всичко.
— Виж, това не знам, Марта — рече тя и се дръпна от мама. — Но аз реших, че мой християнски дълг е да те предупредя.
Тя излезе от градината и бързо се скри зад ъгъла. Мама се наведе и затърка така дрехите в коритото, че сума ти вода се разплиска навън. След една-две минути тя се обърна, тръгна към градината и докато вървеше, обърса ръце в престилката си.
— Уилям — повика ме тя. — Сега си влез в къщи и стой там, докато се върна. Аз мисля, че ти си послушен, Уилям! Чуваш ли ме, Уилям!
— Чувам те, мамо — казах аз и се прибрах вътре.
Тя бързо премина градината, излезе на улицата и тръгна към къщата на мисис Уедърби. Тя живееше на около един километър от нас.
Аз стоях скрит на задната врата, додето мама пресече другата улица, и поех направо край рекичката през празното място на мистър Джо Хамонд. Знаех една пряка пътека до къщата на мисис Уедърби, защото много пъти бях минавал оттам, като ходехме за зайци с Хенсъм Браун. Хенсъм винаги казваше, че е добре да се знаят преки пътеки до всички места, защото човек не знае кога може да му дотрябват. Аз бях доволен, че знаех тая пряка пътека до къщата на мисис Уедърби, защото инак мама щеше да ме види, ако тръгнех след нея.
Целия път тичах надолу по дерето, все по върбите, точно както правехме е Хенсъм, когато ходехме за зайци. Като стигнах къщата на мисис Уедърби, спрях и се огледах за тате. Не го видях никъде около къщата на мисис Уедърби. Не видях дори и нея.
Тогава прескочих рекичката и се затичах на поляната край къщата, като се криех зад живия плет.
Скоро стигнах градината и щом погледнах от дирека на ъгъла, видях Айда до градинската врата. Тя просто си стоеше там и гонеше мухите с опашка. Трябва веднага да ме е познала, защото ушите й щръкнаха и тя ги държа прави, докато ме гледаше.
Взех да пълзя край плета и като погледнах към задния двор на мисис Уедърби, видях, че мама подскача насам. Тя прескачаше лехите с памука право към задния двор.
Точно тогава чух мисис Уедърби да се кикоти. Погледнах къщата и дори нямаше нужда да се изправям на колене, за да ги видя двамата със стария. Мисис Уедърби продължаваше да се кикоти, сякаш не беше с всичкия си, точно както се кикотят момичетата в училище, когато научат нещо тайно. Отначало се виждаха само босите крака на мисис Уедърби да се мандахерцат от края на верандата. После видях и стария да стои на земята и да я гъделичка с кокоше перо. Мисис Уедърби лежеше по гръб до вратата, а той стоеше и здравата я гъделичкаше по босите пети. От време на време тя се разкикотваше толкоз силно, че старият просто подрипваше от земята. Тя си беше свалила обущата и чорапите, защото ги видях на купчина до вратата.
Мисис Уедърби не беше стара като другите омъжени жени, защото още като ученичка се ожени тази пролет и беше останала сламена вдовица само от три-четири месеца. Тя лежеше там, до вратата, гърчеше се по гръб, риташе с крака към стълбата, пищеше и се кикотеше, сякаш щеше да умре, ако старият не спреше да я гъделичка с кокошето перо. За миг тя с все сила изреваваше от смях и това беше най- смешното, защото точно тогава старият подрипваше във въздуха като кенгуру.
Аз бях забравил за мама, защото се бях заплеснал да слушам как мисис Уедърби се смее и да гледам стария, но точно тогава погледнах към градината и видях, че мама се задава. Тя вървеше право към верандата, дето бяха двамата.
Оттук натъй всичко стана толкоз бързо, че нищо не можа да се разбере. Най-напред мама сграбчи стария за косата, дръпна го назад и го събори. После сграбчи един от босите крака на мисис Уедърби и го захапа с всичка сила. Мисис Уедърби нададе такъв писък, че сигурно се е чуло из целия Сикамор.
Тогава мисис Уедърби седна, мама я хвана здравата за яката на басмената рокля. Тя се скъса и се смъкна от нея като разлепен тапет. Като видя, че роклята се смъква, мисис Уедърби пак изпищя.
В това време мама се обърна към стария. Той седеше на тревата и беше толкова уплашен, че не можеше да мръдне.
— Какво значи това, Морис Струп? — изрева мама.
— Но, Марта, виж какво, аз дойдох само да помогна на бедната вдовица! — каза той и гледаше уплашено. — Зеленчукът й в двора трябва да се оплеви, та рекох да впрегна Айда и да дойда да го поизора малко!
Мама се извърна и отново сграбчи мисис Уедърби. Тоя път нямаше къде другаде да я хване освен за косата.
— И това не знаех, Морис Струп — каза мама, като обърна глава към стария, — че щом гъделичкаш с кокоше перо петите на сламените вдовици, зеленчукът расте по-бърже.
— Виж какво, Марта! — каза той, като се тътреше по земята и отстъпваше назад. — Затова съвсем и не съм мислил. Аз просто исках да направя добро дело на една бедна вдовица, като видях колко й е буренясал зеленчукът!
— Млъкни, Морис Струп! — каза мама. — Още малко и ще изкараш Айда виновна за цялата работа!
— Виж какво, Марта! — каза старият и се затътри по задник още по-назад. — Недей да си мислиш така! Тя е само една бедна вдовица!
— Ще си мисля, каквото си искам! — рече мама и тропна с крак. — Аз ще ходя да бера лобода, да си нахраня семейството, а ти ще ми обикаляш с мулето и ще ми ореш градините на сламените вдовици! И на всичко отгоре ще им гъделичкаш петите с кокоше перо! Виж го ти него!
Старият отвори уста да каже нещо, но мама пусна мисис Уедърби и преди да изрече и думица, го хвана за презрамките на панталоните. След това бързо го помъкна към дирека, дето беше вързана Айда. Тя хвана с една ръка Айда за юлара, без да пусне стария с другата, и тръгна за в къщи през памука. Айда, изглежда, разбираше, че нещо не е в ред, защото подтичваше заедно е мама, а не чакаше като друг път да й подвикват.
Аз се затекох през поляната към рекичката и побързах да се прибера по пряката пътека. Пристигнах у дома една минута преди тях.
Щом мама влезе в задния двор с Айда и стария подире си, не можах да се удържа и се захилих, като ги видях двамата. Айда се беше оклюмала също като стария.
Мама ме видя да седя на вратата.
— Как не те е срам да се държиш така, Уилям! — каза сърдито тя. — Някой път си мисля, че си по-лош и от баща си!
Старият изви поглед настрана и ме погледна. Той ми намигна с дясното око и тръгна през двора към обора на Айда. Той вървеше подир мама кротък като кученце. Точно преди да влязат в бараката, старият се наведе и вдигна едно паднало кокоше перо. Докато мама вкарваше Айда вътре, той скришом го пъхна в джоба си.
ДЕНЯТ, КОИТО МАМА ПРЕКАРВАШЕ У ЛЕЛЯ БЕСИ
Мама стана рано, приготви ни закуска и я остави да се топли на печката, докато се надигнем. Аз бях буден, но главата на стария още се криеше под завивките, когато тя замина с чичо Бен да прекара деня на село у леля Беси. Щом тръгнаха, тате се показа изпод юргана и ме попита дали мама не е казала нещо, преди да заминат с чичо Бен. Аз му отговорих, че не е казала нищо, защото е мислила, че спим.
Докато се обличахме, тате каза, че трябва да гледаме да си прекараме колкото може по-хубаво, докато мама се върне вечерта. Мама винаги ходеше за по един ден при сестра си поне веднъж през лятото, а понякога и два пъти. Тя казваше, че това е единствената истинска почивка, която е имала някога и че й се щяло да ходи още по-често, само че я било страх, като останем сами, да не направим някоя поразия.
— Ама че е хубаво да те оставят на мира — каза тате, — нищо че е само за един ден. Екстра си е понякога, като няма никакви жени да ти се мотаят наоколо.
След закуска старият излезе и се излегна вън на слънце. Него ден още от сутринта беше горещо и никъде не се виждаше ни едно облаче.
— Това се казва ден — рече той, като се извърна и ме погледна. — Слънцето пече, а целият свят си е наш, прави, каквото щеш. Жалко, че майка ти няма възможност да прекарва по-често у леля ти Беси.
