Online

Радостина се натъжи. Очакваше повечко време да са в тази странна близост пред екрана. Изпита любопитство — що за човек е, как изглежда, как се усмихва, как звучи гласът му. Кратко й се стори.

* * *

Daisy (23:01 PM):

Пламъче?

Demon (23:02 PM):

Тук съм! Радост!

Daisy (23:02 PM):

Не ме наричай така, не съм ничия радост!

Demon (23:03 PM):

Улавям тъга. Станало ли е нещо?

Daisy (23:04 PM):

Не не стана! И никога не е могло да стане!

Demon (23:05 PM):

Ще ми разкажеш ли?

Daisy (23:06 PM):

Бях на бирена фиеста на хиподрума, ако знаех, че той ще е там, не бих отишла.

Demon (23:07 PM):

Той?

Daisy (23:08 PM):

Той пише музика и пее най-вече с втората си жена, заради която остави първата и децата си.

Demon (23:09 PM):

А ти къде си в тази история?

Daisy (23:10 PM):

Никъде, но бях готова да продам душата си за него.

Demon (23:11 PM):

Не говори така! От сделка с дявола никой не е спечелил! Той знае ли?

Daisy (23:12 PM):

Подсказах му го в едно радиопредаване, на което беше гост-водещ, а закачката за вечерта беше да се обясним в любов на водещия.

Demon (23:13 PM):

Това не се брои! Как се виждаш като евентуална трета? Колко от чара и от музиката на сърцето му ще е останала за теб?

Daisy (23:14 PM):

Да, знам: „Не хвърляйте бисерите на…“

Demon (23:15 PM):

О, ти четеш Вечната книга! Затова няма да те успокоявам — там са отговорите на всички въпроси.

Daisy (23:16 PM):

Само това ли ще ми кажеш?

Demon (23:17 PM):

Не бих бил добра компания, когато имаш нужда да си сама… Оставям те да се разбереш със себе си…

Daisy (23:18 PM):

Спокойна нощ, Пламъче! Ще си мисля тази…

Demon (23:19 PM):

До утре вечер, Дейзи!

* * *

Около едно денонощие по-късно.

* * *

Daisy (22:54 PM):

Разбрах какво искам!

Demon (22:55 PM):

Слушам те.

Daisy (22:55 PM):

Искам да си ми приятел!

Demon (22:56 PM):

Стига да не очакваш нещо повече от приятелство.

Daisy (22:57 PM):

Има ли повече от приятелство?

Demon (22:58 PM):

Ами знам ли? Откакто живея сам…

Daisy (22:59 PM):

Живееш сам? Нямаш ли близки, съпруга…

Demon (23:00 PM):

Защо ме питаш за това?

Daisy (23:01 PM):

Десетина години си по-възрастен, сигурно си изживял поне едно разочарование повече от мен.

Demon (23:02 PM):

Имаш право за последното.

Daisy (23:03 PM):

Не ми отговори!

Demon (23:04 PM):

За кое?

Daisy (23:05 PM):

Защо живееш сам. На твоите години обикновено…

Demon (23:06 PM):

На моите години нормалните хора имат семейство! Това ли искаше да кажеш? Имат деца? Жена ми ме напусна преди две години с дъщеря ни, толкова издържа, оказах се непотребен. Това достатъчно ли е?

Daisy (23:07 PM):

Да… извинявай, не знаех че…

Demon (23:08 PM):

Хайде стига за днес. Късно е. Отивам да спя.

Daisy (23:08 PM):

Добре, извини ме.

* * *

Последното изречение увисна. Кю-то съобщаваше, че Demon e offline. През следващите дни Радостина напразно отваряше ICQ-то:

Пламъче?

Демоне?

Той не отговаряше. Опита се да се извинява за какво и тя не знаеше, но виждаше само Demon (Offline) — Message Session.