— Да, Ричард, защо?
Затворих очи и си представих блещукащите светлинки на долината, представих си реката. Усещах ласката на Гретхен.
— Кажи, Ричард, защо дойде?
— Не зная, Гретхен, и аз не зная.
— Ако ме обичаше, както аз те обичам, щеше да знаеш. — Пръстите й потрепериха в ръката ми. Отдавна знаех, че ме обича.
— Може би не трябваше да идвам. Сгреших, Гретхен. Не трябваше.
— Но ти си тук само тази нощ, утре рано заминаваш. Защо съжаляваш?
— Не съжалявам, че съм дошъл, Гретхен. Но не трябваше изобщо да идвам. Не съзнавах какво върша. Нямам право да съм тука. Само хора, които се обичат…
— Но ти ме обичаш, мъничко поне, нали, Ричард? Може би не колкото мене, но кажи, че поне малко ме обичаш — ще ми бъде по-леко, когато си отидеш.
— Не зная — потръпнах аз.
— Ричард, моля те…
Стиснах ръката й — внезапно почувствувах, че ме обзема нещо силно. Като че ли думите, изречени от баща й, полека-лека ми ставаха ясни. Досега не подозирах, че може да има такава любов, а той бе говорил именно за такава любов. Все си мислех, че мъжете не могат да обичат тъй, както жената може да обича; сега знаех, че разлика няма.
Седяхме дълго, мълчахме, стиснали ръце. Отдавна минаваше полунощ — светлините в долината угасваха една по една, но какво значеше времето!
Гретхен се притиска към мен и отново опря глава на рамото ми. Погледът й галеше лицето ми и в този миг я чувствах толкова моя, колкото една жена може да принадлежи на мъж. Вече разбирах, че никога не ще злоупотребя с обичта й, че не мога да си ида, без да я обичам с обич, за каквато говореше баща й. Когато пристигнах, не знаех това. Пропътувах огромното разстояние само за да я усетя за няколко часа в ръцете си и после да я забравя, може би завинаги.
Трябваше да се прибираме. Прегърнах Гретхен. При докосването ми тя потрепери, но се притисна тъй плътно към гърдите ми, че усетих биенето на сърцето й удар след удар да прониква в мен.
— Ричард, целуни ме, преди да си идеш.
После, с лампата в ръка, тя ме поведе нагоре. На вратата й помогнах да запали своята лампа.
— Лека нощ, Гретхен.
— Лека нощ, Ричард.
Смъкнах фитила да не пуши. Гретхен се отправи към своята стая.
— Не бой се, ще те събудя навреме, да не изпуснеш влака.
— Добре, Гретхен. Не ме оставяй да се успя.
— Имаш много време, Ричард.
Вратата се затвори зад гърба ми, аз се прибрах в стаята си. Съблякох се бавно, духнах лампата, легнах, но не можах да заспя — пушех цигара след цигара, напрягах се. Къщата утихна. По едно време ми се стори, че отсреща, в стаята на Гретхен, чувам стъпки. Реших, че съм се излъгал.
Не помня колко време седях на леглото си буден, цял нащрек, когато изведнъж скочих. Отворих вратата и доближих стаята на Гретхен. Бях сигурен, че не се е заключила и безшумно натиснах бравата. Тънка ивица светлина се промъкна през процепа и в този миг я видях такава, каквато винаги си я представях. Беше будна, но не ме усети. Защо не спеше? Коленичила пред леглото си, скрила в длани лицето си, Гретхен плачеше. Привързана със синя панделка, косата й се спускаше по раменете, а бялата копринена нощница оголваше врата й. Колко беше хубава!
Когато преди миг отворих вратата й, все още не знаех какво ще извърша. Но сега знаех — видях я да коленичи като за молитва, чух нейните слова и ридания. Тя не подозираше, че я гледат. Сега знаех — обичах я.
Дочаках утрото. Седнах до прозореца и дълго се взирах в зелената топла река. Очите ми посвикнаха с мрачината и ми се стори, че водата все повече се приближава към мен — протегнех ли ръка, щях да я докосна.
Призори от съседната стая отново долетя шум: Гретхен слезе по стълбата да ми приготви закуска. После пред вратата ми спряха леки стъпки.
Слънцето се показа на върха. Вече бях облечен. Стъпалата отново заскърцаха. — Гретхен идваше да ме събуди. На вратата тихо се похлопа. Скочих и отворих Тъй се изненада, че съм станал, че за миг забрави какво иска да ми каже.
Грабнах ръцете й.
— Не бързай, Гретхен! Оставам. Не зная, но снощи… зная само, че не мога без тебе.
— Но, Ричард, ти каза снощи…
— Казах, че рано тази сутрин ще замина, но не знаех какво говоря, Гретхен. Сега вече няма да тръгна, ако и ти не дойдеш с мен. Всичко ще ти обясня, Гретхен, но после. А сега ми покажи от къде да сляза до реката. Още сега трябва да ида и да потопя пръсти във водата.
Информация за текста
© Ърскин Колдуел
© 1980 Кръстан Дянков, превод от английски
Erskine Caldwell
Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008
Редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Ърскин Колдуел. Муха в ковчега
Американска, първо издание
Литературна група IV
Преводач, съставител: Кръстан Дянков, 1980
Редактор София Яневска
Оформление Веселин Павлов
Художник-редактор Веселин Христов
Технически редактор Васко Вергилов
Коректор Виолета Славчева
Дадена за набор на 25. V. 1980 г. Излязла от печат на 25. IX. 1980 г. Формат 60/90/16 Издателски № 1629 Издателски коли 15,75 Печатни коли 15,75 УИК 15,74 Цена 1,81 лева
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980
ДП „Димитър Найденов“, В. Търново
07 — 9536622411
5637—72—80
Ч—820
Разказите и повестта, съставляващи настоящия сборник, са взети от следните оригинални издания:
The Bastard & the Poor Fool
Kneel to the Rising Sun
American Earth
Southways
We Are the Living
