няма да излизаш, докато не те повикам!
Аз станах и пресякох верандата, колкото може по-бавно. Хенсъм взе да отстъпва към ъгъла, но мама го видя и го викна обратно.
— Стой там и нито крачка повече, Хенсъм Браун! — заповяда тя.
Старият се беше доста оклюмал, докато стоеше в двора, и мама го държеше здравата за презрамките. Той изви очи и ме погледна. Аз исках да му кажа нещо, ама ме беше страх от мама.
— И така, Морис Струп — каза тя и го доведе до първото стъпало, — защо развращаваш това бедно, невинно негърче, като го караш да лъже заради тебе?
Старият погледна Хенсъм и Хенсъм заби нос в земята. Сума ти време всички мълчаха и мене ме хвана страх, че мама ще ме накара да си вляза в къщи, преди да чуя какво ще каже тате.
— Виж какво, Марта — каза той след малко и я погледна. — Трябва да е станала някаква грешка. Аз никога през живота си не съм карал Хенсъм да лъже. Хич и на ум не ми е идвало такова нещо!
— Тогава защо си му казал да каже, че отиваш да видиш някакви си телета, когато си си взел въдицата и си отишъл за риба?
Старият пак погледна Хенсъм и Хенсъм се опита да погледне към градината.
— Ако Хенсъм е казал така, Марта — рече тате, — то значи, че ти е казал самата истина, защото точно това съм правил. Ще знаеш, видях едни от най-хубавите телета, които…
Мама го погледна съвсем страшната, ама не каза нищо. Ясно беше, че хич не му вярва.
Тя гледаше стария, както си имаше обичай да го гледа, когато си има на ум още много работи да му казва, ама е много ядосана да ги каже. След това ме викна да обядвам и влезе в кухнята. Тате и аз се умихме в легена на лавицата, влязохме и седнахме. Изядохме, каквото мама ни даде, без да кажем ни думица. Като свършихме, старият отиде в задния двор и се облегна на оградата да си изкара следобедната дрямка.
Всичко беше мирно и тихо.
По едно време погледнах нагоре и видях, че Хенсъм ми прави знаци да отида при него. Пресякох на пръсти двора и отворих портичката предпазливо, да не изскърца.
Като обиколих бараката, Хенсъм ми зашепна нещо на ухото и посочи към бъзака, дето е зад кокошарника. Там стоеше най-хубавото теле, което съм виждал, откак се помия. Телето беше съвсем младо, с оранжева козина, мека като коприна, а муцунката му беше кръгла и лъскава. То си седеше на сянка под бъзака, гонеше мухите с опашка, хрупаше от наръч прясно откъсната тимофеевка и изглеждаше тъй доволно, както сигурно никога през живота си не е било.
Старият още спеше от другата страна на оградата и ние се бояхме, че ако се разприказваме високо, ще го събудим. Хенсъм взе да ми прави знаци с ръце. Ясно ми беше, че той харесва телето, както и аз си го харесвах. Той няколко пъти го обиколи и ту го потупваше по задницата, ту го гладеше по муцунката.
Докато галехме телето и му се радвахме, чух някой да чука на предната врата. Точно тогава погледнах през оградата и видях, че мама излиза от кухнята, бърше си ръцете в престилката и тръгва към входа. Изтичах край бараката и отидох на пръсти до предната веранда да видя кой идва.
На верандата стоеше човек с работен комбинезон и сламена шапка. Точно тогава мама отвори стъклената врата и излезе отпред.
— Живо-здраво, мисис Струп! — каза той, свали си шапката и я скри зад гърба си. — Аз съм Джим Уейд, от ливадите край Брайар крик.
Мама се здрависа с него и рече нещо, дето не можах да го чуя.
— Дошъл съм да ви питам дали не сте видели с мистър Струп едно теле наблизо? — каза той. — Тая заран загубих едно теле и едни хора ми рекоха, че са видели такова теле да идва към вас.
— Нищо не зная — каза мама. — Не съм виждала никакви телета. Мъжът ми отиде за риба тая заран и ако беше видял теле, сигурно щеше да каже.
Мистър Уейд се извърна и погледна към улицата.
— Чудна работа! — каза той. — Аз пък бях сигурен, че ще го намеря тъдява. Долу един човек от пазара ми рече, че едно теле идвало насам тъкмо когато в дванайсет часа свирела сирената на дъскорезницата.
Мама пак поклати глава и каза, че днес не била виждала никакво теле край къщи.
— Ще знаеш, мисис Струп — каза мистър Уейд и взе да си клати главата насам-натам, — тая работа е много чудна. Един от моите ратаи ми рече, че заранта някакъв човек минал през моята ливада с тимофеевката, откъснал един наръч и го пъхнал в пазвата си. Аз първо не обърнах внимание, но малко преди пладне друг от ратаите ми рече, че видял човек да върви по пътя към града с въдица на рамо и да води теле подире си. Той ми каза, че човекът с въдицата спирал честичко, вадел снопче тимофеевка от пазвата си и го връзвал на въдицата. Телето вървяло след него по целия път, додето се изгубили. Скоро след туй се усетих, че едно от телетата ми го няма на пасбището. Затуй казвам, че тая работа е много чудна. Хич не знам какво да си помисля. Има нещо не както трябва тука.
Лицето на мама взе да става неспокойно, но тя не рече ни думица.
— Хич и нямаше да ви безпокоя, мисис Струп — каза той, — ама така ми рекоха в града видели, казват, едно теле да се върти тъдява. Затуй и влязох да попитам..
Мама се сбогува с мистър Уейд и отвори стъклената врата. След като тя се прибра вътре, мистър Уейд бавно слезе по стъпалата и погледна първо надолу, после нагоре по улицата. Точно преди да заслиза към града, той коленичи и се загледа под къщата. Къщата беше построена един метър над земята и отдолу имаше доста място, та можеше да се навре не само куче, ами и цяла коза. Като погледа някое време, той стана, отупа си праха от коленете и заслиза по улицата.
Аз се затичах обратно към бараката. Старият беше станал и никакъв не се виждаше. Хенсъм Браун седеше на дъсчената ограда с гръб към къщи и гледаше нещо от другата страна. Точно тогава видях мама да върви през къщи и да тръшка вратите една след друга, затова се проврях през портичката, преди да е излязла на задната веранда и да ме види.
Хукнах към бараката и най-напред видях стария под сянката на бъзака. Той държеше сноп-че прясно откъсната тимофеевка и го подаваше на телето да си зобне. Хенсъм още беше на оградата и гледаше, без да каже ни думица.
— Милото ми Суки — каза тате на телето, почеса го по врата и го затупа по гърба.
Точно тогава мама дотича през портичката. Тя се закова на място, като видя стария и телето.
— Милото ми Суки — каза той и продължи да гали телето. — Сукалчето ми Суки, милото ми!
Точно тогава мама изохка, всички се обърнаха и я видяха.
— Марта! — каза старият, като отстъпи до едната стена и загледа мама. — Какво си се разтревожила бе, Марта? Да не ти е лошо!
Мама дигна глава и закрачи към нас.
— Морис! — каза тя тихо. — За бога, как можа, Морис?
Тате се върна при телето и му подаде да си хрупне от тимофеевката.
— А бе знаеш ли каква чудна работа, Марта? — каза той. — Отивам тая заран рано-рано за риба край Брайар крик, а рибата за проклетия не ще да клъвне нито веднъж. Решавам да се върна в къщи и да си опитам късмета друг път. По пътя пресичам една ливада с най-хубавата тимофеевка, дето съм виждал от години,-и понеже й обичам много миризмата, откъсвам си, ей тъй на, няколко снопчета! След малко излизам на шосето и по едно време, като се обръщам, що да видя. — зад мен върви теле! Изглежда ми на изгубено. Отначало аз не му обръщам внимание, но като стигам до къщи, пак се извръщам и що да видя — пак същото теле! Понеже по туй време бях в двора зад бараката, какво друго можех да направя, освен да му дам малко от тимофеевката, дето си я бях натъпкал в пазвата, защото й обичам миризмата. Не е ли чудна тая работа, а, Марта?
Мама се приближи и огледа телето. Телето продължаваше да яде от тимофеевката и пет пари не даваше за никого.
— Уилям! — рече изведнъж мама, като се обърна и ме погледна. — Веднага да отидеш в къщи, да пуснеш всички щори и да затвориш вратите! И не искам да излизаш, докато не те повикам!
Щом мама ми кажеше да отида в къщи, това винаги значеше, че ще хока стария. Аз много мразех да се прибирам и да оставям стария сам, когато мама го хока, но трябваше да я послушам.
Като каза това, мама се обърна и погледна Хенсъм на оградата. Без никой нищо да му казва, Хенсъм
