бързешката пое обратния път, бе станало вече съвсем тъмно и мотелите запалваха блестящите си електрически фирми и реклами.
Проповедникът Клъф беше млад човек, нямаше още трийсет, с оредяла черна коса и бледа кожа. Нисък на ръст, едва надхвърлящ метър и петдесет, той имаше слабо, мършаво тяло. По природа беше нервен и вглъбен и лесно пламваше от собствените си проповеди. Понякога викаше и крещеше с такъв плам, че пресипваше, и още нестигнал заключителната част на проповедта, едва смогваше да шепне. Дойдеше ли такъв момент, когато никой вече не го чува, почваше да скача от възбуждение, от време на време се тръшваше на пода и се търкаляше до пълно изтощение. До благословията в края обикновено потъваше в пот, а синият му костюм всякога бе смачкан и прашен.
Бе роден в горите по южния край на областта Индианола, при един от казаните за дестилация на терпентин, където баща му работеше като пожарникар, а майка му — като готвачка. Никога не бе отивал на повече от четиридесет мили от родното си място. Изкара две години в основното училище, после се залови на работа в една дъскорезна и пропусна всякаква възможност да се подготви за църковното поприще. Но на двайсет и три годишна възраст, по време на събрание за религиозна просвета, той бе въвлечен във вярата, стана пламенен и убедителен агитатор за църковни помощи и оттогава с успех се отдаде на проповедничество. Особено добре се проявяваше, когато трябва да се съберат средства за построяване на нова църква.
Помежду си членовете на Църквата на Суровия кръст си казваха, че ще е по-добре техният свещеник да има жена и деца, па макар и само тъй, за пред хората, но той и до ден днешен с нищо не показа, че се интересува от семейния живот. Един от енориашите веднъж го заприказва, обясни му, че нежененият свещеник всякога е подложен на опасността да го замесят в някой скандал, но той така се смути и разпали, че по този въпрос вече никога никой не обели зъб.
Проповедникът Клъф бе стигал само на крачка от брака и това стана след репетиция на църковния хор, когато късно през нощта отиде да изпрати една от по-младите хористки. Застояха се в колата му пред къщата й толкоз дълго, че накрая баща й излезе и ги пипна да се любят върху задната седалка. Бащата бе тъй изненадан от това, което вършеха, че се усъмни да не е надникнал в чужда кола, и бързо се отдалечи. Но като спря да поразмисли, той реши, че е видял именно жълтокафявия автомобил на проповедника Клъф, макар да не можа да познае проповедника без синия му костюм. И се върна да погледне пак. Те още се любеха; този път бащата извика и насочи фенерчето си към тях. Най-сетне проповедникът Клъф се надигна.
Приказките, кавгите, извиненията и заплахите продължиха повече от час, след като проповедникът навлече синия си костюм и се измъкна от колата. Но тъй като момичето бе твърде младо за женитба и на нейната възраст никой не би й дал позволително за встъпване в брак, проповедникът Клъф обеща не само никога вече да не я събаря на седалката, но и да не я изпраща след спявка. За по-сигурно баща й я отписа от църковния хор, тъй че тя изобщо вече не отиде на спявка.
Като стигна мотела „Приятни часове“, проповедникът Клъф насочи без колебание жълтокафявата си двуврата спортна кола към ярко осветената алея. Пред мотела имаше вече няколко автомобила. Той забеляза Стенли Причърд, който отвори една от стаите за току-що пристигналите мъж и жена. Проповедникът Клъф спря пред канцеларията, угаси мотора и нетърпеливо зачака Стенли.
Собственик и управител на мотела, Стенли Причърд беше верен член на Суровия кръст. Освен дето предварително бе решил да посети именно „Приятни часове“, проповедникът Клъф вярваше, че все пак за него ще е по-уместно да прекара нощта на място, където го познават. Той никога не бе се сещал за вероятността да му се струпат затруднения и неприятности, идваше за пръв път в мотел и се чувствуваше сигурен и защитен в заведението на човек, който е член на неговата енория.
Докато чакаше в колата, въображението му се впусна в трескави мисли за предстоящите му деяния. Искаше Стенли по-скоро да се върне в канцеларията, защото, пристигнал най-после в мотела с настъпилия мрак, повече от всичко мечтаеше да му дадат стая за нощуване.
Накрая — стори му се, че измина неоправдано дълго време — Стенли Причърд се върна в канцеларията. След малко забеляза, че Стенли го гледа през прозореца, измъкна се светкавично от колата и влезе при него.
Намъкна се в малката канцелария и затвори вратата зад гърба си. Стенли изненадано го измери с поглед.
— Аз съм, Стенли — ухили се свенливо проповедникът Клъф и с нервно движение прокара ръка през оредялата си коса. — Проповедникът Клъф.
— Да пукна! — възкликна Стенли, излезе напред и подаде ръка, — Но това е наистина голяма изненада, отче Клъф! Видях ти колата отвън на алеята, но си помислих, че някой турист иска да провери колко ще му излезе едно пренощуване. Хич и не си помислих, че може да бъдеш ти.
Заравяйки ръце в джобовете си, проповедникът Клъф се усмихна с неспокойно изкривени устни.
— Абе, то и аз, кажи-речи, съм такъв. Недоумяващ, Стенли се поколеба.
— Какво искаш да кажеш, отче Клъф? Как може ти да бъдеш турист?
— Ще ти обясня, мистър Причърд — почна той, смутено усмихнат. — Напоследък много сериозни мисли ме занимават и стигнах до заключението, че от никой друг и единствено от мен самия зависи да узная, каквото мога, за живота и поведението на хората, които пътуват по пътищата на страната в наши дни. Това е нов, различен начин на живот и един събуден свещеник не бива да си позволява да го приема, без да се осведомява и без да научава всички по-важни промени в жизнените навици на хората. Ето защо реших да дойда тук, на място да се поуча.
— Значи наистина искаш да прекараш нощта тук, в мотела?
— Разбира се, искам, мистър Причърд.
— Сам ли си?
— Да, естествено. Сам самичък.
— Ама че глупав въпрос! — смутено прихна Стенли. — Не искам да си помислиш, че ме интересуват личните ти работи, отче Клъф. Просто съм свикнал всички туристи да питам, защото по някой път, дам на пътника стая с едно легло, и хоп, след малко от стаята излиза и влиза жена, а току-виж и цялата нощ останала. Та затуй още в самото начало се опитвам да разбера двойка ли са, че да ги таксувам двойно. Като влезе веднъж човек в стаята и удари ключа, иди, че му искай допълнително още един долар!
— Колко ще ми струва да остана тук? — попита проповедникът Клъф, извади ръце от джобовете и запрехвърля тежестта си от единия крак на другия.
— Да ти струва? — Стенли поклати глава. — Нито един цент, отче Клъф! Аз само тъй, обясних ти как се справям с обикновените пътници. А на теб ще дам най-хубавата стая, защото ми стига гордостта, че си гостувал в мотела „Приятни часове“. И освен това мога ли и да помисля дори — от нашия проповедник пари да искам! Не е праведно!
— Не желая да ти се натрапвам …
— Ти, отче Клъф, никому не се натрапваш. Ти ми правиш огромна чест. По това време на годината и без това разполагам с доста празни стаи. Големият наплив още не е почнал; ела да видиш след месец, като тръгнат на тълпи за Флорида! Но въпреки това обичам и в по-слабия сезон да давам стаи, помага на търговията. Като види обикновеният пътник, че един мотел се посещава, че отпред са спрели повечко коли, това му действува, приисква му се и той да спре.
Стенли заобиколи масата и от лавицата на стената избра ключ.
— Отче Клъф, давам ти номер 24 — каза той Както ти рекох, искам да имаш най-доброто в мотела. Освен това е чак на другия край на двора, тихо, изолирано, няма да те смущават, като ходят на сам-натам. Колкото ми е възможно, искам да те предпазя и затова не ти препоръчвам много-много да се мяркаш насам, че има някои, като отидат на мотел, съвсем други стават. Откак имам вземане-даване с хората, много неща разбрах за чудатостите на човешката природа.
— Нали и аз искам тъкмо това да разбера …
— Мога да ти кажа, много неща научих само като наблюдавах хората как се държат по мотелите. Няма никакво съмнение — мъжете пият повече уиски от обикновено, а в мотелската стая жените са винаги по шавливи, отколкото в домашна обстановка. Чукат си един друг по вратите и ако откажеш някому от неговата бутилка да сръбнеш, оня побеснява и псува, а жените — виждал съм ги, — като се втурнат разсъблечени, само смей да им откажеш.
