Целувка в мъгливата утрин

* * *

Прибра се към девет сутринта с натежала глава. Елена зареждаше миялната машина. Когато мъжът й приседна мълчаливо до масата, тя остави чинията и му направи кафе. Ясно, помиряват се. Малко чудо: в историята на семейните войни, за пръв път тя вземаше инициативата за примирие. След като му поднесе кафето, застана зад него и го целуна по врата. Отиде до уредбата в ъгъла. В здрача на мъгливата утрин, от ъглите на стаята тихо изстена познат женски глас, който запя за прастарото, повтарящо се чудо. Елена застана пред него и го покани с жест. Анри усети познатата тръпка, която тялото й предизвикваше в него. Стана, прегърна я. И чу думи — тихи, но достатъчно разбираеми:

— Благодаря за пръстена, мили…

Целувка, даже в мъглива утрин, ни помирява с живота.

Такъв, какъвто е…

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: При горе-долу сходни обстоятелства, пред дома ми можеше да спре мерцедес. Разликата бе, че спечелих награда за остроумие от радио, а не от телевизионно предаване. Но… На другата сутрин се прибрах в самотно жилище. И не танцувах с жена си.

И още. Малко ми е тъжно да си го призная, но вероятно съм искал да изживея тръпка от целувка в мъглива утрин…

И то точно със собствената си жена?! Странно…

,

Информация за текста

© Владимир Колев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11899]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00