорната й се почука — мис Симънс, чакат ви на площадката, моля ви.
Тя се погледна в огледалото автоматично и разсеяно си помисли, че не е хапнала нищо за обед. Е, добре, хайде обратно към чаровния Еб Стейн и възхитителния Джек Милан, който не й беше казал една дума. Ама че начин да започнеш първия ден от работата си в Холивуд.
На снимачната площадка цареше оживление. Беше се пуснала мълвата за голата сцена, малки групи мъже, които не беше забелязала преди това, се бяха струпали около страничните линии. Тя забеляза също така няколко души с фотоапарати, които преди това ги нямаше. Нито Джек Милан, нито Еб Стейн бяха тук.
Един гримьор, с когото тя се беше карала тази сутрин, се доближи до нея. Беше глупав спор според Сънди. Тя настоя сама да гримира очите си, както винаги беше правила, но мъжът отказа. Това я ядоса, тъй като тя познаваше лицето си много по-добре от някой, просто я беше видял преди пет минути. Тя беше категорична и мъжът изскочи бесен от стаята, като мърмореше нещо за „мръсните чуждестранни звездички“.
Сега той се доближи до нея с палитра грим и гъба и каза:
— Свали си халата. Трябва да проверя грима на тялото ти.
Тя се втренчи в мъжа, който беше събрал стари дружки да гледат майтапа.
— Къде е жената, която го прави сутринта? — попита тя.
— На друга площадка. Не бъди срамежлива, всички вече видяха големите ти цици!
Тя усети как лицето й пламва и тръгна да излиза от площадката, като почти се сблъска с Джек Милан и Еб.
— Къде си се спуснала, скъпа? — попита Еб, като хвана ръката й с месестите си пръсти. — Нека да направим тази сцена, хайде.
Той я издърпа обратно на площадката.
Изведнъж я обзе чувството, че няма да може да свали халата си пред цялата тази тълпа. Тя каза на Еб:
— В Италия, когато снимаме такива сцени, площадката се изчиства докато останат само необходимите техници. Бих искала това да се направи и тук, моля.
— О, така ли? — Еб се задави и плю. — Това не е Италия, сладурче и всички тези хора е необходимо да са наоколо.
Сънди, която много рядко губеше самообладание, сега беше побесняла.
— В такъв случай можете да снимате сцената без мен. Аз не съм животно, което да зяпат. Аз съм артистка.
— Ха! — изгрухтя Еб. — Артистка, ха? Такава, дето даже не може да скрие циците си от камерата. Не ми се прави на много важна, миличка, имаш договор, нали загряваш?
— Да, много добре загрявам. Въпреки това няма да работя при тези условия. Много съжалявам.
И като каза това тя излезе от площадката.
За първи път някой напускаше филм на Джек Милан.
3.
Чарли Брик и момичето седяха един до друг в приглушено осветения ресторант, от който се откриваше гледка към Парк Лейн. Няколко келнера се въртяха наблизо, готови да се спуснат при най-малкия жест от страна на мъжа.
Те отпиваха кафе, момичето с нетърпеливи очи пронизваше всичко наоколо. Тя беше хубава и млада. Чарли беше значително по-възрастен, наближаваше четиридесетте. Имаше дълго тъжно лице и носеше очила с тежки рогови рамки.
— Бих желала майка ми да може да ме види сега! — изведнъж каза момичето.
— Какво, мила? — Чарли се наведе по-близо към нея, като пипнешком потърси ръката й под покривката на масата.
— Майка ми — весело продължи момичето — просто няма да повярва, че аз си седя тук, на такова място, с вас.
— Защо да не повярва? — той здраво стисна ръката й.
— Е, сещаш се — изкикоти се тя — те едва можаха да повярват, когато спечелих онзи конкурс за красота и дойдох в Лондон; наясно са за това откъде произлизам. Така че можете ли да си представите какво ще си помислят, ако разберат, че съм седяла в един шикозен стар ресторант с една истинска жива филмова звезда!
— Ти си такава малка сладурана.
Тя изглеждаше доволна.
— Така ли мислите? — тя покри ръката му със своята. — Майка ами винаги разправяше, че трябва да съм в киното.
Тя го погледна с надежда.
— Какво мислите?
Той пусна ръката й и повика един от стоящите наблизо келнери.
— Мисля, че е време да тръгваме. Утре много рано сутринта имам разговор.
— О — тя изглеждаше разочарована — мислех, че ще ми покажете снимки от новия си филм в хотела.
— Някой друг път.
Отношението му се беше променило; той беше далечен и забързан.
Оберкелнерът дойде бързо.
— Всичко наред ли е, мистър Брик?
Чарли стана.
— Благодаря ти, Луиджи, всичко беше наред.
— Миналата седмица гледах последния ви филм, мистър Брик, сър. Беше забавен, наистина много забавен. Беше удоволствие да сте при нас тук тази вечер.
— Благодаря, Луиджи.
Те излязоха навън в студената лондонска нощ; пръскаше дъжд. Портиерът застана мирно.
— Добър вечер, мистър Брик, сър, колата ви идва.
Появи се голямо черно бентли. Те се качиха в него.
