двор.
Когато стигнахме, можахме да видим отблизо как Хенсъм прегръщаше дървото с ръце и крака. Големият палец на единия му крак беше пъхнат в една от дупките на кълвачите и той висеше като плашило.
Най-смешно от всичко беше това, дето целият беше почернял от кълвачи. Едни бяха накацали по главата и раменете му, а други му висяха по ръце-; те и краката. Трябва да имаше двайсе-трийсе кълвача по Хенсъм.
Точно тогава един от кълвачите се събуди и шумно изкряска. Крясъкът събуди останалите кълвачи и те започнаха веднага да кълват Хенсъм. Сякаш са били уморени и са решили да си подремнат, а като се събудиха, се сетиха, че си имат Хенсъм да си го кълват. Хенсъм така се стресна, че чак подскочи.
— Мистър Морис, мистър Морис! — ревна той. — Къде си, мистър Морис?
Ние с тате отидохме чак до стъблото на чинара и погледнахме нагоре към върха. Кълвачите от време на време подхвръкваха около Хенсъм да си намерят по-удобни места за кълване. Той размаха едната си ръка около главата, като се мъчеше да ги прогони. Но додето да отлетят, те се връщаха отново и пак го подхващаха здравата.
— Слизай, Хенсъм — каза тате. — Вече се наспах.
Хенсъм ни погледна отгоре. После замахна с ръка към кълвачите и си извади палеца от дупката. Хенсъм се спусна бавно, като се опитваше в същото време да пъди птиците.
Когато краката му докоснаха земята, той се подгъна като преполовен чувал с картофи. Тате го улови и отново го дигна на крака.
— Ти ми изглеждаш изтощен, Хенсъм — каза тате.
Хенсъм погледна към тате и към мене, но не каза нищо. Изглеждаше много уморен, за да може да говори.
Точно тогава мама се показа иззад ъгъла на къщата. Кълвачите се виеха над главите ни, сякаш още не бяха се наситили.на Хенсъм. Изведнъж един от по-старите кълвачи — огромен, мъжкар с дълга переста опашка, събра достатъчно кураж да се спусне при нас и кацна на главата на Хенсъм. Той започна да я кълве с все сила. Хенсъм така изрева, че сигурно всички в града са го чули.
— Боже господи! — извика мама. — Я погледнете главата на бедния Хенсъм.
Ние толкова бяхме заети да го гледаме, додето се свличаше по дървото, че съвсем не бяхме обърнали внимание как изглежда. Дрехите му бяха накълвани на парчета, комбинезонът и жакетът му се развяваха около него като дрипи. Но главата му беше най-интересна.
Имаше четири-пет големи кръгли петна — като дупките на кълвачите по чинара — и по тези петна и най-малкото косъмче от косата на Хенсъм беше изкълвано.
Тате обиколи Хенсъм в кръг и го огледа целия. След това го доближи и опипа две-три от плешивите петна.
— Защо не стоя буден да разгонваш тия кълвачи, Хенсъм? — каза тате. — Сам си си виновен, че се качи на върха и взе, че заспа. Нямаше да ти се случи нищо, ако беше си гледал работата горе на дървото, както ти бях казал. Не съм те пратил горе да спиш я?
— Добре, ама ти не си ми споменал, че си искал Да стоя буден — отвърна Хенсъм и тръсна глава. — Ти ми каза само да се кача горе и да гледам кълвачите да не дигат шум, мистър Морис.
Старият се извърна и погледна мама. Те не си казаха нищо и след малко тя зави зад къщата към кухнята. Ние тръгнахме подире й, но мама продължаваше да мълчи. Само ни сложи чиниите отпреде и ми сипа булгур с наденици.
СТАРИЯТ И ЦАРИЦАТА НА ЦИГАНИТЕ
Заранта беше притъмняло и по обед чакахме буря с гръмотевици, ама след това само преваля за малко. Щом мина дъждът, старият си нахлупи шапката и слезе по улицата към пазара. Слънцето пак изгря и скоро всичко изсъхна, сякаш.хич и не беше валяло.
Докато си седях и чаках, чух наблизо шум от коне и каруци. По шума изглеждаха много. Копитата тропаха, хамутите плющяха и всеки миг глъчката се чуваше по-силно. Аз скочих и отидох посред улицата, отдето се виждаше по-добре. Кажи-речи, на средата между нашия и другия ъгъл видях стария да върви по пътя и на всяка крачка да маха с ръце, а точно зад него идваха пет-шест чифта коне и теглеха каруци, покрити с чергила. Старият си махаше ръцете, подтичваше по малко и на всеки няколко крачки се обръщаше назад.
Като стигнаха пред нас, тате спря и махна с ръце на каруцарите, а те подкараха конете до тротоара и взеха да ги връзват за диреците на оградата. Докато връзваха конете, старият все махаше и им викаше да бързат. После каруцарите се затичаха след тате и той ги поведе край къщи в задния двор. Имаше сума ти жени и деца в каруците и те също почнаха да слизат на цели купища. Скоро към къщи тръгнаха, кажи-речи, двайсет-трийсет души. Жените бяха облечени в дълги пъстри рокли, такива едни, дето допират земята, и всички си бяха превързали главите с червени, жълти или светлозелени кърпи. Мъжете бяха облечени като всички мъже, само че нямаха сетрета и фланелките им бяха разкопчани. Децата пък хич нямаха дрехи. И възрастните, и децата бяха мургави като индийци, а косите им бяха хем черни, хем дълги.
Мъжете вървяха с тате към задния двор, а жените се разпиляха навсякъде, едни се качиха на предната веранда, а други също забързаха към задния двор. Децата пък до едно се пъхнаха под къщи. Нашата къща, като всички къщи в Сикамор, беше построена малко над земята, та да може въздухът да минава под стаите и да ги охлажда по време на жегите.
Две от жените отвориха вратата и влязоха вътре, сякаш бяха у тях си. Аз клекнах и погледнах под къщата да видя какво правят децата и видях три-четири от тях да подскачат като зайци на четири крака. Точно тогава стъклената врата на предната веранда се хлопна, аз погледнах нагоре и видях, че едната жена слиза по стъпалата с нещо под мишница. Тя отиде право при една от каруците, остави вътре, каквото носеше, и пак се затича: към къщи.
Аз веднага изтичах в задния двор. Мъжете се пъхаха в бараката, в обора и навсякъде, дето можеха. Някои от тях вдигаха дъските и прътите, сякаш търсеха нещо. Докато ги гледах, Хенсъм изскочи от кухненската врата, а зад гърба му го следваше една от жените с дългите рокли. Той изтича право в бараката и влезе вътре.
— Вижте какво сега — рече тате на един от мъжете с фланелките. — Дайте да си караме спокойната и да не вдигаме врява! И аз искам като всички да си заменя някои неща, но ако караме така припряно, просто не мога да размисля какво става. Хайде да не бързаме и първо да се разберем!
Хич никой не обърна внимание на стария, защото всички бяха заети да гледат какво има наоколо и да тичат из двора — Един от мъжете отиде до бараката и се пъхна вътре. Хенсъм бързо изскочи оттам.
Точно тогава чух мама да пищи в къщи с все сила. Тя си беше полегнала да подремне и, изглежда, жените я бяха събудили и уплашили. Не мина много и мама изхвърча от къщи.,
— Какво става бе, Морис? — каза тя. — Откъде се взеха тия чудновати хора? Бях си заспала хубавичко и изведнъж се събуждам и гледам две жени, дето никога не са ми се мяркали пред очите! И те, моля ти се, сваляха чаршафите от кревата ми!
— Виж какво, успокой се, Марта! — каза тате. — Докато се усетиш, и всичко ще се оправи! Ей сегичка ще уредим цялата работа! .
— Ама какви са тия хора, бе? — Попита мама.
— А бе, това са едни цигани, дето ги срещнах долу, в града. Казаха ми, че искат да се трампиме. Аз им рекох да дойдат у нае и да се разберем. Сума ти вехтории се търкалят в къщи и отдавна можехме да ги заменим. Няма да е лошо да се отървем от тях.
Две от жените излязоха от къщи и се запътиха към мама. Мама взе да отстъпва, но те я сгащиха в ъгъла и почнаха да приказват толкоз бързо, че никой не можеше да ги разбере. По едно време едната затанцува и размаха ръце. Тогава един от мъжете дойде на верандата и каза на мама, че жените искали да направят замяна за роклята й. Мама каза, че не ще да си заменя роклята, но те хич и не й обърнаха внимание.
Децата, дето пълзяха под къщи, изскочиха с моята бухалка за бейзбол и с една ръкавица за крикет и хукнаха покрай верандата към каруците. Аз се затърчах след тях, но като стигнах ъгъла, си помислих, че е по-добре да не ги спирам точно сега. Повиках Хенсъм и му казах какво са задигнали, а той каза, че най- хубаво ще е да не спорим с тях. Все пак някои от децата бяха по-големи от нас.
