— Аз ще ти помогна бе, тате — казах аз и взех да се отдръпвам от машината. — Тате, нека да ти помогна, а?
— Уилям — каза мама, като ме хвана за ръката и ме дръпна назад, — върти дръжката, както ти казах.
Точно тогава Хенсъм си подаде главата през вратата на кухнята. Старият веднага го видя.
— Хенсъм — каза тате, — оставяй всичко и върви пред къщи. Трябваш ми веднага да ми помогнеш да вдигнем една работа.
Хенсъм погледна към мама, преди да помръдне, защото искаше да чуе какво ще каже тя, ако остави кухненската работа. Мама нищо не каза, защото беше заета с една от старите избелели платнени престилки на мисис Дъдли, която не щеше да се напъха под валяка. Старият сграбчи Хенсъм за ръкава и го повлече по стълбите и през двора. Додето разберем какво става, те изчезнаха зад къщи.
Исках да ида с тях, но щом погледнех към мама, разбирах, че ще е най-умно хич да не си правя устата. Въртях дръжката, колкото ми сили държат, защото се мъчех да изстискам прането по-бързо.
Не мина много време и ние чухме как предната врата се отваря, скоро след това нещо тежко-тежко се стовари в хола. Точно както щеше да се чуе, ако беше се продънил покривът.
Двамата с мама изтичахме да разберем какво става. Когато стигнахме в хола, старият и Хенсъм блъскаха и дърпаха някаква голяма тежка кутия, боядисана червено като товарен вагон и с едно голямо желязно колело отгоре. Кутията беше голяма като старомоден хармониум и също като хармониумите беше съвсем чудновата. Хенсъм я тласна здравата и тя мина през вратата, като се тръсна така тежко в гостната, че картините по стените се разлюляха. Ние с мама се пропъхнахме през вратата заедно с нея. Старият стоеше до голямата червена кутия, потупваше я гальовно с ръка и дишаше на пресекулки като хрътка, гонила цяла заран зайци.
— Що за дивотия е това, Морис? — попита мама, като обикаляше около кутията и се мъчеше да разбере какво представлява.
— Какво ще кажеш, Марта, бива си я, а? — Докато говореше, той си поемаше дъх след всяка дума. После седна на един люлеещ се стол и погледна с възхищение кутията. — И все пак бива си я, а?
— Отде я взе бе, тате? — попитах аз, но той така се беше захласнал в кутията, че не ме чу.
Хенсъм я заобиколи и надникна през цепнатините да разбере дали вътре не се вижда нещо.
— Да не ти я е подарил някой, Морис? — попита мама и се поотдръпна, за да я разгледа колкото може по-хубаво. — Отде успя да се добереш до това чудо?
— Купих го — каза тате. — Ей сега направих пазарлъка. Момчето, дето ги продава, мина през града тази сутрин и аз си купих една.
— Колко даде? — загрижено попита мама.
— Петдесет цента на ръка и петдесет цента седмично — каза тате.
— За колко седмици? — попита мама.
— За цяла година — каза той. — Не е много. Хе! Само като си помислиш, просто не си струва да се говори. Додето разберем, годината ще изхвърчи. Хич няма и да усетим.
— За какво служи? — каза мама. — Какво прави?
— Това е машина за балиране — отговори той. — Балира хартия. Слагаш вътре, колкото можеш, стара хартия, като изхабени вестници и разни такива, после навиваш здраво колелото надолу и всичко излиза ей оттука в една стегната бала, цялата увита в тел. Знаменито изобретение.
— И какво ще я правиш, като излезе ей оттам, мистър Морис? — попита Хенсъм.
— Ще я продавам, разбира се — каза тате. — Момчето минава един път седмично и ще купува всичката хартия, която балирам. Прихваща си петдесетте цента и ми дава, колкото ми се пада отгоре.
— Хм — каза Хенсъм, — бива си я тази работа, да му се не види.
— Отде ще вземеш всичката тази хартия, за да я слагаш в машината? — попита мама.
— Хе! — каза старият. — Това е най-лесното! Къде ли не се търкаля стара хартия, като стари изхабени вестници и други такива. Даже амбалажната хартия от покупките става за тая работа. И вятърът, дето развява всякакви книги по улиците, и те стават. Ако някога е имало машина за правене на пари — ето я!
Мама се доближи и надникна вътре. След това завъртя колелото и тръгна към вратата.
— Не й е мястото в гостната — каза тя. — Махай тази измишльотина от най-хубавата ми стая, Морис Струп!
Тате изтича подире й.
— Ама, Марта, няма по-подходящо място. Да не искаш да я настаня вън на открито да ръждяса и да се разпадне, а? Това е ценна машина.
— Махай я оттука или ще накарам Хенсъм да я нацепи за подпалки! — каза тя, прекоси хола и излезе на задната веранда.
Старият се върна, погледна машината за балиране и я помилва по гладките дървени страни. Не каза нищо, но след малко се наведе, хвана я и я вдигна. Ние с Хенсъм я хванахме от другата страна и я повдигнахме. Изнесохме я през вратата на гостната на предната веранда. Тате спусна неговия край и ние пуснахме нашия.
— Така е добре — каза той. — Тука под покрива на верандата нито слънце ще я пече, нито ще я вали.
Той започна да развива голямото колело отгоре.
— Хенсъм — каза той, — върви ми донеси всичката стара хартия, дето може да се намери. Започваме още сега.
Ние с Хенсъм плъпнахме из къщи да събираме, каквото ни попадне. В един от килерите имаше сума ти стари вестници и аз ги измъкнах, а тате ги напъха в дупката. Хенсъм се върна с един голям куп амбалажна хартия под мишница. Старият я грабна и я пъхна в машината.
— Додето се усетим, стофунтовата бала ще е готова — каза тате. А пък след първата, всичко останало е чиста печалба. Ще спечелим толкова пари, че ще се чудим какво да ги правим. Май че няма да е лошо да купим още четири-пет машини от момчето, като се върне в Сикамор през другата седмица, защото ще балираме толкова бързо, че една машина няма да ни насмогне. И в съвсем кратко време ще имаме толкова много пари, че ще трябва да внесем малко в банката. Срамота, дето не съм знаел досега, че тъй можело да се печелят пари: та това е най-лесният начин на света! Ако я караме все така, ще си балирам толкова много хартия, че додето се усетя, ще мога да прекъсна работа и да стана рентиер.
Той спря и бутна Хенсъм към вратата.
— Хенсъм, я се поразшетай и ми донеси още от онази стара амбалажна хартия.
Хенсъм влезе вътре и започна да тършува из чекмеджетата и в килерите, и зад умивалника. Аз намерих няколко стари списания на масата в гостната и ги занесох на тате.
— Браво, мойто момче — каза той. — Старите списания са точно толкова ненужни, колкото и старите вестници, а пък тежат страшно много. Върви донеси всичките списания, които можеш да намериш.
Докато се върна пак, старият каза, че вече стига за втората бала. Ние се хванахме за работа и я пресовахме здравата, а Хенсъм я овърза с тел. Тате я изтърси на пода и каза на Хенсъм да я сложи върху първата бала.
Поработихме още половин час и не усетихме кога в ъгъла на верандата се наредиха цели три бали. Хенсъм ни каза, че из цялата къща не може да се намери повече хартия, и тате рече, че ще иде да провери сам. Той се губи доста време, но като се върна, под мишницата му имаше цял куп песнопойки от тези, дето мама ги беше поръчала за неделното училище. Ние им откъснахме кориците, защото бяха подвързани с плат, а тате каза, че няма да е честно да се опитваме да пробутваме платно вместо хартия. След това влезе за малко вътре и се върна с цяла купчина писма, превързани с панделки. Той разкъса панделките и изтърси писмата в дупката. Когато всичко беше балирано, вече наближаваше обед и тате каза, че можем да прекъснем за един час.
Хванахме се пак за работа веднага следобед. Няколко пъти претършувахме цялата къща, но не можахме да намерим нищо хартиено освен малко разлепени книжни тапети в една от стаите и тате каза, че така или иначе трябва да се смъкнат, защото са съвсем стари и висят много грозно по стените. След това ни изпрати с Хенсъм до Прайсови да попитаме мисис Прайс дали няма стара хартия, дето не й трябва. Направихме два тура до мисис Прайс. Докато се върнем, всички вече се бяхме уморили и тате каза, че за днес все пак сме
