— Тук има ужасна грешка — възбудено извика Стенли. — Затворете вратата, не гледайте! Затворете вратата!
Джо подпря вратата с крак и попречи на Стенли да я затвори. Тогава Стенли се обърна и понечи да издърпа Клинт от стаята.
— Махай се, Клинт примоли се той. — Не гледай!
— Не ме докосвай! — грубо заповяда Клинт и тласна Стенли встрани. — Аз шериф ли съм, или какво? Не можеш тъй да ме разиграваш.
— Но не виждаш ли, че с нея е проповедникът Клъф? — запротестира Стенли. — Не можеш да го арестуваш, той е проповедник, проповедникът Клъф.
— Млъкни и ме остави на мира, аз ще говоря — каза Клинт. — Нали искаше арест, нали беше съгласен да подпишеш оплакването?
— Но то излезе друго. Не знаех…
— Разправях ли ти аз да се вслушаш в разума? Не ти ли казвах, че не бива да правим това, а? Ама ти, нали си твърдоглав… Ето ти сега! Проповедника Клъф няма да арестувам, но ще го призова в съда като свидетел.
— И там ще му задават най-различни неудобни въпроси — знаеш какви въпроси задават адвокатите. И той, ще-не ще, ще трябва да каже истината, нали е свещеник. И всички в Солисо ще разберат, че са били двамата в моя мотел.
— Ще разберат, я! — кимна Клинт. — Никога в живота си не си казвал по-верни неща.
— Момент, почакай — обади се Стенли, — ще повикам адвокат, имам законното право. Сега ще звънна.
— Звънни, но по-бързо! Ще си позволя още малко да почакам.
Стенли хукна към предната част на мотела.
— Пази ги тия да не излизат от стаята — нареди Клинт на Джо, — че искам да видя каква ще я свърши Стенли.
Когато Клинт стигна канцеларията, Стенли бе вече завъртял номера. Почака известно време, но никой не му отговори.
— Все така ще стане — оплака се Стенли и лицето му безпомощно хлътна. — Като имаш нужда от адвокат, никога не можеш да го откриеш.
— Щом искаш съвет по законите, по-добре позвъни на съдията Майло Рейни — каза Клинт. — Веднага ще ти разясни положението. Знаеш ли къде да го търсиш? Обади се на пожарната команда. Покерът още продължава.
Стенли се поколеба миг-два, но като се сети за проповедника Клъф, грабна слушалката, завъртя номера на пожарната команда и поиска да извикат съдията Рейни. След малко съдията Рейни се обади.
— Тук е Стенли Причърд, от мотела „Приятни часове“ на шосето за Съмър Глейд — развълнувано почна той. — Искам да ви помоля за правен съвет.
— А кога ще ми платите хонорара, Стенли?
— Колко ще ми искате?
— Двайсет и пет долара.
— Толкоз пари за две думи?
— А колко според тебе, Стенли, трябва да бъде един хонорар?
— Да речем пет, най-много десет долара.
— Ако в тия времена на смут и нещастие разумният правен съвет за теб струва само толкова, Стенли, ще ти дам тогава безплатен съвет: намери си някой загубен адвокат, дето с радост ще ти приеме пикливите пари срещу глупостите, които заслужаваш.
— Добре тогава — побърза да обещае Стенли, — ще ви дам двайсет и пет долара, съдия. Утре сутрин ще ги имате.
— В брой, Стенли, в брой.
— Добре, добре, в брой. Утре сутрин първата ми работа…
— Кажи сега, каква ти е болката, Стенли? Струваш ми се малко развълнуван.
— При мен в мотела е шерифът Хъфман, помолих го да арестува Бети Уудръф и да я откара в затвора. А той казва, че в такъв случай проповедникът Клъф трябвало да се яви в съда като свидетел. Аз пък не искам да намесваме проповедника в такъв грозен скандал…
— По-бавно, Стенли, не те разбирам. Кой трябвало да бъде свидетел?
— Проповедникът Клъф.
— Че какво търси проповедникът Клъф при тебе с Бети Уудръф? — попита съдията Рейни.
— Абе, тя е дълга и широка, как да ви обясня, всичко се обърка. Знаех, че проповедникът е в стая 24, но отде да знам, че и тя е при него? Повиках Клинт Хъфман да я арестува, но не предполагах, че проповедникът Клъф… Станаха едни работи…
— А ти сега какво искаш, Стенли?
— Искам Клинт Хъфман да арестува Бети Уудръф и да я натика в затвора, но хич не ми се ще и проповедникът да се мъкне по съдилища. Какво ще му стане с репутацията, ако…
— Добре де, Стенли, кое най-много ти се иска? Помисли и ми кажи.
— Да я арестуват, а него да оставят.
— Добре, Стенли — спокойно отсече съдията Рейни, — разбирам, ти си в състояние на пълно умствено объркване. Затуй ще ти дам и съвет. Нали вече обеща утре сутрин да ми платиш двайсет и пет долара в брой, значи заслужаваш моя съвет.
— А какъв е той? — нетърпеливо попита Стенли.
— Изтегли оплакването срещу Бети Уудръф.
— Никога! — извика Стенли.
— Дори след като си се отнесъл към мировия съдия, дал си съгласие да му платиш хонорар за консултацията и си получил разумен правен съвет?
— Да, господине! Няма да се откажа.
— Отлично, Стенли, всичко ми е ясно. Утре сутрин отивам в съда и обвинявам проповедника Клъф, че е примамил Бети Уудръф в една от мотелските стаи с очевидно користна цел. После ти пращам призовка да се явиш в съда, тъй като ще се наложи мотелът „Приятни часове“ да бъде затворен и запечатан заради своето нездраво влияние сред обществото. Срещу теб допълнително ще бъде отправено обвинение, че поддържаш заведение с лошо име. Освен туй утре сутринта очаквам да получа твоите двайсет и пет долара. С това, мисля, изчерпваме въпроса. Нещо да попиташ, Стенли?
— Момент така, мистър Рейни! — Стенли извиси глас. — Само това не правете! Не бъркайте! Утре сутринта ви донасям парите.
— А Бети Уудръф, Стенли?
Стенли хвърли поглед към Клинт Хъфман. Сякаш у дома си, без да показва никаква тревога, Клинт се беше вдълбочил в някаква шосейна карта. Показалецът му бавно се местеше по разтворената хартия, проследявайки едно от най-живописните шосета за Флорида.
— Мистър Рейни… Не държа да я арестуват.
— Ти вече промени решението си?
— Да — с отпаднал глас рече Стенли, — промених си решението. Нищо не искам. Да си остане всичко, както е било. И на шерифа ще кажа. Не обичам неприятностите.
— Какво мисли Клинт Хъфман по този въпрос? — попита съдията Рейни. — Може би смята, че е длъжен да постъпи съгласно твоето първоначално оплакване?
— Вземи — Стенли подаде слушалката на Клинт. — Говори с него. И му кажи, че никакво оплакване не искам да правя.
Без да бърза, Клинт грижливо сгъна шосейната карта, остави я на масата и едва тогава пое телефона от Стенли.
— Какво става, съдия? — попита той.
— Ще се върнеш ли да продължим играта, дяволите да те вземат? Измъкна ми три долара и държа да си ги върна. Хайде, Клинт, побързай! Наближава часът ми за вечеря, трябва да се прибирам в къщи.
— След десет минути съм при вас — каза Клинт и затвори телефона. После излезе бързо от стаята, без
